Решение № 728 от 23.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Пловдив, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Е. Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330201532 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-006982 от 11.12.2023г. на Началник Група при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като наред с това, на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят С. Р. Н., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Редовно уведомен, не се явява лично, а се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и претендира разноските по делото за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – Началник Група РУ при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирана писмена молба-становище от законния представител на страната, в която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и 1 приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.11.2023г. около 07:47 часа в гр. Пловдив, на пешеходен светофар намиращ се до бензиностанция “R, oil, R”, на бул. „България“ до № 117, С. Р.

Н. управлявал лек автомобил – „Деу“ с рег. № **, като навлязъл и преминал на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Тези действия били възприети от св. К. Г. И. – ** в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, който подвел така констатираното под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП и издал на водача акт за установяване на административно нарушение с № 1142574 от 11.11.2023г., в който обаче вписал, че нарушението било извършено с л.а. „Мерцедес А 170“ с рег.№ **, a в обстоятелствената част посочил, че автомобилът всъщност е бил марка „Деу“ и с друг регистрационен номер, а именно № **. Тeзи номер и марка автомобил били посочени от актосъставителя и в изготвена от него докладна записка с рег.№ 1030р-23925/08.12.2023г., в която той обяснил, че е допуснал грешка и именно това са верните марка и номер на процесния автомобил, но въпреки това впоследствие административнонаказващият орган /АНО/ издал обжалваното наказателно постановление, като първо приел, че нарушението било извършено с л.а. „Мерцедес А 170“ с рег.№ **, а в обстоятелствената част на НП посочил, че деянието било осъществено с л.а.

„Мерцедес А 170“ с рег.№ **.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят К. И. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел движението на автомобила на жалбоподателя, който преминал на червен сигнал на пешеходен светофар до бензиностанция “R, oil, R” на бул. „България“ до № 117, тъй като по това време е извършвал линеен контрол със служебния си автомобил.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Съдът не кредитира показанията на актосъставителя само в тази им част, в която заявява, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил марка „Мерцедес“, тъй като сам той в съставената от него докладна записка е посочил, че МПС-то е било марка „Деу“ с рег.№ **.

Показанията на свидетеля П.Н. съдът прие за недостоверни единствено относно преминаването през пешеходния светофар на зелен позволителен сигнал. В тази им част те противоречат на показанията на актосъставителя. В тази връзка съдът се довери на последния, поради качеството на този свидетел - полицейски служители, който е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. Същевременно съдът оцени близката приятелска връзка с 2 жалбоподателя и високата степен на вероятност за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Затова и съдът не се довери на показанията на свидетеля Н. в тази им част. В останалата обаче те са съответни на останалите събрани доказателствени източници, подкрепят се от тях и съдът им се довери, включително, че жалбоподателят никога не е притежавал л.а.

„Мерцедес А 170“.

Така при събрания обем от гласни и писмени доказателства съдът прие, че чл. 6, т.1 от ЗДвП, предвиждащ участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, не е бил спазен от С. Р. Н., тъй като на 11.11.2023г. около 07:47 часа в гр. Пловдив на пешеходен светофар намиращ се до бензиностанция “R, oil, R” на бул. „България“ до № 117, като водач на лек автомобил – „Деу“ с рег.№ ** е навлязъл и преминал на забранител сигнал на светофара /червено/ при работеща в нормален режим на светофарна уредба. При това положение жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали. Наличните по делото писмени доказателства и гласните доказателства – показанията на свидетеля И., според съда са категорични в потвърждаване на горните обстоятелства и служат за изграждане на извод за извършването на посоченото както в АУАН, така и в НП, правилно подведено към уреждащата го правна норма нарушение.

Същевременно обаче, съобразявайки описаното в АУАН и описаното в НП, в които актове грешно е посочен моделът на МПС, като също така са посочени и два различни напълно различни регистрационни номера, съдът приема възраженията на жалбоподателя за нарушено право на защита за основателни, доколкото отразените в актовете констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка.

В НП и в АУАН следва да бъдат описани всички обстоятелства, включително и да бъде описаното проверяваното МПС, със съответно посочена марка и рег. №, без да са налице противоречия и разминавания.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност марката, модела и регистрационния номер на МПС. В тази връзка съдът намира, че неотносима се явява разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, регламентираща, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, доколкото в случая нередовности са допуснати както в АУАН така и в НП. По този начин така издаденото наказателно постановление е негодно да ангажира 3 административно наказателната отговорност на посоченото като нарушител лице, защото не е спазена формалността на административнонаказателното производство, изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното нарушение факти.

С оглед горното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 23-1030-006982 от 11.12.2023г. на Началник Група при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като наред с това, на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с подадената жалба. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. Предвид направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, преценката за дължимостта и размера на възнаграждението, съдът направи към момента на постановяване на решението и с оглед действащата отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, възражението на въззиваемата страна за прекомерност е неоснователно, тъй като се присъжда възнаграждение в минимален размер. Прилагайки правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-006982 от 11.12.2023г. на Началник Група при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: **, на основание 4 чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат Е. А. К., вписана в АК-Пловдив, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5