Решение № 54 от 05.02.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е №54 гр.Русе, 05.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 17 януари през две хиляди и двадесета година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

Членове: Галина Магардичиян

Зорница Тодорова-мл.с. при секретаря Тодорка Недева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 821 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Н.В.В. обжалва Решение № 1554 от 10.10.2019г, постановено по гр.д.№ 3472/19 по описа на РРС. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение, тъй като не дължи главницата от 210лв, която е заплатил на 05.08.2019,т.е преди насрочването и провеждането на съдебно заседание по делото. Счита, че дължи единствени сумата от 325лв разноски по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на РРС, но е и останалите суми по решението. Иска отмяна на решението и отхвърляне на предявеният иск.

Въззиваемият

„Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД със седалище и адрес на управление-гр.София изразява становище, че жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение. В отговора на въззивната жалба се заявява, че жалбоподателят е заплатил на дружеството сумата от 210лв –главница.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 767 от 21.03.2019г по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на РРС в полза на кредитора „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД-София срещу Н.В.В. за сумата от 210лв-главница, 5.52лв-мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018г до 18.03.2019, ведно със законната лихва от 20.03.2019г до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25лв-заплатена държавна такса и 300лв-адвокатско възнаграждение. Длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което след указания на съда в тази насока, кредиторът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.

При разглеждане на правния спор в първата инстанция, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като на основание чл.237 ГПК е прекратил съдебното дирене и е указал на страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска, без да са налице кумулативните процесуални изисквания за това. По силата на нормата на чл.237,ал.1 ГПК съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, когато ответникът признае иска и когато е налице искане от страна на ищеца да се постанови решение при признание на иска. В случая в протокола на съдебното заседание е вписано, че ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба и признава иска, както е предявен, но по делото, нито в исковата молба, нито в допълнителна молба от 01.10.2019 се съдържа искане от страна на ищеца съдът да постанови решение при признание на иска. Такова искане няма и в проведеното съдебно заседание, тъй като представител на ищеца не се е явил в него. За съда липсва процесуалната възможност служебно да пристъпи към процедурата по чл.237 ГПК. В този смисъл неправилно съдът не е събрал всички допустими и относими към правния спор доказателства, които са събрани във въззивната инстанция. Видно от извлечение от сметка в „Пощенска банка“ ответникът по иска на 05.08.2019г е изплатил на ищеца-заявител по издадената заповед за изпълнение сумата от 210лв. Този факт не се оспорва от въззваемото дружество-в отговора си на въззивната жалба изрично е заявено, че такова плащане е извършено от страна на длъжника. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК. / в този смисъл е и т.9 от ТР № 4/13 от 18.06.2014 по т.д.Ч0 4/13 ОСКТК ВКС/. С оглед представените от жалбоподателя доказателства, че е заплатил дължимата главница по издадената заповед за изпълнение в размер на 210лв след предявяването на иска по чл.422 ГПК и при преценка разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК, искът в тази част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният съд е стигнал до обратният извод, поради което решението му в тази част е неправилно и следва да се отмени.

Плащането на главницата от страна на длъжника е извършено след завеждане на иска,поради което ответникът е станал причина за завеждане на делото и дължи направените от ищеца разноски в производството в размер на 325лв. По същите съображения той дължи и разноските, които заявителят е направил в заповедното производство, отново в размер на 325лв, поради което решението на първоинстанниия съд в тази част е правилно и следва да се потвърди.

С оглед частичната основателност на подадената въззивна жалба , жалбоподателят дължи част от направените от въззиваемия разноски във въззивното производство, а именно 150лв.

Мотивиран така окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1554 от 10.10.2019г, постановено по гр.д.№ 3742/19 по описа на РРС в частта, в която е признато за установено, че Н.В.В. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София сумата от 210лв, представляваща дължима главница по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 767/21.03.2019 по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София срещу Н.В.В. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта от В. на сумата от 210лв, представляваща дължима главница по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 767/21.03.2019 по ч.гр.д.№ 1609/19 по описа на

РРС като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1554 от 10.10.2019г, постановено по гр.д.№ 3742/19 по описа на РРС в частта, в която е осъдил Н.В. да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД-София сумата от 325лв разноски в първоинстанционното производство и 325лв-разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Н.В.В.,ЕГН ********** да плати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“България“ № 81,вх.Б, ет.1 сумата от 150лв, представляващи направени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: