Решение № 626 от 29.05.2019, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр.Добрич, 29.05.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН

СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на тридесети април две хиляди и деветнадесета година открито съдебно заседание в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА

КОЛЕВА

При участието на секретар ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА сложи за разглеждане гр.дело № 1200 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Г.Й.С. ЕГН **********

*** срещу „Доминант стой” ООД гр.Добрич за връщане на сумата от 2650 лв., представляваща остатък от заплатена цена от общо 23 250 лв. по развален договор за продажба на недвижим имот в строителство в гр.Добрич.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

В исковата молба се твърди следното:Между страните е сключен на 04.03.2015г.

Договор за продажба на недвижим имот в строителство- апартамент …. и изба …. в Жилищно –търговски комплекс в гр.Д., Централна градска част- УПИ …. в кв…..Продажната цена в размер на 27 100 евро с левова равностойност от 53 000 лв. следвало да бъде заплатена от ищцата на 4 вноски. Според уговореното ищцата заплатила на 04.03.2015г. – 13 250 лв., на 14.04.2015г. – 10 000 лв. През м.юни 2015г. ищцата при среща с управителя на ответното дружество споделила , че има финансови затруднения.Постигнали устна уговорка заплатеното до този момент – 23 250 лв. да бъде възстановено на ищцата.От тази сума ищцата получила 20 600 лв.Претендира връщане и на остатъка от 2650 лв.

С отговора ответникът не оспорва наличие на договор за продажба на недвижим имот в строителство , както е описан в исковата молба.Не оспорва , че ищцата е заплатила по договора 23 250 лв.Счита , че договорът е прекратен по вина на ищцата.Не спори,че на ищцата са изплатени 20 600 лв.

Предявен е иск по чл.55 ЗЗД- връщане на даденото на отпаднало основание - развален двустранен договор.

Възраженията на ответника - претендираното от ищцата вземане е погасено чрез прихващане с вземане на ответника за договорна неустойка в размер на 2 654,21 лв. – 5% върху 53 084.29 лв.Ответникът твърди , че между страните е уговорено през юни 2015г. по повод обсъждане на разваляне на договора по инициатива на ищцата, прихващане на дължимата по договора неустойка от сумата , която ответникът да върне на ищцата.

В условията на евентуалност „Доминант строй”ООД предявява срещу Г.Й.С. насрещен иск за сумата от 2 654,21 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение.Обстоятелства по насрещния иск- продажната цена е уговорена на 4 вноски, всяка по 6775 евро в срок до

15.06.2015г.Ответницата по насрещния иск е заплатила в цялост и в срок само първата вноска- на 04.03.2015г. е заплатила 13 250 лв.Частично е платена втората вноска на 14.04.2015г. -

10 000 лв.Други плащания по договора няма.През м.юни 2015г. купувачът заявява пред дружеството , че не може да изпълни задължението си за заплащане на договорената цена и иска договорът да бъде прекратен.Със съгласието на кредитора , договорът бил прекратен на основание IV,т.2.Договорната неустойка в размер на 2 654,21 лв. се дължала поради виновното неизпълнение на задълженията на ответницата по насрещния иск.Претендира се и законната лихва върху 2654,21 лв.от датата на насрещния иск – 15.11.2018г.

С отговора по насрещния иск ответникът Г.С. заявява

, че към 01.08.2016г. продавачът е неизпълнение.На 01.08.2016г. според твърденията в отговора по насрещния иск „Доминант строй”ООД получава Покана за доброволно изпълнение от Г.С. за заплащане на остатъка от 15 250 лв. , при заплатени 8000 лв.Освен това . строителството не било извършено нито на уговорената дата - 30.06.2015г., нито към 01.06.2018г., поради което дружеството е в неизпълнение на договорното си задължение по раздел VI, т.2.В полза на ”Доминант строй” ООД не е възникнало право на неустойка , тъй като прекратяването на процесния договор не е извършено по надлежния ред от продавача- волеизявление от изправната , достигнало до неизправната страна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите:

Представен е с исковата Договор за продажба на недвижим имот с в строителство, сключен между страните на 04.03.2015г. Предмет на договора е апартамент … и изба …. в Жилищно –търговски комплекс в ЦГЧ в гр.Д., ….. Продажна цена е 27 100 евро.Страните се договорили цената да бъде платена на вноски - първа – 6775 евро, платими в евро или в левова равностойност по фиксинга на БНБ при сключване на договора, а остатъкът от 20325 евро да бъде изплатена 3 вноски , платими в евро или в левовата равностойност: до 15.04.2015г. – 6775 евро, до 15.05.2015г. – 6775 евро, до 15.06.2015г. – 6775 евро.Според раздел VI, т.2 от Договора в случай на неизпълнение на задълженията по договора виновната страна дължи неустойка в размер на 5% от 27,100 евро.

Размерът на неустойката възлиза на 5% от

53 000 лв. , на 2650 лв.

Не се спори и се доказва от приложени платежни документи , че ищцата е заплатила по договора сумата от 13 250 лв. - на 04.03.2015г. и 10 000 лв. на 14.04.2015г.

Не се спори и се доказва от представени писмени доказателства платени в полза на ищцата суми - 3000 лв. , на 08.04.2016г. – 5000 лв. и още 12 600 лв. , общо 20 600 лв.

С Договор за продажба на право на строеж

- нот.акт N …, том … , дело N 512 от 2018г. на нотариус N 330 на Нотариланата камара , вписан под N 4, том XV/30.07.2018г.

„Доминант строй”ООД продава на К.Д.Г. право на строеж по отношение на апартамент N …. и изба … в гр.Д. в Жилищно- търговски комплекс , който ще бъде изграден със застроена площ … кв.м.

Ответникът представя преписка на Районна прокуратура Добрич по жалба на Г.С. по повод връщане на платеното - част от продажната цена , респ.15 250 лв.

Правни изводи:

Безспорно установено е , че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на Договор за продажба на недвижим имот в строителство от 04.03.2015г. - апартамент и изба.Безспорно е е , че ищцата е заплатила по договора част от продажната цена, общо 23 250 лева.

Първият спорен въпрос е свързан с прекратяване на договора:

На плоскостта на възникналото облигационно правоотношение процесният договор има характер на предварителен –продавачът се задължава в определен срок да прехвърли на купувача правото на собственост върху новопостроения обект.Заплащането на продажната цена е уговорено на части.Срокът за изпълнение на договора е 30.06.2015г.

Развалянето на предварителен договор става по извънсъдебен път.Основан предпоставка е неизпълнение на задължение по договора на другата страна.

Безспорно , че ищцата е заплатила първата вноска от 13 500 лв. и част от втората – 10 000 лв.По твърдения в исковата молба , ищцата е преустановила плащането поради финансови затруднения и информирала за това ответното дружество.По обяснения на ищцата , дадени в първо съдебно заседание, тя инициирала среща с управителя на ответното дружество през м.юни 2015г. , споделила финансовите си затруднения, поискала договорът да бъде прекратен и да заплати неустойката по него/изявление на ищцата в съдебно заседание на 01.03.2019г. , л.83 от делото/.Следователно , в разглеждания случай, договорът е развален въз основа на волеизявление от неизправната страна - ищцата, с което кредиторът се съгласил.Поради това съдът приема , че е налице разваляне на договора по взаимно съгласие, постигнато по инициатива на ищцата като неизправна страна по договора.Това разваляне е настъпило през м.юни 2015г. , след проведената среща между страните.

На основание чл.88 ЗЗД развалянето на процесния договор има обратно действие и всеки дължи връщане на полученото.Така за ищцата е възникнало правото да получи платеното по договора в общ размер 23 250 лв.Тя е получила 20 600 лв.Тези обстоятелства не се спорят.

Вторият спорен въпрос е свързан с неустойката:

Съгласно раздел VI, т. 2 от процесния договор в случай на неизпълнение виновната страна дължи неустойка в размер на 5% от стойността по т.2.Според съда неустойката възлиза на 5% от 53 000 лв. , на 2650 лв.

Според св.А., който присъствал на срещата на ищцата с управителя на ответното дружество, тя самата предложила да й бъде спряна неустойката, „само да й бъдат върнати парите по - бързо”.

В съдебно заседание , проведено на

01.03.2018г. ищцата признава дължимостта на договорната неустойка.Признава , че по време на инициираната от нея среща във връзка с прекратяване на договора през м.юни 2015г. заявила пред управителя на ответното дружество готовността да заплати неустойката.Изявлението на ищцата пред съда е следното:”... аз сама отидох и им казах, че искам да ми спрат неустойката , да прекратя договора”.

Съдът намира , че ищцата като неизправна страна по договора е отправила до другата страна освен изявление за разваляне на договора и изявление за прихващане с дължимата от нея неустойка.Твърденията на ищцата за това, че ответникът не се е съгласил с прихващането на неустойката , не се доказаха.

Вярно е , че в обясненията на управителя Т.Г.Т. / 14.10.216г. / е посочено , че остатъкът от 15 250 лв.

, след връщане на 8000 лв., ще бъде заплатен на ищцата.Общият сбор е 23 250 лв.

- платеното от ищцата, без неустойката.На 30.12.2016г. ответното дружество заплаща на ищцата 12 600лв. при платени вече 3000 и 5000 лв.

Към тази дата ищцата има вземане към ответника за сумата от 15 250 лв., а ответникът за дължимата неустойка от

2650,15 лв.Казаното от ищцата по повод неустойката представлява изявление по чл.103 ЗЗД.Двете вземания са еднородни и изискуеми, тъй като към месец юни 2015г. ищцата е неизправната страна по договора , след като не е заплатила дължимите суми.Дали ответникът е изправна страна по договора не е от значение за правния спор, тъй като ищцата не се позовава на това обстоятелство.

Освен това , съгласно чл.103 ЗЗД всяко едно от лицата , които си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, може да го прихване със задължението си, ако вземането му е изискуемо и ликвидно.Достатъчно е изявлението за прихващане , направено от една страна в облигационната връзка , да е достигнало до другата, при наличието на останалите предпоставки.Не е необходимо другата страна да изразява съгласие или несъгласие с изявлението за прихващане.

Така към 30.12.2016г. , когато ответникът заплаща последната сума от 12 600 лв.- остатъкът от дължимата сума 15250 лв. , намалена с дължимата неустойка – 2650 лв., той извършва прихващане с вземането си за неустойка , след като е възприел изявлението на ищцата още през м.юни 2015г.

Възражението на ответника е основателно.Вземането на ищцата за процесната сума от 2650 лв. е погасено чрез извънсъдебно прихващане.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора предявеният евентуален насрещен иск не подлежи на разглеждане.