Решение № 342 от 14.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 342

Хасково, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на десети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20247260701423 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А. М., [държава], чрез пълномощника му адв. В. Л. от АК - Хасково, против Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон и на неговата цел. На първо място се твърди, че били нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК, както и чл.75 от ЗУБ, тъй като не била установена обективната истина, за да се реши случая в съответствие с нея, а обжалваното решение било неясно и лишено от мотиви. От данните по делото можел да се направи извод, че в [държава] продължавали военните действия, които застрашавали и поставяли в опасност живота и здравето на жалбоподателя. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следвало да се отбележи, че в случая от негова страна се твърдяло, че в държавата си по произход бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. В случая се изисквала и преценка дали търсещият закрила можел да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение на СЕС от 19 март 2019 г. по преюдициално дело С-163/17, респ. преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, но това не било сторено от административния орган.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС и да се изпрати за ново произнасяне по молбата на М. А. А. М. за предоставяне на международна закрила.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 03.07.2024 г. и от 11.07.2024 г. до ДАБ при МС М. А. А. М. е поискал закрила от Република България.

На 11.07.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-43935/11.07.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - а., роден на [дата]. в [държава], Алмаядин, обл. Д. А., с постоянен адрес: [държава], И., професия – б. – начално, религия - м., сунит, семейно положение - н..

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

С писмо изх. № Х-16-949/12.07.2024 г. Директорът на РПЦ – Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето ЗЗД), е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“-Харманли за регистрирането на чужденеца в качеството му непридружен непълнолетен, като е изискано съдействие до приключване на производството по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, както и определяне на социален работник, който да действа като гарант за защита правата и интересите на детето, като даде становище или предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-477/15.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, е определен социален работнил в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, който да присъства при провеждане на интервюто с М. А. А. М..

От Протокол с рег. № 43935/23.07.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с М. А. А. М., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че има трима братя в Германия със статут, няма други роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Напуснал [държава] нелегално в края на месец май 2024 г. и преминал в Турция, където останал около един месец и тръгнал за България, като на 02.07.2024 г. влязъл в страната нелегално през зелена граница с още 10 души, след което с помощта на трафикант били отведени в [населено място], където били заловени от полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия и не бил отбил военната си служба. Майка му заедно с пет сестри и един брат се намирали в [държава]. Напуснал [държава] заради войната, имало бомбандировки, убийства, отвличания. Освен това икономическото положение било много лошо – едва се изхранвали, нямали ток и вода, а и не виждал бъдеще за себе си. Заявява още, че би се върнал в [държава] когато приключи войната, а подал молба за международна закрила в България, защото искал да получи закрила, да се образова и да се събере със семейството си.

Протоколът от проведеното интервю с М. А. А. М. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач, социален работник и адв. В. Л., назначен за процесуален представител на непридружения непълнолетен с Решение № 1268/16.07.2024 г. на Председателя на НБПП, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца а. е., без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по него.

В писмо с рег. № М-12303/22.08.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като М. А. А. М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно С. а.р..

Със становище рег. № 43935/19.11.2024 г.на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на М. А. А. М. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 12398/29.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А. М..

На 12.12.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена направо в съда на 16.12.2024 г.

По делото са приети като писмени доказателства още Социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли относно М. А. А. М. и 2 бр. справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно С. а. р. с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. и вх. № МД-02-160/27.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 12398/29.11.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на М. А. А. М. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, както и тези по ЗЗД, като в административната фаза на производството при провеждане на интервюто с чужденеца е взел участие определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли социален работник, изготвен е и социален доклад за тях. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 12398/29.11.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.