Решение № 238 от 10.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000681 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20 от 18.06.2021 година, постановено по т. дело № 1057/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.“ 68, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П.Е.“ № 64, ет. 3, ап. 7, да заплати на Р. Ст. Д., ЕГН **********, с адрес: с. О., обл. С.З., ул. „К.“ № 6, със съдебен адрес: град К., ул. „С.“ № 6, офис 10 - адв. П.К. от САК, сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при настъпилото ПТП на 30.11.2019 г. и сума в размер на 25 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва от 17.12.2019 г. до окончателното им изплащане.

Отхвърлени са предявеният иск за неимуществени вреди над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 07.12.2019 г. до 16.12.2019 г., като неоснователни.

1

Осъдено е „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ № 6, офис 10, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 974.40 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска за обезщетение на неимуществени вреди и в размер на 360 лв. с ДДС, с оглед изцяло уважения размер на иска за заплащане на имуществени вреди.

Осъдена е Р. Ст. Д., ЕГН **********, да заплати на „Д.“ АД, ЕИК ***, разноски за производството по делото пред първата инстанция съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1952,74 лева.

Осъдено е „Д.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 801 лева за държавна такса, както и сумата от 100,07 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Р.С. Д. чрез адвокат П.К. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди над присъденото обезщетение от 20 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от 17.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по съществото на спора, с което ответникът „Д.“ АД да се осъди да заплати на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева / наред с присъдените от първоинстанционния съд 20 000 лева/, ведно със законната лихва от 17.12.2019 година до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, ведно с начислен ДДС. Във въззивната жалба се поддържа, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 20 000 лева е в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди, противоречи на принципа на справедливост и не може да репарира вредите. Твърди се, че присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Според жалбоподателката съдът не бил съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида на уврежданията, продължителността на възстановяването, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата, 2 интензивните болки в началния период на възстановяването, както и отражението на инцидента върху психиката й. Критериите по прилагането на чл. 52 от ЗЗД били обсъдени формално. Не бил взет предвид и лимита на отговорността на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, а именно 10 000 000 лева и конкретните общественоикономически и социални условия в страната. Събраните доказателства, поконкретно комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза и свидетелските показания също не били отчетени в достатъчна степен от съда.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Д.“ АД с изразено становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите за неправилно приложение на принципа на справедливост, както и тези, свързани с лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“ и икономическите условия и тяхното самостоятелно значение при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Съпоставен е размера на претендираното обезщетение с размера на минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на ПТП. Цитирана е и съдебна практика по сходни случаи с по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се посочва, че цитираните във въззивната жалба съдебни решения касаят различни по вид и интензитет болки и страдания. Искането е да се потвърди решението на ОС – С.З. в обжалваната част и да се присъдят на ответника разноски за въззивната инстанция – адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на жалбоподателката е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца в първоинстанционното производство против решението в отхвърлителната му част частично.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

3

Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

С представените с исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че ищцата Р. Ст. Д., непълнолетна към онзи момент, действаща със съгласието на своята майка Т.Л.С., е сезирала ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на 30.11.2019 година, причинено от Б.Б. при управлението на лек автомобил Р.М. с рег. № ***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ***, валидна за периода от 07.11.2019 година до 06.11.2020 година. При застрахователя е образувана ликвидационна преписка № 210608098/17.12.2019 година.

С писмо изх. № 310065537 от 18.12.2019 година „Д.“ АД е уведомило представляващия ищцата адвокат А.Б., че представените документи не доказват отговорността на застрахования в дружеството водач и че следва да бъдат представени допълнително посочени в писмото документи. Безспорно е между страните, че след това писмо те не са уреждали извънсъдебно отношенията помежду си и че застрахователното дружество не е определяло и изплащало обезщетение за неимуществените вреди на ищцата. При тези данни предявеният пред съда иск е допустим съгласно разпоредбата на чл.

498 ал. 3 от КЗ, тъй като липсва плащане в срока по чл. 496 от КЗ.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат до това какви са уврежданията, причинени на ищцата, респ. какви по вид, интензитет и продължителност са претърпените от него болки и страдания, установени със събраните по делото доказателства и какъв е справедливият размер на обезщетението за тези вреди.

Останалите обстоятелства, относими

4 към отговорността на застрахователното дружество по предявения пряк иск на увреденото лице с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ са извън предмета на въззивното производство, очертан с въззивната жалба. Става дума за противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, довело до настъпване на ПТП, за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ , както и за липсата на съпричиняване от страна на пострадалата.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото / първоначално гр. дело № 217/2020 година по описа на Районен съд – Гълъбово, компетентен да разгледа предявения частичен иск за неимуществени вреди от 10 000 лева, което след допуснатото увеличение на цената на иска до пълния му размер от 50000 лева е прекратено и изпратено по правилата на родовата подсъдност на Окръжен съд – С.З./ са изложени следните обстоятелства, въз основа на които се претендира обезщетението за неимуществени вреди:

Ищцата твърди, че при ПТП на 30.11.2019 година е получила следните травматични увреждания: счупване на дясна ключица, травма на дясно рамо, травма на лумбални прешлени. В деня на катастрофата тя била прегледана в ДКБ/СО на УМБАЛ „П.“ АД град С.З., където постъпила с оплаквания за травми в областта на дясно рамо, ключица и лумбални прешлени, придружени с болка в същите места. След преглед и изследвания, включително рентгенография, ищцата била изписана за домашно лечение с ортеза на ключицата. При извършения преглед на 16.12.2019 година била потвърдена диагнозата счупване на ключицата, като назначената й терапия била удължаване на временната нетрудоспособност. Твърди се, че в резултат на получените увреждания при ПТП ищцата търпяла силни болки и страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Преди ПТП тя била в много добро здравословно състояние, активно и жизнерадостно дете, а след него тя се изолирала, не била в състояние да извършва обичайните си занимания с връстниците си. Ищцата била с обездвижен горен крайник за дълъг период от време, поради което следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва. През това време разчитала на помощта на свои близки за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието си. Твърди се, че и към момента на подаване на исковата молба ищцата има болки в контузионните области. Освен това тя изживяла и силен емоционален стрес, който щял да 5 остане в съзнанието й за цял живот. Въз основа на тези обстоятелства за неимуществените вреди, причинени й при процесното ПТП, ищцата е претендирала пред първоинстанционния съд обезщетение в общ размер на 50 000 лева, а пред въззивната инстанция този размер е общо 40 000 лева / 20 000 лева присъдени с първоинстанционното решение и останалите 20 000 лева предмет на въззивната жалба/.

От събраните по делото доказателства – медицинска документация, представена към исковата молба и приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част, относими към предмета на въззивното производство, се установява, че при процесното ПТП, станало на 30.11.2019 година и в пряка причинна връзка с механизма на настъпването му, на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване без разместване на дясна ключица и контузия на дясна раменна става и поясна област. Контузията на дясното рамо и на ключицата са получени от рамката на задната дясна врата на автомобила, където е седяла ищцата в момента на удара на автомобила в няколко последователни препятствия.

По отношение на контузията на поясните прешлени в заключението е посочено, че не е възможно да се определи от съприкосновението с кои детайли от купето е получена. Във връзка с тази контузия вещото лице е отразило, че данни за нея има само в листа за преглед на пациент № 503 от 30.11.2019 година, изготвен от ДКБ /СО при УМБАЛ „П.“ град С.З. И В амбулаторен лист № 6671/16.12.2019 година в графа „анамнеза“ / сведения от пациента или негови близки/, в която е вписана наред с травмата на дясното рамо и травма на поясните прешлени. При изслушването си в съдебно заседание на 11.03.2021 година вещото лице сочи, че освен данните от анамнезата за болки в поясната област, не е установена травма в тази област нито с клинични, нито с инструментални изследвания по време на прегледите на ищцата след ПТП.