Решение № 92 от 01.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501521 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 261987/ 7.07.2021г. по описа на РСПоморие, подадена от адв.Нели Гюмова, със съдебен адрес гр.Бургас, *** като пълномощник на Ж. М. М. и Ш. П. М. от Д., И., против Решение № 260136 от 17.06.2021г., постановено по гр.д.№ 742/2020 г. по описа на Поморийския районен съд, с което всеки от въззивниците е осъден да заплати на Етажната собственост на сграда С /Сигма/ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт“, гр.Поморие, ***, представлявана от управителя на Етажната собственост- „ПОМОРИЕ МЕНИДЖМЪНТ 2“ ЕООД чрез управителя на дружествотоВладимир Добрев следните суми: 6068,78 лв.- сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на ОСЕС на сграда „Сигма“, проведено на 14.11.2017г., законната лихва върху главницата от 12.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането и по 1036,97 лв.- съдебно деловодни разноски.

Въззивниците считат, че обжалваното решение е неправилно, поради което молят да бъде отменено изцяло, а вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена предявената искова претенция.

Изложени са оплаквания, че съдът не е обсъдил изложеното в отговора на исковата молба възражение, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на 14.11.2017г. ОСЕС е създаден „Фонд Ремонт и обновяване“ /ФРО/, като е определен 1 размера на вноските и сроковете и условията за тяхното плащане. Вноската следвало да се плати еднократно до края на м. декември 2017г. по банков път, по специално открита банкова сметка със специално предназначение- за „ФРО“, която да се открие на името на управителя на ЕС съгласно разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗУЕС. Ищецът не представил доказателства такава сметка да е била открита, поради което въззивниците считат, че задължението макар и установено по размер, не е изискуемо поради забава на кредитора, изразяваща се в бездействие в оказване на необходимото с оглед изпълнението. Изложени са подробни съображения, че разпоредбата на чл.50, ал.3 ЗУЕС е императивна, сумите за ремонт и обновяване следва да се събират по сметка със специално предназначение /специален банков продукт, който предлага по-висока степен на сигурност при разходването на сумите, които следвало да бъдат използвани само за извършването на разходи за обновяване на общите части, чрез упражняван от банката допълнителен контрол при разпореждането с натрупаните средства, като се гарантира, че същите са несеквестируеми, предвид обстоятелството, че управителят е юридическо лице/. Липсвали доказателства това задължение да е изпълнено, напротив- представено било становище и предложен начин на плащане на вноските „на каса“, което противоречало на волята на етажните собственици, както и на разпоредбата на чл.50, ал.3 ЗУЕС. Понеже кредиторът не оказвал съдействие длъжникът да изпълни задължението си, поради което длъжникът следвало да бъде освободен от последиците на забавата. Изразено е съмнение в законосъобразното разходване на сумите от управителя, както и се твърди, че същият се опитва да се домогне да придобие тези суми по личната си сметка. Искането на управителя вноските за ФРО да бъдат платени по начин, различен от приетия от ОСЕС- на каса или по лична сметка на управителя на ЕС, представлява според въззивниците злоупотреба с право.

На второ място са изложени оплаквания, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на ЕС за обезпечение на бъдещ иск. Изтъква, че за да бъдат присъдени такива, доказателства за тяхното извършване следва да бъдат представени до приключването на исковото производство, понеже обезпечителното производство е отделно от исковото. В случая към исковата молба не били представени доказателства за направени разноски по обезпечението, нито било направено доказателствено искане за прилагане на обезпечителното производство към исковото. В първото заседание ищецът не представил доказателство за направени разноски с препис за ответника. Искане за присъждането на такива било направено едва със становището по същество на спора и чрез представяне на списък по чл.80 ГПК, като едва тогава било представено и определение по допускането на обезпечението. Липсвали каквито и да било доказателства за образувано и развило се обезпечително производство по реда на чл.390 ГПк, за неговия изход и за връзката между направените разходи с обезпечителното производство и с настоящото дело. Липсвали и доказателства дали определението, с което е допуснато обезпечение е влязло в сила.

Цитирана е съдебна практика- определения по ч.т.д.№3565/14г. на първо г.о. и по т.д.

№1654/2018г. на първо г.о. на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в регистратурата на РС- Поморие на 7.07.2021г., т.е. в законоустановения срок. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, 2 като изхожда от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес да обжалват решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.

Срещу жалбата е подаден отговор от адв. Радостина Николова и от адв. Евгения Гагашева като пълномощници на Етажната собственост на сграда „Сигма“ с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие.

С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата етажна собственост намира, че решението на Районен съд- Поморие е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят разноските за въззивната инстанция.

В отговора се акцентира на това, че въззивниците не оспорват основанието, нито размера на дължимата сума, а възражението им за липса на съдействие от страна на кредитора намират за неоснователно.

Сочи се, че управител на ЕС на сграда „Сигма“ е „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, избрано за такъв на ОСЕС, проведено на 24/25.09.2019г. Решението било обжалвано по реда на чл.40 ЗУЕС, като исковете били отхвърлени и изборът на управител- стабилизиран.

След влизане в сила на последното съдебно решение, дружеството- управител открило банкова сметка на свое име, по която събира средствата за ФРО, като между страните нямало спор, че същата е различна от сметката, по която се събират таксите за поддръжка и управление. Сметката била открита съобразно изискванията на чл.50, ал.3 ЗУЕС, като доказателство за това било представено още в първото съдебно заседание пред РС. Посочено е, че разпореждането със средствата по тази сметка се извършва от управителя въз основа на решение, прието от ОС за тяхното използване, съгласно чл.50, ал.5 от ЗУЕС.

Изтъква, че в закона не е предвидено друго, външно на ЕС лице като банката да осъществява контрол по разходването на средствата. Това било прерогатив на ОС, което приема годишния бюджет на управителя, както и изпълнението на решенията на ОСЕС по разходване на средствата за управление и поддръжка, както и за ремонт и обновяване.

Задължение за даване на отчет и реципрочното право да се иска такъв отчет било нормативно уредено само в чл.23, ал.2 ЗУЕС, но не и в други разпоредби на този закон, нито в ЗБ, нито друг подзаконов нормативен акт. Позовава се на чл.50, ал.5 ЗУЕС, за да обоснове тезата си, че разпореждането със средствата от фонда се извършва от управителя, който носи отговорност за това пред органите на ЕС.

Посочено е още, че на практика се случва етажен собственик да заяви желание да плати в брой на етажната собственост по лични съображения. В тази хипотеза извършеното плащане се считало прието, понеже парите се внасяли от името на съответния етажен собственик в сметката на Фонда. Това обаче не водило до отпадане на отговорността на управителя на ЕС да разходва средствата от фонда, съобразно взето на ОСЕС решение и да се отчита за това пред органите на ЕС.

В заключение се сочи, че ответниците били уведомени за банковата сметка чрез пълномощника си, канени били чрез електронни писма да извършат плащане по сметката на предходния управител на ЕС, които писма не били оспорени от ответниците. След избора на 3 нов управител и откриването на банкова сметка на негово име, ответниците отново били канени, включително и с исковата молба да платят задължението. Такова плащане обаче не последвало.

На второ място са развити съображения за неоснователност на жалбата в частта, касаеща разноските. Посочено е, че са представени доказателства, че е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана върху идеална част от имота на въззивниците, безспорно било, че този иск бил предявен в срок, както и че между исковото и обезпечителното производство е налице функционална връзка. Намират, че разноските по обезпечителното производство се дължат на основание т.5 от ТР №6 от 6.11.2013г. по т.д.

№6/2012 на ОСГТК на ВКС. От представените доказателства било установено, че разноските са платени, поради което на основание т.1 от цитираното ТР същите били дължими. Развити са съображения, че независимо от упражняването или не на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда по допускане на обезпечението, отговорността за тези разноски се реализира при постановяване на решението, с което спора се разглежда по същество и съобразно неговия изход.

Страните нямат доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание пред Бургаския окръжен съд въззивниците не вземат участие – лично или чрез пълномощник.

В съдебното заседание въззиваeмата Етажна собственост се представлява от адв.

Гагашева и адв.Николова, които поддържат изложеното в отговора, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Поморийският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, предявен от Етажна собственост на сграда „Сигма“ с идентификатор № *** в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана от избрания по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител – „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД против Ж. М. М. и Ш. П. М., за заплащане на общо 6224,24 евро /или по 3112,12 евро, равняващи се на 6086,78 лв. за всеки от ответниците/, представляващи дължимата вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ , която е целева за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена на ОС на ЕС на сграда „Сигма“, проведено на 14.11.2017 г. , ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на исковата молба.

Твърди се, че ответниците са етажни собственици в сграда „Сигма“, като притежават равни квоти два апартамента в сградата:1/ апартамент № 9, находящ се в сграда „С“, етаж 8 в комплекс „Сънсет Ризорт“ и 2/ апартамент № 8, находящ се на етаж 9 в същата сграда.

На проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС на сградата било взето решение за извършване на необходим ремонт на общи части на сградата- покрива и покривните тераси, както и за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“, като съгласно решението по т.4 от протокола на ОСЕС вноските за всеки един самостоятелен обект били определени в приетия бюджет, представляващ неразделна част от протокола. Общо за двата имота на ответниците 4 вноската се равнявала на исковата сума. Решението на ОС на ЕС било обжалвано от двама от етажните собственици с искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, по които били образувани гр.д.

№862/17г. и гр.д.№856/17г. на РС- Поморие. Исковете били отхвърлени с решения, влезли в сила на 22.04.2020г. Ответниците не предприели действия по заплащане на дължимата вноска за ФРО, което следвало да сторят еднократно, в срок до 31.08.2018г. Падежът на задължението им настъпил на 22.09.2020г., към който момент били влезли в сила определенията, с които били отменени наложените по исковете по чл.40 ЗУЕС обезпечения чрез допусната обезпечителна мярка „спиране на решенията на ОСЕС на сграда „Сигма“, проведено на 14.11.2017г.“. Ангажират писмени доказателства.