Определение № 5614 от 11.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5614 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно гражданско дело № 20241100515006 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. М., ЕГН **********, срещу определение от 04.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 67640 от 2024г. съгласно описа на 127-и състав на СРС, с което на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, го е освободил от задължение за внасяне на такси по гр. д. № 67640/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, до настъпване на промяна в обстоятелствата в семейното и имуществено състояние на лицето, като е оставил без уважение подадената молба от Е. Д. М. за освобождаване от задължение за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. д. № 67640/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав. Върнал е на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 364029/13.11.2024 г. на Е. Д. М. срещу Апелативен съд гр. София и прекратил производството по гр. д. № 67640/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В подадената жалба се изразява становище за неправилност и необоснованост на обжалвания акт.

Настоящия съдебен състав на Софийски градски съд, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до извода, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, в рамките на установения от закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по гр. д. № 67640/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, е образувано по предявен от Е. Д. М. иск срещу Апелативен Съд-София за заплащане на обезщетение в размер на 24 999 лева за причинени му неимуществени вреди от незаконно задържане. Поддържа, че е засегнато правото му на защита, уредено в чл. 47 ХОПЕС, както и правата му по изброени в исковата молба норми на правото на ЕС.

За да прекрати производството по делото, СРС е счел искът за недопустим, тъй като е налице злоупотреба с право.

Дефинитивно злоупотребата с права се определя като недобросъвестно упражняване на права с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други или да бъдат 1 упражнени в противоречие с интересите на обществото, тъй като е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено и целта, за която то се използва.

Поради което принципа за забрана на злоупотреба с право е последователно установен в законодателството – чл. 57 ал.2 от Конституцията, чл. 8 ал.2 от ЗЗД, чл.

289 от ТЗ, чл. 3 от ГПК.

Санкцията при установена злоупотреба с право се изразява в отказа на съда да даде защита на превратно упражняваното субективно право. Това е така, защото превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува / в този смисъл решение 257/14.07.2011 г. по гр.д.

1149/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши.

Идентично разрешение дава и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 Mihailo PETROVIĆ срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/. Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на

Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/, на която се е позовал и СРС. В този смисъл заявяването на множество дела срещу Прокуратурата, СГС, ВКС, СРС констатирано и в акта на СРС и съставлява класически пример за злоупотреба с право. Отделно от това, всяко от делата е съпроводено с искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса. Подобно поведение е класифицирано като злоупотреба с право и в Директива /ЕС/ 2024/1069 на ЕП и Съвета от 11.04.2024 г., която макар и с по-тесен обхват посочва част от белезите на злоупотребата с право - предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни иска или на прекомерни искове, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството / т. 28 от същата/.

На следващо място, видно от обстоятелствената част, вредоносното поведение на сочения ответник се изразява в предприети действия в рамките на досъдебно наказателно производство, което след внесен обвинителен акт е преминало във фаза на съдебно производство, по което е постановена влязла в сила присъда на наказателния съд. Действията и актовете респ. констатираните пороци се отстраняват по реда на инстанционния контрол в наказателното производство по реда на НПК, а не могат да се проверяват инцидентно от гражданския съд, за който присъдата на наказателния е задължителна с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Поради което, при наличие дори на влязъл в сила съдебен акт в наказателното производство същият не може инцидентно да се проверява и заявените искове в този смисъл биха били процесуално недопустими /определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 2831/2024 г. на IV г. о. на ВКС/. По аргумент на по-силното основание същото важи за актове на прокуратурата.

2

По повод отправеното искане за предоставяне на правна помощ от частния жалбоподател, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24 т.2 от ЗПрП и предвид процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда по-горе /в този смисъл е и определение 548/ 05.10.2015 г. по ч.гр.д. 3744/2015 г. на Трето ГО на ВКС/.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.12.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 67640 от 2024г. съгласно описа на 127-и състав на СРС, с което е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ и производство по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3