Решение № 1223 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330116287 по описа за 2024 година

С влязло в сила Решение № 497/06.02.2025 г., постановено по гр. д. № 16287/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. П., район **, ул. „** № ** В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, на основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в производството претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 490,00 лева, представляваща дължима сума за извършени подобрения в допуснатия до съдебна делба недвижим имот през лятото на ** г., изразяващи се в боядисване на стените и тавана в кухнята, спалнята, банята и коридора, съразмерно на притежаваната квота в съсобствеността.

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на делбата е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл.

346 ГПК и претенцията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 126,00 лева, представляваща дължима сума за извършени разходи за допуснатия до съдебна делба недвижим имот, изразяващи се в такси за вход, поддръжка и ремонт на общите части в периода месец **** г., съразмерно на 1 притежаваната квота в съсобствеността.

На основание чл. 346 ГПК е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство и претенцията на ответника срещу ищеца за заплащане на сумата в размер на 1500,00 лева, представляваща получен доход от ищеца за отдаване под наем на допуснатия до съдебна делба недвижим имот за периода 01.08.2024 г. – 13.05.2025 г., съразмерно на квотата в съсобствеността, ведно със законната лихва от 14.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

Районен съд Пловдив, V I I гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ се установява, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е неподеляем.

Вещото лице, след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна цена на същия в размер на 100 390 лева.

В хода на производството е прието и заключения по допълнителна СТЕ, от което се установява, че стойността на извършените разходи за боядисване на стените и тавана в кухнята, спалнята, банята и коридора в допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на 1711,91 лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на тези дейности – на 1522,78 лева.

По делото е приобщена и Разписка, съставена от Д. Ч. в качеството му на управител на етажната собственост с административен адрес: гр. П., ул. „** № **, от която се установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 378,00 лева, представляваща такса за вход, поддръжка и ремонт на общите части за периода месец **** г.

По делото са разпитани двама свидетели – Д. А. Ч. и А. Г. С. - П.

Свидетелят Ч. си спомня, че познава ищцата, защото тя плаща сметките за апартамент, който има, находящ се в гр. П., ул. „** № ****. Свидетелят бил касиер на етажната собственост, но в момента изпълнявал и функциите на домоуправител. Той не бил виждал апартамента да се ползва, откакто били починали бабата и дядото. Входът имал домова книга, в която се вписвали наематели, но такива нямало. Свидетелят си спомня, че сметките за жилището 2 ги плащала ищцата. Плащането било извършено на ръка срещу подпис.

Свидетелят С. - П. си спомня, че познава ищцата, доколкото двете са ** от четиринадесет години. Тя имала идеални части от апартамент, находящ се в гр. П., ул. „**. Свидетелката си спомня, че ищцата е правила ремонт на същия като измазала стени и тавани на общото помещение, спалнята, коридора и банята през май – юни 2024 г. Измазването било извършено от майстори, на които платила ищцата. Свидетелката й помогнала в чистенето на апартамента.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делба:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се установи, че процесният недвижим имот се явява неподеляем.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че делбата на същия не може да бъде извършена чрез поставяне в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий, поради което следва да бъде извършена чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

3

По претенцията по сметки на ищеца М. Т. с правно основание чл. 61, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД:

За основателността на предявената претенция ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на съсобственост между страните към момента на извършване на подобренията, реално извършени подобрения и стойността на реално извършените разходи и увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения.

От решението в първа фаза на настоящото производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо досежно юридическия факт, въз основа на който е възникнала съсобствеността, несъмнено се установи, че в заявения от ищеца период на извършване на подобренията – лятото на 2024 г., страните са били съсобственици на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства, в частност показанията на свидетеля А. С. - П. несъмнено се установи, че ищцата е извършила СМР, изразяващи се в боядисване на стени и тавани в на общото помещение, спалнята, коридора и банята на допуснатия до съдебна делба недвижим имот през май – юни 2024 г. Както бе посочено, показанията на свидетеля С. - П. се кредитират от съда, доколкото са преки и непосредствени. Свидетелката си спомня как е посещавала имота в този период, за да помага на ищцата в почистването на апартамента, като последната е наела майстори за извършване на посочените СМР, на които е заплатила възнаграждение. Поради изложеното се установи, че ищцата е извършила заявените от нея подобрения в допуснатия до съдена делба недвижим имот.

Досежно стойността на претенция по делото бе прието заключение по допълнителна СТЕ, от което се изясни, че стойността на извършените разходи за боядисване на стените и тавана в кухнята, спалнята, банята и коридора в допуснатия до съдебна делба недвижим имот възлиза на 1711,91 лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на тези дейности – на 1522,78 лева. Предвид нормата на чл. 61, ал.2, вр. чл. 59 ЗЗД, която се явява приложима в настоящия случай, на ищцата се дължи по – малката сума от двете суми – на извършените разноски и на увеличената стойност на имота, а именно: сумата в размер на 1522,78 лева. Съразмерно на притежаваната квота от съсобствеността от ответника в допуснатия до съдебна делба недвижим 4 имот от 1/3 ид. част, в полза на ищцата се дължи сумата в размер на 507,93 лева. Доколкото от нея се претендира по – малка сума от дължимата и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, то предявената от същата претенция за заплащане на сумата в размер на 490,00 лева (равняваща се на 250,53 евро) се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

По претенцията по сметки на ищеца М. Т. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за заплащане на извършени от ищеца разходи, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) да са извършени реално разходи за вещта; 3) разходите да са били необходими за поддръжката на вещта.

Както бе посочено, от решението в първа фаза на делбата, се установи, че за периода месец **** г. страните са били съсобственици на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

От приобщената по делото разписка, съставена от Д. Ч. в качеството му на управител на етажната собственост с административен адрес: гр. П., ул. „** № **, се изясни, че ищцата е заплатила сумата в размер на 378,00 лева, представляваща такса за вход, поддръжка и ремонт на общите части за периода месец **** г. Посоченото се потвърди и от разпита на лицето, съставило посочената разписка – свидетелят Ч., който си спомня, че сметките за жилището ги плаща ищцата, а плащането било извършвано на ръка срещу подпис.

С оглед изложеното то несъмнено се установи, че ищцата е извършила разходи за поддръжка на допуснатия до съдебна делба недвижим имот като е заплащала месечни такси на етажната собственост за периода **** г. в общ размер на 378,00 лева. Съразмерно на притежаваната квота от съсобствеността, ответникът следва да й заплати сумата в размер на 126,00 лева (равняваща се на 64,42 евро). Поради изложеното предявената искова претенция се явява основателна и като такава, следва да бъде уважена.

По претенцията по сметки на ответника М. С. с правно основание чл.

30, ал.3 ЗС:

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за 5 получени граждански плодове от процесните вещи, а именно: наемна цена, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) единият от съсобствениците да е сключил договор за наем по отношение на процесните вещи за процесния период и 3) наемната цена по договора да е получавана от съсобственика – ответник по претенцията за заплащане на обезщетение.

Както бе посочено, от решението в първа фаза на делбата, се установи, че за периода 01.08.2024 г. – 13.05.2025 г. страните са били съсобственици на допуснатия до съдебна делба недвижим имот. Въпреки изложеното, по делото липсват приобщени доказателства за посочения период ищцата да е отдавала имота под наем, респ. да е реализирала граждански плодове от същия. Дори напротив, от допуснатия до разпит свидетел на ответника – Ч., се изясни, че никой не е живял в имота след смъртта на наследодателите. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, поради което предявената претенция се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не по-малко от 25,56 евро, както следва: за ищеца М. Т. – 2627,07 лева (равняващи се на 1343,20 евро), и за ответника – 1338,53 лева (равняващи се на 684,38 евро).

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважените претенции по сметки на ищцата и неговата отхвърлена претенция по сметки, както следва: по уважената претенция на ищцата по чл. 61, ал.2, вр. чл. 59 ЗЗД – сумата в размер на 25,56 евро, по уважената претенция на ищцата с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС – сумата в размер на 25,56 евро, и по отхвърлената претенция на ответника - сумата в размер на 30,68 евро.