Решение № 152 от 09.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Д. Б. Бишуров при участието на секретаря Елена К. Туйкова в присъствието на прокурора З. В. Я. като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20255200600507 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

В производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл.53 от НК с определение от 07.05.2025г по Наказателно дело от общ характер № 20255220200626 по описа за 2025 година Пазарджишкият РС на основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 1 от НК на Г. И.

М., ЕГН:**********, се ПРИСЪЖДА да заплати равностойността на управлявания от него автомобил – лек автомобил марка »С.», модел «Б.», peг. № ******, СИО, в размер на 2737,50 лева, установена с назначена по досъдебното производство Авто-оценителна експертиза, платима в полза на държавата по сметка на НАП.

Против определението е постъпила въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия с наведени оплаквания, че е неправилно,необосновано и незаконосъобразно.Искането е да бъде ревизирано.

1

В съдебно заседание жалбата е поддържана. Акцентира се на това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на Конституцията,както и че МПС е СИО. С тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение.

Представителят на ОП счита,че определението е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, след като обсъди подадената жалба и събраните по делото доказателства, като съобрази изразените становища и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена от легитимирана страна по смисъла на чл. 318 от НПК, срещу акт подлежащ на въззивно обжалване, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. С чл. 343б, ал. 5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което подсъдимият Г. И. М. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК.

С обжалваното определение съдът, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е присъдил в тежест на подсъдимия на Г. И.

М., ЕГН:**********, се ПРИСЪЖДА да заплати равностойността на управлявания от него автомобил – лек автомобил марка »С.», модел «Б.», peг. № ******, СИО, в размер на 2737,50 лева, установена с назначена по досъдебното производство Авто-оценителна експертиза, платима в полза на държавата по сметка на НАП.

При постановяване на обжалваното определение, районният съд се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: 1/ че 2 престъплението е било извършено с горепосоченото МПС, 2/ че същото не е изключителна собственост на подсъдимия, а е в режим на съсобственост с неговата съпруга, доколкото е придобит по време на брака им, 3/ както и че стойността на МПС-то към инкриминираната дата е възлизала на сумата от 2737,50 лева, установена с назначена по досъдебното производство Автооценителна експертиза.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова ал. 5 на чл. 343б от НК, според която в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1-4 от НК – при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.

Очевидно волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако последният не е собственик – да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка (санкция) за неправомерното поведение на дееца, чиято цел е възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато, впрочем, е и разпоредбата на чл. 343б, ал.

5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се 3 присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност,какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1 - 4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният cъcтaв. В този смисъл пpeвoзнoтo cpeдcтвo се явява пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo, а не средство. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „моторно превозно средство, послужило за извършване на престъплението“, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, не променя характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство за извършването му.

Няма съмнение, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на 4 чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност.

Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не е техен собственик, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Такъв е и смисълът на разпоредбата на чл. 53 от НК, изведен и в трайната практика на върховния съд по приложението му.

Както беше посочено, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане е предвидено в особената част на НК, именно в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, която е специална по отношение на чл. 53 от НК, последната явяваща се обща такава. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, доразвивайки общата разпоредба на чл. 53 от НК, предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, а и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. Със специална норма от особената част на НК, част от обективното материално право, е предвидено изрично, че се присъжда равностойността на предмета на престъплението, в случаите когато последният не е собственост на дееца. В този смисъл, както беше посочено по-горе, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава. Следва да се отбележи, че приложението на специалната разпоредба не може да се възприеме като разширително тълкуване, което е недопустимо по наказателни дела, доколкото отчитайки правилото на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, 5 законодателят изрично е приел специалната такава, въвеждайки правилото на чл. 343б, ал. 5 от НК. Именно поради това, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК се явява специална спрямо общите разпоредби на чл. 53 от НК, в случаите на извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 - 4 от НК, специалното правило следва да бъде приложено от съда.

С оглед на посоченото по-горе, въззивният съд намира, че искането на защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията на Република България (КРБ) ,както и че МПС е СИО.

На това възражение следва да се отговори, че понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган – Конституционният съд на Република България (КС).

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е въведена от националния законодател като императивна.

Конкретният случай попада под хипотезата на чл. 53, ал. 1, буква „б“ от НК, във вр. с чл. 343б, ал.5 от НК, като въззивният съд намира, че така приетата от законодателя допълнителна наказателна репресия е наложителна така щото да се осъществи превенция срещу транспортни престъпления, които са с висока степен на обществена опасност и тази репресия преследва легитимна и съобразена с КРБ цел – опазване живота и здравето на участниците в движението, която дейност поначало е с висока степен на риск. В настоящия случай, с одобреното от първоинстанционния съд споразумение по НОХД на Районен съд – Пазарджик, подсъдимият Г.

И. М. е признат за виновен в това, че на 13.04.2025г.,в гр.С., обл. Пазарджик, по ул.“В.“ е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка »С.», модел «Б.», peг.

6

№ ******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,26 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена химическа експертиза № 111/2025г. от 15.04.2025г. на Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ- Пловдив“АД- гр.Пловдив, съгласно Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено съответното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно ал. 3 от посочената разпоредба съвместният принос се предполага до доказване на противното. В този смисъл, последната разпоредба установява оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от СК законовият режим на съпружеската имуществена общност (СИО) между съпрузите, по отношение техните имуществени отношения, се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения по чл. 18, ал. 1 от СК, различен от СИО, съответно не са извършили промяна, която да е вписана в регистъра по чл. 19 от СК.