Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 24.09.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1308/2024
Вид
Решение № 432
Подписан
24.09.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.42 ал.1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 ал.1 т.2 б. "а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Плевен, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430201308 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 24-0938-001417/10.05.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР ПЛЕВЕН, на Т. П. Ц. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.

Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство, в т.ч. – че е имало материални щети по двата автомобила, в резултат на съприкосновението между тях, както и че е избягал от местопроизшествието; твърди, че всъщност, автомобилът на другия участник в ПТП, е бил паркиран неправилно. Моли за справедливо решение по случая.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата по 1 изложените в нея съображения. Допълва, че наложените му административни наказания са прекомерни. Пледира за справедливо решение по случая.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №1235230/19.04.2024г. от страна на Б. К. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. К. К., както и на нарушителя - Т.

П. Ц.. Съставен е за това, че на 19.04.2024г. в 12:50 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ж.к.

„***“, паркинг на блок 424, с посока на движение към блок 422, като водач на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, извършва следното: 1. управлява горепосоченото МПС, като при извършена маневра завой наляво, за излизане от ред паркирани автомобили не се съобразява с паркирания до него лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Г. Н. Г., не оставя достатъчно странично разстояние, удря го с предна дясна част на автомобила и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; 2. не уведомява съответната служба за контрол на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП. Отбелязано е, че водачът е установен посредством телефонен разговор и се е върнал на мястото на произшествието в 13:40 часа на 19.04.2024г. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел отчасти изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, а изцяло приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на деянията.

Касателно фактите приел, че двете нарушения са извършени на 19.04.2024г. в 13:48 часа, вместо - в 12:50 часа, както е отразено в АУАН. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Т. П. Ц. ЕГН:

********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.7 – 8 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, наказващият 2 орган, по свое усмотрение, е променил част от фактическата обстановка на случая и по-конкретно – приблизителния час на нарушенията, като вместо приетото от актосъставителя – 12:50 часа, посочил е 13:48 часа. Тази интервенция на административнонаказващия орган обаче, не представлява допустимо прецизиране на фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН, а недопустимо промяна на един от най-съществените елементи от обективната страна на всяко деяние – неговото времеизвършване. При положение, че се сочи конкретен час, то между АУАН и НП, следва да има единство в очертаната насока, а в случая е налице пряко противоречие. Положението обаче става още по-енигматично – и объркващо, тъй като както в АУАН, така и в НП се съдържа отбелязване, че след като е напуснал местопроизшествието, водачът се е върнал в 13:40 часа. Тук следва да бъде отбелязано, че по причини, които няма да бъдат коментирани, приложеният по делото АУАН съдържа внесена поправка в часа – посредством заличаване на първоначалното съдържание на разпечатания екземпляр с коректор и ръчно изписване „12:50“. Какви са били причините за тази поправка е ирелевантно, но отбелязаното вече пряко противоречие между АУАН и НП в очертаната насока, е извън всяко съмнение. Не на последно място, макар и до определена степен извън стриктно процесуалните въпроси по редовността на административнонаказателното производство, следва да бъде отбелязано и това, че в допълнително изискан от страна на Съда Протокол за ПТП /л.36 от делото/, като негово време на настъпване е отразено „19.04.2024г. в 14:10“, т.е. при изясняване времето на процесните деяния, наред с вече отбелязаните 12:50 часа и 13:48 часа, се прибавя и трета „възможност“, допълнително създаваща неясноти в процесната фактическа обстановка. Във всеки случай, липсата на единство между фактите и обстоятелствата на нарушението, отразени в АУАН и тези, отразени в НП, съставлява съществено нарушеие на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – възможността му да узнае въз основа на кои факти и обстоятелства, е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На второ място, приетата както от страна на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган фактическа обстановка на случая, се явява недопустимо схематична и лишена от конкретика. От една страна, твърди се настъпване на ПТП, резултат от извършена от Ц. маневра – завой наляво, при което, управляваният от жалбоподателя автомобил, ударил с предната си част, собственото на св.Г. Г., МПС. Не е отбелязано в коя част на последното е настъпил удара, а наред с това, твърди се настъпване на щети по двете МПС, без обаче да е ясно в какво /макар и приблизително/ се състоят щетите. В този смисъл, неясен е механизма на твърдяното ПТП, както и дали такова изобщо е настъпило. Последният въпрос е от категорията на спорните в настоящото производство, като в тази категория попадат и всички факти, и обстоятелства, касаещи деянието/деянията, за което/които се ангажира административнонаказателната отговорност: налице ли е деяние, извършено 3 ли е виновно, извършено ли е от жалбоподателя. В този смисъл Съдът счита, че описанието на нарушението по чл.25 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е твърде общо и неясно. От друга страна, досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, единствените факти, които съдържа както АУАН, така и НП, се свеждат до изречението „Не уведомява съответната служба за контрол на МВР “.

Няма как обосновано да се приеме, че така цитираното изречение, съставлява пълноценно описание на нарушението, фактите и обстоятелствата на неговото извършване; отделно от това, съобразно така посочената правна разпоредба, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи…“. Нито АУАН, нито – НП обаче, съдържат факти и обстоятелства във връзка с лица, пострадали при процесното нарушене, както и в какво се изразяват, поне най-общо, техните травми; напротив, както АУАН, така и НП съдържат единствено отбелязване, че при процесното ПТП, са настъпили материални щети, а последното обстоятелство, само по себе си, не поражда задължение за водачите да уведомяват службите на МВР, освен в случай, че се касае за липса на съгласие относно обстоятелствата на ПТП – което, от една страна, би съставлявало нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, а не такова по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, а от друга – нито АУАН, нито – НП съдържат отбелязване, че водачът е напуснал местопроизшествието, при липса на съгласие с другия участник в ПТП. Във всеки случай обаче, както и с нарушението по чл.25 ал.1 ЗДвП, така и с това по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, налице е недопустимо оскъдно описание на нарушението, фактите и обстоятелствата на неговото извършване, а това на свой ред - ограничава нарушителя при упражняване правото му на защита. Изводът е, че наред с другото, са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество правният спор.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 24-0938-001417/10.05.2024 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Т. П. Ц.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение 4 по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5