Решение № 757 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330110432 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата М. С. К., ЕГН: **********, от село Ц., община М., област П., ул.

„*********“ № ***, чрез пълномощник адв. Р. Р., е предявила против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, и против „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, искове за признаване на установено, че Договор за паричен заем № ************/ 30.06.2021 г. е нищожен като противоречащ на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, а Договор за предоставяне на поръчителство № **********/ 30.06.2021 г. е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, както и за връщане на сумата от 100 лева – неоснователно платена възнаградителна лихва по договора за кредит и за връщане на сумата от 500 лева – неоснователно платено възнаграждение за поръчителство по договора за поръчителство, и двете суми платени в периода 30.06.2021 г. – 02.02.2022 г., предвид нищожността на договорите.

В исковата молба се твърди, че между ищеца М. С. К. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № **********/ 30.06.2021 г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер от 1500 лева, представляваща главница по договора. В чл. 4 от същия било предвидено задължение за кредитополучателя 1 да осигури едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следва да отговарят на множество критерии; банкова гаранция в размер на всички вземания на кредитора по договора или одобрено от заемателя дружество – поръчител. За потребителя било невъзможно да осигури което и да е от първите две обезпечения, поради което същият бил принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество.

Твърди се, че макар обезпечението да било задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което според ищеца води до нищожност на договора за кредит. Поради невключването на възнаграждението за поръчител в посочения в договора за кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действителния му размер. Ищецът поддържа, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР, различен от действителния, води до нищожност на договора. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.06.2021 г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен като лишен от правно основание, като противоречащ на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Потребителят не получавал никаква насрещна престация по договора за поръчителство, като същият бил сключен с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се генерира допълнителна печалба за търговеца. Предвид нищожността на договора за кредит се дължало връщане само на заемната сума, а платените над главницата суми подлежали на възстановяване, като платени без основание. Моли да се признае за установено нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на договора за предоставяне на гаранция спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, както и връщане на платените без основание суми по двата договора. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД, със съображения за липса на правен интерес от установителния иск, предвид предявения осъдителен такъв. По същество се твърди, че договорът за кредит бил действителен, като в същия ясно и недвусмислено били посочени всички разходи и такси, които следва да заплати потребителят, както и годишният процент на разходите. Твърди се, че ГПР бил изчислен към момента на сключване на договора и включвал всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19 ЗПК. ГПР не бил по- висок от законово предвидения, като той се изчислявал по специална формула и тъй като възнаграждението за поръчителство не било част от заемното правоотношение, то не било включено в ГПР. В конкретния случай, в изпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение по сключения договор за паричен заем, ищцата М. К. обезпечила изпълнението на задълженията си чрез дружество – гарант, като за целта сключила договор с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Възнаграждението по договора за поръчителство не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като не било част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на 2 гаранция представлявал отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството – гарант не било част от заемното правоотношение и не представлявало пряк разход, свързан с кредита. Същото не представлявало и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружество – гарант не било задължително условие за получаване на кредита. Преди сключването на договора за заем на потребителя била предоставена цялата преддоговорна информация и същият бил наясно, както с параметрите на кредита, така и с условието за предоставяне на обезпечение. Ответникът поддържа, че както договорът за паричен заем, така и договорът за поръчителство са действителни, поради което моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от пълномощника на втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД с възражения за недопустимост на установителния иск. По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за поръчителство и на договора за паричен заем, както и че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като е акцесорен на договора за заем. В тази връзка ответникът твърди, че акцесорен на договора за заем е договорът, който „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД са сключили с оглед гарантиране изпълнението на задълженията по договори за кредит.

Поддържа, че правоотношението между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно и договорът за поръчителство не е лишен от правно основание. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Дължимото възнаграждение за поръчителство било определено след извършена преценка на риска и ако длъжникът го считал за несправедливо високо, то той не следвало въобще да сключва договора. Поръчителството било само възможност за лицето при обезпечаване на договора му, като това била възмездна сделка, извършвана от търговец по занятие, която му носела печалба. Към момента на сключване на договора потребителят бил запознат с условията на ответното дружество, доколкото вече бил ползвал услугите на дружеството при сходни условия. Твърди се, че срещу посоченото в договора възнаграждение потребителят получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си по договора за заем, ще бъде ангажирана отговорността на поръчителя. Посочва се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В с.з. ответниците не се явяват и не се представляват, като също вземат писмени становища по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

3

Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, е бил сключен договор за паричен заем № *********/ 30.06.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 500 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 34 седмични вноски, с краен падеж- 26.02.2022 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 35 %, при ГПР- 40, 54 % и общ размер на всички плащания- 1 688, 27 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, пък е сключен договор за предоставяне на гаранция № *******/ 30.06.2021 г., с който ищецът възлага на този ответник да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:

131576434, за да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за заем, срещу възнаграждение за тази услуга от 895, 73 лева, платима разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит и за гаранция, както и погасителен план към договора за паричен заем.

По делото са представени справка от кредитора за платените по договора за кредит суми, видно от която е платена сумата от общо 184, 90 лева, като справка от гаранта за платените по договора за поръчителство суми, видно от която е платена сумата от общо 895, 73 лева.

Във връзка с представената справка от кредитора е увеличен размерът на осъдителния иск на сумата по кредита от 184, 90 лева, вместо първоначално предявения такъв от 100 лева, както и размерът на осъдителния иск на сумата по гаранцията от 895, 73 лева, вместо първоначално предявения такъв от 500 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 4 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора макар да е записана общата дължима сума в чл. 2 т. 7, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 1 688, 27 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчители, банкова гаранция или дружество- гарант. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение и то в много кратък срок (до 3 дни), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита. Така и ГПР от 40, 54 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за обезпечението, като с включването му кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.