Решение № 1000 от 14.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. София , 14.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500649 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261605 от 03.12.2020г., постановено по гр. д. № 14327/2018 г. СГС, І ГО, 3 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А.

А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д., наследници на П. А. Д., починала в хода на производството, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта за разликата до 100 000 лв., като неоснователен. С решението СГС, І ГО, 3 състав е осъдил А. А. Д., М. А. Д., А. А. Д. и Б. А. Д. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по компенсация, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 80 лв. – депозит за свидетел и експертиза и ю.к. възнаграждение 90 лв.

Срещу решението в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищците разликата над 36 000 лв. до присъдените 80 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, е подадената въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се релевират възражения за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон по 1 приложението на чл. 52 ЗЗД. Прави се оплакване, че присъденото обезщетение е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че размерът на обезщетението не съответства на действително претърпените от пострадалата вреди от процесното ПТП, като изрично се посочва, че няма доказателства нейната смърт да има връзка с настъпването на произшествието. Поддържа се, релевираното пред първата инстанция възражение за съпричиняване от страна на П. Д., тъй като към момента на удара се е намирала на пътното платно, където не е следвало да се движат пешеходци. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата в размер от 36 000 лв. до присъдените 80 000 лв., ведно със законната лихва. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски в двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ответниците по жалбата, чрез процесуалния си представител, са подали отговор, с който заявяват, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендират присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ЗК „Лев Инс“ АД, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба, като моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да намали размера на присъденото обезщетение. Ответниците по жалбата, представлявани от пълномощника си, оспорват подадената въззивна жалба и поддържат депозирания отговор.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от наследодателката на ищците, починала по време на процеса, вследствие на ПТП настъпило на 12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, 2

СГС, І ГО, 3 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 80 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от починалата по време на производството ищца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 36 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.10.2018г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установи, че вследствие на претърпяното произшествие П. А. Д. е получила диафизарни полифрагментни фрактури на тибия и фибула (многофрагментни счупвания на голямопищялната и малкопищялната кост) на дясната подбедрица и фрактура на IV-та метатарзална кост (счупване на IV-та предноходилна кост) на лявото стъпало. Проведено й е било медикаментозно лечение с вливане на водно-солеви разтвори, антикоагуланти, обезболяващи, антибиотици, кортикостероид, отхрачващи, диуретик и оперативно лечение – открито наместване на фрактурите на подбедрицата с вътрешна фиксация на тибия (голямопищялна кост) и фибула (малкопищялна кост) с 27 см. плака (с два проксимални перкутанни винта и дистално два перкутанни застопоряващи винта). Според доктора за период от около шест месеца ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. Вещото лице е отбелязало, че с оглед и наличието на остеопороза възможни са появата на болки в областта на фрактурите и за в бъдеще при по-голямо натоварване, промяна във времето.

Докторът е посочил, че при правилно протекъл оздравителен период възстановяването на ищцата би отнело около шест месеца. Констатирал е 3 липсата на данни за настъпили усложнения по време на възстановяването, но е посочил, че такива не се и очакват.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че остеопорозата е характерно явление за възрастта на пострадалата, което позволява по-лесно да се получат самите счупвания, тъй като костите стават тънки и крехки. Експертът уточнява, че върху оздравителния процес по-голямо влияние оказва възрастта, отколкото остеопорозата.

Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

От събраните пред първата инстанция показания на свидетелката В. Д.

(снаха на починалата ищца и майка на Б. и М., конституирани като ищци по време на процеса) съдът приема за установено следното: Свидетелката е научила за инцидента непосредствено след настъпването му. Произшествието се случило пред блока, в който живеели пострадалата и свидетелката.

Свидетелката излязла пред блока, в близост до който видяла пострадалата да лежи на земята. Последната изпитвала силни болки. Извикали спешна помощ, след което ищцата била откарана в Окръжна болница. След направени изследвания било установено, че кракът й бил счупен и трябвало да претърпи операция. Операцията била извършена, но било установено, че и другия крак бил засегнат. Ищцата била в болницата една седмица, придружена от близките си. След като я изписали, последните я откарали вкъщи.

Пострадалата не могла да се възстанови. За нея се грижила свидетелката и друга жена. Взели под наем ортопедично легло и наели рехабилитатор, но състоянието й не се подобрило. През цялото време била на легло и не можела да се обслужва сама. Фрактурата на крака зараснала, но изпитвала страх.

Изпитвала болки, особено на мястото на фрактурата на крака. Приемала болкоуспокояващи. Преди инцидента се придвижвала свободно без помощни средства и се обслужвала сама. Преди произшествието започнала да изпитва болки в коленете, но слухът и зрението й били добри.

Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, като счита, че показанията й възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления, които не са в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на 4 обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата на ответника, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от ищцата увреди – две средни увреди на двата крака, което безспорно е затруднило движенията на пострадалата и тя е била на постелен режим.

Съдът взе предвид продължителността на възстановителния период – 6 месеца, вида на проведеното лечение, което включва едноседмичен болничен престой и оперативна интервенция, а след това е продължило в домашни условия. Съобрази и изпитваните за продължителен период от време болки и страдания от ищцата, както и обстоятелството, че последната е била на легло, като изцяло е разчитала на помощта и грижата на своите близки, което със сигурност е довело до значителен дискомфорт за нея. Съдът взе предвид и негативните последици, които инцидентът е оставил върху психиката на пострадалата, която е започнала да изпитва страх, свързан със случилото се.

От друга страна, са налице обстоятелства, водещи до намаляване на дължимото обезщетение, а именно, че по време на възстановителния период не са налице данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищцата, свързани с процесните травми. Такива не са били очаквани и да настъпят. По делото не се доказа, че получените от процесното ПТП травми са довели по какъвто и да е начин до смъртта на ищцата. На обезщетяване подлежат единствено действително настъпилите и доказани вреди, получени вследствие на процесното непозволено увреждане. Съдът съобрази и стадия на обществено-икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост намира, че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на сумата от 60 000 лв.

За да остави без уважение жалбата на ответното дружество в останалата й част, настоящият състав съобрази, че въпреки възрастта си, преди инцидента, ищцата е можела да се грижи сама за себе си. След случилото се последната е била поставена на легло, като е разчитала изцяло на грижите на своите близки, което е довело до значителен дискомфорт за нея. Освен това, пострадалата в един продължителен период е изпитвала болки и неудобства, които при промяна на времето, а понякога и без причина са се появявали.

Разпечатката съдържа 39 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4ecbff6-12f4-4892-85af-a6b7f82af4af