Определение № 95 от 28.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Перник, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20251700100444 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, жк. „х.д.“ № 111, вх.Б, ет.9, ап.71, чрез пълномощника й адв. В. П. – САК срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, с адрес гр.София, ***, както и срещу Община Трън, БУЛСТАТ: 000386790, с адрес гр. Трън, пл. „в.т.“ № 1, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 200 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от ищцата вследствие на загубата на майка й М.а А. П., загинала при инцидент край природната забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. л.“ край гр.Трън на 16.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2022 г. М.а А. П. и дърещя й – ищцата В. А. П., отишли на гости на родителите на загиналата г. в къщата им в с.г., общ. Трън.

На следващият ден – 16.07.2022 г., двете жени решили да отидат на разходка до природната забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. л.“ край гр.Трън по Трънската екопътека, водеща към нея. Към обяд, те поели по направената екопътека за туристи „Трънска екопътека“, водеща към ждрелото на р.Ерма, като първа вървяла В.

П., а след нея вървяла майка й. Двете били в близост до мостче на екопътеката, зад тях имало още туристи, които спрели при М.а г., за да я попитат за посока. г. извикала дъщеря си, за да им обясни на къде да вървят и това наложило В. П. да се върне назад от мястото, на което се намирала в този момент. След като упътила туристите, те поели по пътеката веднага и преминали през моста, а двете жени – ищцата и майка все още били на същото място. Непосредствено след това ищцата В. и майка й чули силен тътен, от който последвало срутване на огромна скална маса. М.а Генждева се намирала зад дъщеря си и я извикала по име, като двете жени закрили главите си с ръце. Вдигнала се пушилка от прах и в този момент ищцата видяла, че майка й лежи на земята и е ударена от паднали върху нея камъни от скалното свлачище, които се били изтъркаляли надолу по склона на пътеката. Ищцата установила, че майка й има множество фрактури, извикала за помощ и туристите се отзовали като изразили готовност да се обадят за медицинска помощ. В този момент, ищцата посочва, че майка й е починала. След това на място пристигнали както екипи на пожарната, полицията и Центъра за спешна медицинска помощ, така и близки на починалата.

1

В исковата молба се твърди, че в района на екопътеката както и по протежение на същата към деня на инцидента не е имало предупредителни табели и знаци, които да уведомяват за опасност от срутване на скална маса . Твърди се, че пътеката е била отворена за посетители и достъпът до нея е бил свободен. Липсвали и уграждения, козирки, предпазни съоръжения или обмрежване на скалите, които да предпазват туристите от евентуално срутващи се камъни. Твърди се, че след инцидента такива знаци вече са поставени, а именно малка табела с надпис „Внимание опасност от падащи камъни“, а непосредствено преди мястото на инцидента е изградена дървена преграда с надпис върху нея „Забранено преминаването“.

Сочи се още, че по случая е образувано досъдебно производство под № 38/2022 г. по описа на РУ МВР- Трън, пр. пр. № 1645/2022 г. на ОП – Перник, като производството към момента на депозиране на исковата молба не е приключило поради извършване на процесуално-следствени действия.

Ищцата сочи в исковата си молба, че след настъпването на инцидента и внезапната смърт на майка й, е претърпяла изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в нестихващо страдание и душевни болки. Твърди, че обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на майка й, както и, че това е станало пред очите й, допълнително засилват страданието й.

Ищцата твърди, че между нея и майка й е съществувала силна емоционална връзка през целия им живот, основаваща се на обич, уважение, подкрепа. Двете са общували ежедневно като са си оказвали морална подкрепа, споделяли са своите радости, проблеми, помагали са си взаимно. Твърди още, че често са пътували заедно, често са гостували и на родителите на починалата, организирали са излети, разходки и семейни вечери, прекарвали празниците заедно, като ищцата е приемала своята майка за най-силната си опора в живота.

Ищцата твърди, че след смъртта на майка й се затворила в себе си, потънала в скръб и болка, загубила е смисъла в живота си, като към настоящия момент болката на ищцата не намалява, поради факта, че не може да забрави обстоятелствата около инцидента, на който е станала очевидец и трагичният начин, по който майка й е загинала – ненадейно и с множество тежки наранявания. Твърди се още, че ищцата е станала подтисната, безжизнена и апатична, сънува кошмари непрестанно, плаче при всяко споменаване на майка й и не намира утеха, също така е ограничила социалните си контакти, като дори не е в състояние да създаде свое семейство, поради чувството на скръб и загуба на смисъл в живота. В обобщение на негативното отражение на загубата на майка й върху ищцата се сочи, че същата е загубила част от своята идентичност със смъртта на майка й.

С исковата молба са изложени съображения, че съобразно нормата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Твърди се, че инцидентът, при който е загинала М.а г., е станал на територията на природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. л.“, край гр. Трън. Със заповед № 1803 от 08.08.1961г. (обн. ДВ бр. 63/1961г.) на Главно управление на горите е обявено за Природна забележителност Ждрелото на река Ерма при село л., отдели 96, подотдел „2”, 91, подотдел „1” и 94, подотдел „г” в района на гр. Трън. Природната забележителност е вписана в публичния регистър на защитените територии и защитените зони в България на ИАОС. Имотите, върху които 2 е разположена природната забележителност представляват горска територия, а 2 собствеността е държавна публична. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), обявяването на тази категория защитена територия („природна забележителност”) не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи в тях, като съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии, е публична. Сочи се, че съгласно презумпцията, установена с чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Въз основа на изложеното счита, че собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговарят солидарно за вредите, произлезли от нея, респективно Държавата и Община Трън следва да носят солидарна отговорност. Твърди, че в случая не може да се приеме, че срутището е резултат от непреодолима сила. Допълва, че обстоятелството, че срутището е трудно предвидимо събитие, не води до такъв извод. Намира, че съвременните научни постижения позволяват установяването на потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на определена вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на мястото, обхвата и времето на проява. Счита, че е съществувала и възможност за обезопасяване на еко пътеката.

Свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, но не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието. Намира, че след като се установи риск от срутване, съществуват методи за преодоляване и предотвратяване настъпването на такива процеси. Сочи, че в конкретния случай туристическата еко пътека минава непосредствено под ската и би могло да се направи защитна козирка, като би могло да се предвиди, че при срутване на скална маса туристите, движещи се по еко пътеката, могат да пострадат. Твърди, че произшествията биха могли да бъдат предотвратени със съществуващите към момента технически средства /изграждане на козирка над пътеката/ или чрез преместване на пътеката далеч от ската, на безопасно разстояние.

Излага подробни аргументи, като се твърди, че в случая не се касае за непреодолима сила, тъй като повишената опасност от срутване на скална маса може да се установи.

Възможно е да се предположи, че едно потенциално срутване би могло да причини вреди на трети лица. В заключение с исковата молба по подробно изложените в нея съображения се твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата и на Община Трън за вредите, причинени вследствие на срутище, възникнало на 16.07.2022 г. в района на природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. л.“, край гр. Трън. Сочи се, че е налице причинна връзка между свойствата, качествата на вещта и вредите, като допълва, че вредите са произлезли от вещта по смисъла на чл. 3 50 от Закона за задълженията и договорите.

Намира, че съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените изживявания на ищцата, създадените в семейството отношения, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчитат и конкретните икономически условия.

Намира, че претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за 3 тях е предвидено, за да компенсира до известна степен неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на настъпилия инцидент.

Въз основа на изложеното се моли съда да осъди Държавата, представлявана от министъра на финансите Т.П. и Община Трън, представлявана от кмета на общината Ц.Ц., да заплатят солидарно на В. А. П. на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие кончината на майка й М.а Б. г. в резултат на срутище, станало на 16.07.2022 г. в природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. л.“, край гр. Трън, на Трънска еко пътека, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -16.07.2022 г. до окончателното й изплащане; както и сумата в общ размер на 1 318,00 лв, в едно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща имуществени вреди от ищцата, в резултат на настъпилия инцидент, а именно сторени разходи във връзка с кремация на починалата.

Алтернативно се прави искане, ако съдът прецени, че не са налице основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, да бъде осъдена Държавата, представлявана от министъра на финансите – Т.П., на основание чл. 50 във връзка с чл.

51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие кончината на майка й М.а Б. г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката 16.07.2022 г. до окончателното й изплащане както и сумата от 1 318,00 лв, в едно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, представляваща имуществени вреди от ищцата, в резултат на настъпилия инцидент, а именно сторени разходи във връзка с кремация на починалата.

Евентуално, в случай че съдът не уважи на някакво основание или в някаква част (за която следва да отговаря Община Трън) иска срещу Държавата, се моли съда да осъди Община Трън, представлявана от кмета на общината - Ц.Ц., да заплати на В.