Решение № 136 от 24.04.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Русе, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500237 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П. Д. Р. от гр. ****, чрез адв. Д. Х.

АК Русе против Решение № 55/16.01.2026 г., постановено по гр. д. № 6731/2024 г. по описа на РРС, с което съдът е признал за установено съществуване на вземане на „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД към нея за сумата от 480 лв., представляваща заплатена такса за обучение на Курс САD/САМ системи, дължима по Договор за обучение от 19.06.2022 г., ведно със законната лихва от 10.09.2024г. до окончателното изплащане и в нейна тежест са възложени сторените в заповедното и първоинстанционното решение разноски от насрещната страна. Жалбоподателката твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, за което излага подрбони съображения. Намира, че съдът неправилно се е позовал на чл. 234 КТ, приемайки, че между страните е сключен договор за обучение с реквизитите на тази норма. Заема позиция, че по делото липсва доказано съгласие от нейна страна относно 1 съществените елементи на такъв договор. Намира, че съдът не е анализирал в пълнота разликата между задълженията по чл. 234 КТ и чл. 228б КТ. Твърди, че решението е необосновано, като заявява, че самото й участие в проведения курс не е достатъчно за доказване на валидно сключен договор по чл. 234 КТ.

Заявява, че същественото него е, че обучението се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работна сила, а в случая участието й в процесния курс е било изцяло в рамките на работното време.

Обжалваният съдебен акт намира за необоснован и досежно преценката на съда за основателност на иска по размер. Отделно от това излага съображения, че при завършване на обучение, имащо за предмет такъв договор, съгласно изискванията на чл. 237 КТ трудовите правоотношения между страните следва да са били обективирани или в нов трудов договор, или да е налице съответно изменение на съществуващия, а такова нито се твърди, нито се доказва. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения против нея установителен с по чл. 422 ГПК за сумата от 480 лв. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД чрез адв. Ст. Р.

АК Варна е подал отговор по реда на чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе по спора, Русенският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред РРС е образувано по предявените от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД против П. Д. Р. обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.

3, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 960 лв., представляваща заплатена такса за обучение Курс САD/САМ системи по договор за обучение от 19.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5108/2024 г. на РРС. Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че страните са били в трудово 2 правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 71/20.11.2018 г. и по време на неговото действие са сключили договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който ищецът се задължил да поеме разходите за обучение на служителя за придобиване на квалификация. Ищецът твърди, че е заплатил за обучението на ответницата такси в полза на РУ "Ангел Кънчев" в размер на 960 лв. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на осн.чл. 326, ал. 1 КТ по инициатива на служителя със Заповед № 13/10.04.2024 г. Съгласно Раздел IV, чл. 1 от договора за обучение при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на служителя преди изтичане на срока по раздел III, т. 1 от договора, служителят дължи да възстанови на работодателя всички изразходвани суми за обучението не покъсно от 7-дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение.

Заявява, че ответницата не изплатила дължимата сума, за която в дена на прекратяване на ТПО й е връчена фактура от 10.04.2024 г., поради което по негова молба било образувано ч. гр. д. № 5108/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ответницата подала в срок възражение по чл. 414 ГПК и съдът по заповедното производство указал на заявителя да предяви иск, в изпълнение на което ищецът инициирал настоящото исково производство.

С подадения от нея отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска по основание и размер. Възразява, че е подписала рамков договор за придобиване на квалификация, без конкретно посочени параметри. Оспорва съществуването на договорни отношения между нея и ищеца, отнасящи се до предмет “обучение Курс САD/САМ системи в РУ “Ангел Кънчев“. Възразява, че между тях е подписан Рамков договор от 19.06.2022г., предполагащ евентуални предстоящи придобивания от нейна страна на знания, умения и квалификация при обучителни институции, както и Договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. на основание трудов договор №71/20.11.2018 г., по който възстановила дължимите суми. Заема позиция, че е изпълнявала задълженията си по чл. 228б КТ, участвайки в организираните или финансирани от работодателя й форми на обучение за повишаване на професионалната квалификатция, което обаче е било в изпълнение на трудовия й договор, тъй като друг не е сключвала не дължи на ищеца исковата сума.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5108/2024 по описа на РРС ищецът в 3 качеството си на кредитор е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу П. Д. Р. за сумата 960 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.09.2024 г. до окончателното й изплащане, 25 лв. заплатена държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Липсва спор, а това се установява и отприложените по делото писмени доказателства, че страните са били в ТПО в периода от 20.11.2018 г. до 10.04.2024 г., по силата на трудов договор № 71/20.11.2018 г., като ответницата е заемала длъжността инженер – конструктор в ищцовото дружество по безсрочен трудов договор. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 13/10.04.2024 г., считано от 11.04.2024 г. на осн. чл.

326, ал. 1 КТ, по нейна инициатива, с предизвестие. Установява се също така, че между страните е бил сключен договор за обучение от 19.06.2022 г., по силата на който работодателят се е задължил да поеме разходите за обучението на служителя, като заплати на обучителната институция дължимите такси и разноски за обучението, а служителят се задължил за остане на работа в "ЕМЦ Дистрибюшън" ЕООД и структурите му след приключване на обучението за срок от три години. Съгласно раздел IV, чл. 1 от договора за обучение, при прекратяване на трудовото правоотношение преди изтичане на този срок с или без предизвестие от страна на служителя или по негова вина или инициатива, той е длъжен да възстанови на работодателя всички изразходени суми за обучението и да му заплати неустойка в размер на 20% от стойността на разходите по обучението. По делото не се оспорва, че ответницата П. Р. е участвала в курс CAD/CAM системи в РУ "А. Кънчев", проведен през работното й време. Видно от представените от третото неучастващо по делото лице – РУ "Ангел Кънчев" документи – договор от 16.06.2022 г., списък на обучените лица към договора, план сметка и регистър на издадени удостоверения за успешно преминато обучение в курс "Програмиране на стругови машини с ЦПУ – I част", фактура № 3000004915/21.06.2022 г. и извлечение по сметка, посоченото обучение за повишаване на квалификацията е проведено на двама служители на ищцовото дружество – П. Р. и А.А.. На обучените лица са били издадени съответните удостоверения за преминато 4 обучение и работодателят е заплатил на университета възнаграждение в общ размер на 960 лв.

Във връзка с възраженията на ответницата, към доказателствения материал е приобщен представения от нея с отговора по чл. 131 ГПК договор за стипендиантство от 06.10.2022 г. С него "ЕМЦ Дистрибюшън", в качеството си на възложител, се съгласява да подпомогне финансово стипендианта П. Р. за успешното провеждане и завършване на обучението му като студент в РУ "Ангел Кънчев" в специалност "Технологии за машини с ЦПУ", в магистърска програма с продължителност 3 семестъра, задочна форма на обучение.

Финансирането се свежда до заплащането на семестриалните такси.

Стипендиантът от своя страна се задължил да остане на работа при възложителя през срока на обучение, както и пет години след неговото завършване. Ако наруши тези си задължения, възложителят може да претендира връщане на заплатените суми за семестриални такси и наказателна неустойка в размер на 20 % върху тях. Видно, от приложеното по делото преводно нареждане от 13.10.2024 г. ответницата е възстановила на ищеца сумата от 2700 лв. - разходи по такси по договор за стипендиантство от 06.10.2022 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд уважил предявения иск, приемайки, че в случая са установени задължителните елементи на договора по чл. 234 КТ. Изложил съображения, че този договор има характер на трудов, но писмената форма не е въздигната от закона в условие за действителност, поради което задължителните му елементи могат да бъдат установявани с всички допустими доказателствени средства. В случая, от представените писмени доказателства по делото, приел за доказано неговото сключване.Формирал извод, е валице виновно неизпълнение от страна на ответницата на клаузата по раздел IV, т.1 от договора за обучение от 19.06.2022 г., което обуславя отговорността й по чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр. с раздел III, т.1 от договора, респ. задължение да възстанови на работодателя изразходваната сума за обучението от 480 лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото намаление/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в 5 срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), а според ал. 2, с договора се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Съгласно ал. 3 на чл. 234 КТ, с договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението за работа за определен срок при същия работодател.