Решение № 534 от 22.07.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1674/2024
- Вид
- Решение № 534
- Подписан
- 22.07.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- КЕТИ МИХОВА КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- Член 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 32, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
РЕШЕНИЕ
№ 534 гр. Казанлък, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510101674 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с договорните отношения между страните.
Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810 моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н. А. А. с ЕГН **********, че същият дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, сумата от 2 536.16 лв., от които: 2 000.00 лв. главница по предоставения кредит и 536.16 лв. договорна /възнаградителна лихва за периода от 22.06.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до погасяването й.
Моли съда да осъден ответника да му заплати разноските направени в заповедното производство в размер на 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 54.00 лв. платената държавна такса.
Моли съда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да му заплати направените от него разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Представя списък на разноските.
Твърди, че на 22.06.2023 г. в качеството на кредитодател сключил с 1 ответника, в качеството му на кредитополучател, при условията на ЗПФУР, договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****.
Сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно ОУ, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора.
Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код.
Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код.
Преди извършване на паричния превод с клиента се провежда видеоразговор за потвърждение на самоличността, разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
При кандидатстването ответникът е посочил следния телефонен номер:
***** и следният имейл: *****. Активиращият код е 1123. Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. За приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ счита чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Проведен е и видео разговор. В хода му договорът е потвърден.
Извършена е преценка дали кандидата за кредит отговаря на лицето от 2 личната карта. Разговорът е в реално време, поради което техническата подправка е почти невъзможна. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Описаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит в размер на 2000.00 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 2000.00 лв. по посочения от кредитополучателя начин – превод по банкова сметка с титуляр ответникът А., а именно: в „У.Б.“ АД с IBAN *****, BIC *****.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 2000 лв. разпределено на 24 вноски за периода 22.07.2023 г. 11.06.2025 г., от които първите 23 са в размер на 83.33 лв., а последна 24-та вноска - в размер на 83.41 лв.
Твърди, че няма извършени плащания за главница. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 29.04.2024 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора съгласно предвидената в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора възможност това да стане по имейл.
В случай, че съдът не приеме, че е надлежно обявена предсрочна изискуемост, счита, че на основание т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС искането му за установяване на вземанията, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост следва да бъде уважено.
Моли съда, в случай, че приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Договорна лихва, е фиксирана и не търпи изменения по време на договора като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 - 40.15 %.
Твърди, че няма извършени плащания на задължението за договорна лихва. Претендира договорна/възнаградителна лихва за периода от 22.06.2023 г. до 17.04.2024 г. в размер на 536.16 лв. като периодът на претендираната 3 договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.
Ответникът Н. А. А. чрез назначения й особен представител адв. Р. Ж. с отговора на исковата молба становище, че предявените искове са допустими и основателни. След приключване на съдебното дирене заявява, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 във връзка с чл.12, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и че ищецът не е доказал извършено плащане/предоставяне в заем на главницата по кредита, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 08.05.2024 година от „Изи Финанс“ ЕООД заявление е образувано ч.гр.д. № 1086/2024 г. по описа на РС-Казанлък, по което е издадена Заповед № 691/09.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н. А. А., ЕГН ***** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: 201196810 2000,00 лв. /две хиляди лева/ - главница; 536,16 лв. - договорна лихва за периода от 22.06.2023 г. до 17.04.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 104,00 лв. разноски по производството, от които 54,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание задължение по договор за кредит №**** от 22.06.2023 г.
Представен е на хартиен носител, неподписан от страните, договор за предоставяне на кредит № **** от 22.06.2023 г. в размер на 2000 лв., в който е записано, че е сключен в гр. София във вид на електронен документ съгласно чл.3, т.35 от Регламент на ЕС №910/2014 год. между „Изи Финанс“ ЕООД и Н.
А. А.. Договорът не съдържа указание, от което да може да се направи извода, че е сключен от разстояние.
Видът на потребителския кредит според съдържанието на договора е „Бърз на вноски“ – продукт предоставян от „Изи Финанс“ ЕООД, със срок на действие 720 дни, фискиран ГЛП 40,15%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11% , ГПР 48,44% и обща дължима сума 2824,69 лв. с 4 два варианта погасителен план – при представяне на обезпечение и при непредставяне на обезпечение. Връщането на кредита става на 24 вноски, последната с падеж 11.06.2025 година.
Съгласно чл.3 от договора в срок от 5 дин от датата на сключване на договора Н. А. А. следва да предостави на „Изи Финанс“ ЕООД едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на „Изи Финанс“ ЕООД или две физически лица поръчители с нетен осигурителен доход над 1000 лв. наети по безсрочен трудов договор, които не са нито поръчители нито заематели по друг договор за паричен заем сключен с „Изи Финанс“ ЕООД, нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат да са със статут не по-лош от 401 за период една година назад.
В чл.3, ал.2 от договора страните са се съгласили, ако А. не предостави обезпечение да дължи неустойка в размер на 773,88 лв., платима на вноски считано от деня следващ изтичането на срока за представяне на обезпечение.
Общи условия за предоставяне на кредит от разстояние на „Изи Финанс“ ЕООД, представени по делото, се отнасят както за договори сключени от разстояние, така и за договори сключени чрез кредитен посредник /т.1/.
Представени са на хартиен носител извлечения от извършени по електронен път регистрация на А. на сайта Минизаем.бг чрез посочени телефонен номер: ***** и имейл: *****. В хода на кандидатстване А. е изпратила снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат.
На посочения от А. телефон е изпратено мобилно текстово съобщение – код, чрез който да бъде потвърдено сключването на договора в предложените параметри - 2000 лв. главница и обща сума за връщане при непредставяне на обезпечение 3598,57 лв., със срок 720 дни и падеж на последната вноска 11.06.2025 г. Проведен е аудио разговор с ответницата, по време, на който е потвърден договора и е направена преценка за достоверността на самоличността й.
В изпълнение на договора „Изи Финанс“ ЕООД е превело на посочената от А. банкова сметка сумата 2000 лв. Представеното от ищеца платежно нареждане от 22.06.2023 година не е оспорено от ответната страна в дадения 5 от закона срок / с отговора на исковата молба/.
Веднага след превода ищецът е уведомил ответницата за извършеното превеждане на сумата от 2000 лв.
След многократни напомняния от страна на ищеца на посочения от А. имейл: [email protected], че е налице просрочие на падежирали нейни задължения по договора за кредит, на 29.04.2024 година ищецът е обявил вземането на договора за кредит № **** от 22.06.2023 година за предсрочно изискуемо.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Искът е допустим. Предявен е на осн. чл.415 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен и следва да бъде уважен за главницата в размер на 2000 лв. и отхвърлен относно претендираната в размер на 536,16 лв. договорна лихва.
Доколкото като страна в договора за кредит е посочено дружеството, представлявано от неговия управител може обосновано да се предположи, че процесния договор не е сключен чрез кредитен посредник и за него са приложими правилата на договорите за кредит сключени от разстояние.
Налице е валидно сключено между ищеца и ответницата съглашение, по което ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата паричната сума в размер на 2000 лв. и съглашение което е нищожно на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, във вр.с чл.19 ал.4 от ЗПК. по следните съображения:
Въз основа на ТР№ 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС съдът е длъжен служебно да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Като отговор на чл. 7, ал. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.), ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д № 1/2022 г. на ОСГТК въведе задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от 6