Решение № 2248 от 18.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2248 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20241110216526 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на “********“ ЕООД, ЕИК: ******, чрез адв. И.

М. – САК срещу Наказателно постановление (НП) № 786714- F767345 от 30.08.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.

С жалбата се претендира незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт и се иска неговата отмяна. Сочи се, че констатираната разлика в касовата наличност се дължи на небрежност на служител, а от друга страна ФУ, на което е установена разликата се използва само при струпване на повече клиенти в търговския обект. Претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,представлява се от адв. М., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. И., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че жалбоподателят е следвало така да организира дейността си, че да спазва изискванията на закона. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се 1 запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2024 г. за времето от 11.25 часа до 13.00 часа била извършена проверка на търговски обект – магазин „******“, находящ се в ******, стопанисван от „********“ ЕООД, ЕИК ******. Проверяващият екип се състоял от св. З.Н. – старши инспектор по приходите, Р.Т. - главен инспектор по приходите и Т.Л.В. – управител. В хода на проверката, било установено, че в обекта функционират два броя фискални устройства модел, съответно DATEKS FP 700, ФУ: DT 788310 и ИН на ФП: 02788310, регистрирано в НАН с потвърждение № 4502303 от 30.06.2021 г., което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, които били активирани и DT 788374 и ИН на ФП: 02788374. При проверката, в 11.25 часа бил изведен „х“ отчет № 0570876/24.04.2024 г., който бил в размер на 2354,07 лева за ФУ:

DT 788310 и 11.22 часа бил изведен „х“ отчет № 0001738/24.04.2024 г., който бил в размер на 57,23 лева за ФУ: DT 788374. По данни от дневния отчет отпечатан от фискалното устройство DT 788310 било извършено един брой служебно въвеждане на сума в размер на 400 лева, за ФУ 788374 нямало отразено въвеждане на пари в касата. Бил извършен опис на касовата наличност в двете ФУ, съответно от Н.Б., в качеството на служител в търговския обект и Тони Вутов, в качеството му управител. Съгласно описа на касовата наличност на ФУ 788310 фактическата наличност в касата била в размер на 2449,04 лева. Установената промяна в касовата наличност във ФУ 788310 била в размер на плюс 94,97 лева и представлявал въвеждане на пари в касата, която не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването , с точност до минута. Съгласно описа на касовата наличност на ФУ 788374 фактическата наличност в касата била в размер на 58,00 лева.

За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка № 0160357/24.04.2024 г. и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на пари в касата.

На 13.05.2024 г. бил съставен АУАН № F767345 от св. З. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието свидетел очевидец на нарушението Е.С.П. и на Т. М. П. – управител на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е съгласна с констатациите.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН,

На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 786714- F767345 от 30.08.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от 2 министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Същото било връчено на управителя на дружеството на 18.10.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитан в хода на съдебното следствие – З.Н., Н.Б. и С.Д.Д., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за извършена проверка сер. АА № 0160357/24.04.2024 г.; опис на парите в касата на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството- жалбоподател;

Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП;

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Н. и прецени, че показанията са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетеля излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетеля излага, че в проверявания обект е имало две на брой ФУ, като при едното е била установена разлика в касата на стойност 93,47 лв. Естествено поради изминалия период от време не може да се изисква от свидетеля да помни точната наличност, доколкото от протокола за проверка и другите писмени доказателства се установява, че разликата е + 94,97 лева.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Н.Б., която твърди, че разликата се дължала на това, че не били въведени служебни пари в размер на 200 лева във второто ФУ, което се ползвало само когато имало повече клиенти и именно там била установена разликата. Изложеното от този свидетел напълно противоречи на останалия доказателствен материал, доколкото видно и от дневните отчети, протокола за проверка и описа на паричните средства е, че разликата е установена при ФУ с по-голям оборот, при което е било отразено служебно въвеждане на сумата от 400 лева.

Напротив при ФУ 788374, в което не са били въведени служебни пари, именно които сочи свидетеля 200 лева е била установена касова наличност от 58 лева, която кореспондира на сумата посочена в дневния отчет – 57, 23 лева.

Показанията на св. Д. не са особено информативни, доколкото няма преки впечатления от проверката, а единствено разяснява, че служителите на търговските обекти са инструктира сутрин да въвеждат служебни пари в касите, в една от касите 400 лева, а в друга 200 лева, което се потвърждава и от показанията на св. Б..

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни 3 доказателства.

Цялостният анализ на горепосочените доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица, които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.

Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени при спазване на съответните срокове.

Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 ЗАНН, като ясно са описани обстоятелствата на нарушението. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Ясно е посочена нарушената разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., както и санкционната такава, а именно чл. 185, ал.

2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) По приложението на материалния закон, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, 4 издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата наличност във ФУ 788310, като същата се изразява във въвеждане на сумата от 94,97 лева, която не е отразена във ФУ, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство е отразено едно служебно въвеждане на сумата от 400 лева, преди извеждане на „х“ отчета, тоест същата е включена в сумата от 2354,07 лева, доколкото е посочено в дневния отчет – суми в брой 1954,07, към която следва да се прибави и служебно въведената сума от 400 лева, тоест общо 2354,07 лева, а при описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката при ФУ 788310 е била налична сумата от 2449, 04 лева. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. В тази връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че ставало въпрос за невнимание на служител, доколкото безспорно се установи, че нарушението е извършено на касата, с която основно се е извършвала търговската дейност, с оглед констатираните парични средства, и в която на следващо място са били служебно въведени парични средства. От друга страна невнимание на служителите не освобождава жалбоподателя от отговорност на спазва данъчното законодателство.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 185, ал. 2 във с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, което е в минимален размер и съобразено с конкретикатата на делото, поради което съдът го намира за съответно.