Решение № 4057 от 17.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4057 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330104807 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът М. К. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*******“ № ****, вх. ***, ет. ***, ап. ****, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявил против „Вива Кредит” АД, ЕИК:

207343458, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от С. П., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 983, 28 лева- недължимо платена по клауза за такса за експресно разглеждане за заявката по договор за паричен заем № *********** г., както и сумата от 250, 39 лева- недължимо платена неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 14.03.2024 г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ********* г., от който той не притежавал екземпляр, но същият бил недействителен на няколко основания. Първо- нарушена била нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, както и начинът, по който бил формиран и каква била общата дължима сума. Не се съдържали конкретните параметри, като нямало и разписани правила, който да посочват как се определя тази обща сума и от какви пера е съставена. Второ- клаузата за таксата за експресно разглеждане била нищожна на основание чл. 10 а от ЗПК и не се дължала. Трето- неустойката била нищожна и прекомерна, уговорена в нарушение на добрите нрави. Относно прекомерността- нямало правила, по които да се 1 определяло кои вреди кредиторът щял да претърпи и да се компенсират от неустойката. Още повече, че всички разходи по кредита следвало да се покриват от ГПР, но по този начин се надвишавало изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК- ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала на нормата на чл. 71 от ЗЗД, защото така кредитополучателят се натоварвал с допълнителни финансови разходи.

Тази клауза противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото неустойката заобикаляла именно тази разпоредба. Предявява се иск за връщане на недължимо платените суми за таксата и за неустойката, като недължими по нищожни клаузи. Претендират се и разноските в процеса. С допълнителна молба посочва параметрите на договора за кредит, като прецизира и петитума на исковете. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се излагат съображения за нередовност на исковата молба. Посочва, че нямало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото ГПР бил изчислен според формулата към приложението на закона и в него се не включвали разходите, които ще са дължи при неизпълнение на задълженията на потребителя. На следващо място, таксата за експресно разглеждане на заявката се отнасяла до услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение. Ищецът имал възможност да реши дали да се възползва от тази услуга или да изчака стандартния срок от 10 дни. тази такса била за допълнителна услуга, което е избрана доброволно и тя също не се включвала в ГПР. Тук не ставало въпрос за действия, касаещи усвояване или управление на кредита, а за предоставяне на различни административни услуги. По отношение на неустойката- тя била начислена за неизпълнение на задълженията на длъжника и с нея се обезщетявали вредите от неизпълнениетопропуснати ползи и претърпени загуби. В случай, че ищецът добросъвестно бил изпълнил задължението си да представи гаранция, нямало да дължи неустойка. Тя нито била прекомерна, нито накърнявала добрите нрави, като единствено можело да се намали размерът й. Неоснователно било позоваването на нормата на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, защото неустойката не представлявала лихва за забава, а и не се начислявала за целия срок на договора, както и на нормата на чл. 71 от ЗЗД, тъй като този текст предвиждал възможност са изпълнение и преди срока при неплатежоспособност на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски. Оспорва качеството на материално затруднено лице на ищеца, поради което не му се дължало адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, като се прави възражение за прекомерност. В с.з. страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за паричен заем************** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 2 000 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за 52 седмици, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 199, 12 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема2 40, 32 %, при ГПР- 49, 37 % и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 799, 50 лева, платима разсрочено на вноски.

Приложен е договорът за кредит, ведно с погасителния план към него.

Представена е и справка за извършените плащания по кредита, като е посочено, че целият дълг е предсрочно погасен и приключен, а по договора са платени следните суми: главница- 2 000 лева, договорна лихва- 223, 13 лева, неустойка- 250, 39 лева и такса за експресно разглеждане- 983, 28 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за експресно разглеждане и за неустойка, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

По отношение на таксата за експресно разглеждане, настоящият съдебен състав намира, че тя очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 2 ал. 2 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 2 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 1 199, 12 лева или над половината от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на 3 предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Второто възражение в исковата молба за недействителна клауза в договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение. Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в съответен срок от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение.

Така и ГПР от 49, 37 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в 4 договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.