Определение № 13924 от 29.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13924 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.К.Г като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110131590 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М.Е.М срещу Ф. М. Г., В. М. Г., К. М.

Г. и В. М. Г., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с площ 690 кв.м., който представлява част от поземлен имот с идентификатор ********, включваща урегулиран поземлен имот (УПИ) IX-555 от квартал 34 по плана на с.Б, со, с площ 620 кв.м., както и 70 кв.м. неуредени сметки по регулация, въз основа на покупка при условията на § 4а ЗСПЗЗ и дарение, удостоверени в Нотариален акт № ******** г., том III, нот. дело № *** г. на Е.Б – нотариус при С.Н.С, и Нотариален акт № ****** г., том LIX, нот. дело № ******* г. на Е.Б – нотариус при С.Н.С, и за установяване на грешка в кадастралния план, одобрен със Заповед № ********** г. на изпълнителния директор на АГКК, като се установи, че имот с идентификатор ******** обхваща и имот на ищцата, като тя не е отразена като собственик и имотните граници не са правилно отразени.

В исковата молба се твърди, че родителите на ищцата придобили право на ползване върху процесния имот по реда на Постановление № 26/1987 г. на Министерския съвет и Националния съвет на Отечествения фронт, съгласно Решение № 3/08.12.1987 г. на Районната комисия за управление на системата за самозадоволяване – София. Родителите на ищцата в последствие построили сграда в имота, която била узаконена през 1991 г. и придобили право на собственост върху имота по реда на § 4а ЗСПЗЗ и през 1995 г. се снабдили с констативен нотариален акт за процесния имот – Нотариален акт № ******** г., а след това дарили на ищцата правото на собственост върху дворното място. Когато ищцата опитала да се снабди със скица от кадастъра за имота там като собственик бил вписан наследодател на ответниците – Ф.В.Г., като било отбелязано, че той е собственик съгласно Заповед № ********* г. на кмета на район „П.“ за създаване на план на новообразуваните имоти. Ищцата обаче проверила, че въз основа на решение за възстановяване 1 на собствеността върху колективизирани поземлени имоти – Решение № **** г. на ОСЗГ – П., на ответниците било отказано възстановяване на собственост на баща им като техен наследодател. Ищцата твърди, че единствена владее имота и няма основание за реституирането му на ответниците.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Ф. М. Г., В. М. Г., К. М. Г. и В. М. Г., с който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа се, че исковата молба била неясна, тъй като в нея били описани множество имоти и не била събрана държавна такса в пълен размер. Твърди се, че родителите на ищцата не били придобили собственост по §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като цената на имота не била заплатена в срок, ищцата претендирала повече от полагащата се площ по закона, както и че на родителите на ищцата била предоставена и собственост върху друг предоставен им за ползване имот, което наложило прехвърляне на собствеността на ищцата. Освен това се прави възражение, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота по силата на непрекъснато давностно владение в периода от 2002 г. до 2012 г.

Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 225 ЗЗД, а ответниците правят възражения срещу активната легитимация на ищцата съгласно §4а, ал. 6 ЗСПЗЗ § 4д ЗСПЗЗ, § 4з ЗСПЗЗ, и възражение за придобиване на собствеността върху спорния имот по силата на придобивна давност по чл.

79, ал. 1 ЗС, като разпределя доказателствената тежест по иска и възраженията в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че родителите на ищцата са подали искане да придобият собственост върху парцел IX-555 от квартал 34 по плана на с.Б преди февруари 1995 г.; че ответниците са наследници на Ф.В.Г., като имот с кадастрален идентификатор ******** е записан в кадастралния регистър на името на последния въз основа на Заповед № ********* г. на кмета на район „П.“.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: изискване от район „П.“ на удостоверение за наследници на бащата на ищците; предоставяне на реституционна преписка от ОСЗ и от кмета на тази за заповедта и от областния управител; трима свидетели на ответниците за давностно владение; техническа експертиза, по която съдът служебно ще постави въпроси, тъй като формираните от ищцата са непълни.

По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния документ: всички представени с исковата молба документи до представяне на оригинал, съдът намира, че доколкото се касае за документи за собственост, а ответниците оспорват дати по тях, искането следва да се уважи, за да се установи как са изписани същите.

2

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: поисканото от ответниците съдебно удостоверение, тъй като същото изисква за изготвянето си специални знания, които се установяват по друг процесуален ред – с експертиза. Ако ответниците искат такова удостоверение следва да формулират само искане за издаване на документ от общината за факти (дати, издадени документи, преписи от тях), а не за изводи на база на установените факти (къде се намира даден имот, има ли застъпване и подобни), които се правят само от вещо лице и от съда в решението му.

Неоснователни са възраженията за неяснота на исковата молба – същата ясно посочва до кои поземлени имоти се простират претенциите на ищцата – урегулиран поземлен имот IX-555 и 70 кв.м., придадени към същия по регулация – имот с обща площ от 690 кв.м., както и какво е нанесено в кадастъра. Що се отнася до това, че нямало идентичност между кадастралната карта и претендираните имоти, следва да се посочи, че именно това е спорният предмет на делото, очертан в исковата молба и той следва да се изясни в съдебния процес, а не от ищцата. Съгласно мотивите към т. 2 и 3 Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС исковете за поправка на грешки в кадастъра са вид искове за собственост и в случая няма съединяване на няколко претенции – предмет на иска за установяване на грешка е основно собствеността на ищеца, поради което е предявен един иск. Поради това и се дължи една такса.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищцата.

НАСРОЧВА гражданско дело 31590 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 май 2024 г. от 15:30 часа , за която дата и час да се призоват страните, които да водят допуснатите свидетели.

УКАЗВА на ответниците, че следва да посочат точните дати на начало и край на давностното владение, което твърдят, в началото на първото съдебно заседание по реда на чл. 145 ГПК.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е иск за установяване на собственост на ищцата върху урегулиран поземлен имот с площ 620 кв.м. и 70 кв.м придаваеми части по регулация по силата на трансформация на вещно право на ползване на бивши кооперативни земи и дарение, и за съответна поправка на грешки в кадастралната карта с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 225 ЗЗД, срещу който ответниците противопоставят възражения за недоказан фактически състав и наличие на пречки за 3 трансформация на собствеността поради пропуснат срок, надвишаване на полагаемата се площ и възстановяване на два имота по §4а, ал. 6 ЗСПЗЗ § 4д ЗСПЗЗ, § 4з ЗСПЗЗ, и за придобиване на право на собственост върху спорния имот по давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС.

Искът се уважава, ако съдът установи, че родителите на ищцата са имали право на ползване върху процесния имот или част от него (в този случай искът ще се уважи частично), като са построили в имота сграда преди 1 март 1991 г., подали са заявление за трансформиране на правото си в такова на собственост преди 31 януари 1998 г., платили са цената на земята, като претенцията ще се отхвърли, ако се установи, че е основателно възражението на ответниците, че на родителите на ищцата е бил предоставен и друг имот, и ако ищцата докаже, че имотът е бил дарен от родителите , както и че нанесените в кадастралната карта граници не съответстват на положението на имотните такива към 2011 г. и грешката не отразява границите на правото на собственост към настоящия момент. Искът ще се отхвърли също така, ако ответниците установят давностно владение върху процесния имот за периода от 2002 г. до 2012 г.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че родителите на ищцата са подали искане да придобият собственост върху парцел IX-555 от квартал 34 по плана на с.Б преди февруари 1995 г.; че ответниците са наследници на Ф.В.Г., като имот с кадастрален идентификатор ******** е записан в кадастралния регистър на името на последния въз основа на Заповед № ********* г. на кмета на район „П.“.

УКАЗВА на ищцата, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по частта от претенцията във връзка с § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ:

– че родителите са имали право на ползване на земеделски имот за самозадоволяване;

– идентичност на ползвания имот с процесния;

– построяване на сградата в имота преди 1 март 1991 г.;

– заплащане на цената на земята на общината преди 31 януари 1998 г.;

2. дарение на имота на родителите ѝ в нейна полза;

3. по частта от претенцията относно границите по кадастрална карта – чл. 54, ал. 2 ЗКИР:

– границите на възстановения си имот към 2011 г.;

– нанасяне на част от имот, записан в кадастралния регистър като такъв на ответниците, върху същите граници.

УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установят:

4

1. по възражението за придобиване на повече от един от родителите на ищцата по § 4д:

– подадено заявление за този втори имот;

– акт на общинската администрация за признаване на право на собственост върху втория имот;

2. по възражението за възстановена площ в повече по § 4з ЗСПЗЗ – възстановената площ;

3. по възражението за давност по чл. 79, ал. 1 ЗС – непрекъснато необезпокоявано владение на имота от 2002 г. до 2012 г.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответниците, че НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА за това на родителите на ищцата да е било предоставено право на собственост върху друг земеделски имот, отреден им за ползване с акт на Министерския съвет преди 1989 г.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда или уважените искания на другата страна, следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 23 април 2024 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл. 92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищцата М.Е.М да представи ОРИГИНАЛИТЕ на представените с исковата молба в препис писмени доказателства.