Решение № 414 от 26.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. С., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500550 по описа за 2024 година

С решение № 166 от 23.04.2024 год. по гр.д. № 752/2023 год. Костинбродският районен съд е осъдил Софийски районен съд да заплати на ищеца Е. Д. М. сумата 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 61290/2020 год. по описа на СРС, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, като е отхвърлил иска за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Моли съда да го отмени и да уважи иска в пълния предявен размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена и въззивна жалба от ответника с твърдения, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Ищецът оспорва изцяло подадената от ответника въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по гр.д. № 61290/20 год. по описа на СРС е започнало въз основа на искова молба, подадена от ищеца Е. Д. М. на 02.12.2020 год. срещу ГДНП при МВР, с която са предявени искове за осъждане на ответника да му заплати сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушаване на правото на ЕС по нчхд. № 2245/2018 год. на СРС поради изготвяне на документ, съдържащ обиди и клевети срещу ищеца, както и неправомерно уличаване в извършване на престъпления.

Посочен е следният адрес на ищеца: гр. С., жк. Д. 2, бл. 507, вх. А, ет. 2, ап. 5. С разпореждане от 11.01.2021 год. съдията-докладчик е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани констатираните от съда нередовности. Съобщението е връчено на ищеца на 26.03.2021 год. на посочения в исковата молба адрес чрез пълнолетно лице от домашните му. Тъй като в предоставения от съда срок не е постъпила молба в изпълнение на указанията, с определение от 19.04.2021 год. съдът е върнал исковата молба.

При връчване на определението лицето-връчител на съдебни книжа е установило по данни от съседи, че ищецът не се намира на посочения адрес, тъй като е задържан от органите на реда. Съдът е изискал служебно справка от ГДИН, гр. С. за това дали лицето е задържано или лишено от свобода. Видно от писмо-отговор от 24.08.2021 год., Е. М. се намира в затвора гр. С. от 07.11.2018 год. На 20.09.2021 год. съдът е разпоредил препис от определението да се връчи на ищеца в затвора гр. С.. Същото е надлежно връчено и по подадена от ищеца частна жалба с определение от 13.05.2022 год. по ч.гр.д. № 2121/2022 год. на СГС е отменено определението от 19.04.2021 год. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. На 21.06.2022 год. на ищеца е връчено повторо съобщението от 11.01.2021 год. с дадените указания по оставената без движение искова молба. С молба от 24.06.2022 год. ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията, както и предоставяне на правна помощ. С разпореждане от 06.07.2022 год. съдът е предоставил нов едноседмичен срок на ищеца за изпълнение на указанията. В отговор на указанията на 19.07.2022 год. ищецът е подал нова молба, в която отново е поискал назначаване на служебен защитник по делото. С разпореждане от 16.08.2022 год. съдът е дал отново указания на ищеца, а именно: в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса по сметка на съда. Съобщението е получено от ищеца на 31.08.2022 год. Поради неизпълнение на указанията, с разпореждане от 29.09.2022 год. СРС отново е върнал исковата молба на ищеца. Това разпореждане е отменено с определение по ч.гр.д. № 817/2023 год. на СГС. С разпореждане от 20.03.2023 год. при новото разглеждане на делото СРС е указал на ищеца да представи доказателства за семейно и имуществено състояние, с оглед произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото. Същият е представил декларация за материално и гражданско състояние и служебна бележка на 06.04.2023 год. С разпореждане от 11.04.2023 год. съдът е изискал служебно справки от ГРАО, КАТ и НОИ и др. С определение от 22.06.2023 год. СРС е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Определението е връчено на ищеца на 30.06.2023 год. С разпореждане от 24.08.2023 год. е разпоредено повторно изпълнение на разпореждането от 06.07. 2022 год. Същото е връчено на ищеца на 31.08.2023 год. С молба 2 от 11.09.2023 год. ищецът отново е поискал от СРС да го освободи от държавна такса и да му предостави правна помощ. С разпореждане от 13.09.2023 год. са дадени указания до ищеца за посочване на нови факти по тези искания. Същото е връчено на ищеца на 25.09.2023 год. С определение от 18.10.2023 год. съдът отново е отказал да удовлетвори тези искания на ищеца. На 07.11.2023 год. е постъпила молба от адв. Юруков, с която са представени доказателства за внасяне на 10 лв. държавна такса по сметка на СРС. Подадена е и жалба от ищеца на 07.11.2023 год. в СГС, срещу определението от 18.10.2023 год., която е изпратена за администриране на СРС.

Според показанията на св. Д., който познава ищеца от затвора, последният водел много дело в СРС и се оплаквал, че делата му се бавят много, от което същият бил гневен и отчаян.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намириа, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане на делото в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Претенцията на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по- конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, но само когато производството по забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В случая искът е допустим, тъй като производството по гр.д. № 61290/2020 год. по описа на СРС не е приключило, поради което не е необходимо провеждане на посочената административна процедура.

Настоящият състав намира, че срок от три години, през който не е даден ход на подадената от ищеца искова молба, а производството по делото е висящо, е прекомерен.

3

При преценката дали срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи и достигна до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на производството следва да се ангажира отговорността на ответника. Това е така, тъй като от датата на образуване на производството – 02.12.2020 год. до м. октомври 2023 год. СРС е забавил производството по делото, като е допуснал следните нарушения: неправомерно два пъти е постановил връщане на исковата молба на ищеца - с определения от 19.04.2021 год. и 29.09.2022 год., без да се е произнесъл по искането му за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 от ГПК и за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, което допълнително е забавило производството поради необходимостта от депозиране на частни жалби и изчакване на резултата от инстанционния конткрол. Едва с определение от 22.06.2023 год., влязло в сила на 07.07.2023 год., СРС е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, като отново със закъснение – с разпореждане от 24.08.2023 год., е указал повторно на ищеца да изпълни разпореждането от 06.07.2022 год., с което му е дадена възможност да изпълни първоначално дадените указания – тези с разпореждането от 11.01.2021 год. Три години след образуването на делото същото се намира на етап проверка на редовността на исковата молба, без да е разпоредено осъществяването на процедурата по чл. 131 от ГПК, като този срок без съмнение според настоящия състав се явява неразумен за този начален етап на производството.

Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл е и практиката на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба № 11681/85 и др./.

Предявеният иск е частично основателен.

На обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ подлежат всички установени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като ищецът дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на вредите, както и пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на 4 конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната, вкл. видът и размерът на засегнатия интерес, предмет на забавеното производство и др. Според практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), така и съгласно практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д.

№ 924/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства за оборване на тази презумпция. Напротив, от показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че ищецът бил притеснен от факта, че водените от него дела срещу СРС се бавят прекомерно, като същият станал раздразнителен и обезверен.