Решение № 4598 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4598 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330104496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано по искова молба на С. Ю. И. , ЕГН ********** , с адрес в *********, срещу „КРЕДИ ЙЕС" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, ул. „Лозарска" № 12 , и искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът твърди сключването на договор между страните от дата 04.02.2022г. , по силата на който получила назаем от ответното дружество 800 лева, при месечен фиксиран лихвен процент по заема 3.330 %, годишен процент на разходите – 49.39 %, като кредиторът приел плащане, разсрочено на 10 месечни вноски в размер на 95.70 лева всяка. Договорено било ( чл.6) от договора, вземането на кредитора да бъде обезпечено чрез гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над седем минимални работни заплати, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.) и с още едно от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ. 2.

Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ. 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от OУ. 4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

1

В случай на непредставяне на обезпечение, било договорено в чл. 8 от договора и плащането неустойка на кредитора в размер на 582.92 лева, разсрочена като част от погасителната вноска.

Изложени са обаче доводи , че клаузата за неустоечно плащане при непредставено обезпечение е недействителна съобразно критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. N 1/09, тъй като тя е загубела присъщата си обезщетителна функция, което съставлява противоречие със общото задължение за спазване на добрите нрави. Неустойката не била включена в общия процента на разходите по кредита , при което нормата заобикалял и разпоредбите на закона за потребителския кредит, в частност - чл. 19 ал .4 от същия .

Иска се от съда решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от договора, както и присъждане на разноските по делото, а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Ответното дружество оспорва исковете , отрича пороци на договора , моли претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице дава заключение , че ако неустойката бъде включена в ГПР - а тя не е – годишния процент на разходите ще надхвърли законоустановената си горна граница.

Исковете са допустими.

По същество , съдът съобрази следното:

Искът е на потребител, каквото качество И. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора е безспорен факт.

Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха.

Недействителна е обаче - нищожна клаузата на 8 от същия, която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договорените с нея суми са платени от И. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност, макар да са от значение за евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД .

Тази договорка противоречи и на добрите нрави.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради 2 неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , съобразно изхода на спора.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че в отношенията на това дружество с ищеца С. Ю. И. , ЕГН ********** , с адрес в *********, е нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ******** към искане № ********* от дата 04.02.2022г., на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,, да заплати на С. Ю. И. , ЕГН ********** , с адрес в *********, сумата от 220 лева разноски по делото.

Осъжда „„Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на адв. Е. Г. И., личен номер на адвокат **********, адрес на дейност *********, сумата от 400 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3