Решение № 1485 от 18.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Г. С. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №20-0442-000038 от 30.01.2023 г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв и административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС за срок един месец.

Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. По същество, твърди, че не е възприел настъпването на процесното ПТП, тъй като съприкосновението на управлявания от него автомобил с другото превозно средство е било минимално, както и поради това, че страда от глухота в двете уши.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 23.11.2022 г. около 10.40 ч., в гр. Варна, кв. Аспарухово, по ул. „*“, до №45, управлявания от въззивника Г. Г. л. а. „Дачия Докер“, рег.№*, при преминаване покрай паркирания л. а. „Шкода Румстър“, рег.№В*, го охлузил и причинил незначителни материални щети в задната дясна част на съответното превозно средство. Тъй като съприкосновението между двете превозни средства било минимално и понеже въззивникът страдал от тежко увреждане на слуха – хронични гнойни отити на средното ухо и смесена двустранна звукопроводна и невросензорна глухота като батерията за зареждане на една от протезите му била с изчерпан капацитет, той не усетил и не чул неговото настъпване, и продължил движението си.

След подадено уведомление за случилото се от собственика на л. а. „Шкода Румстър“, рег.№*, въззивникът бил установен като водач на л. а. Дачия Докер“, рег.№* и в последствие, на 10.01.2023 г. свид. Д. А. съставил в тяхно присъствие и въз основа на техните изявления, Протокол за ПТП рег.№2346, подписан от двамата участника в произшествието, в който било отразено, че при преминаване покрай паркирания л. а.

„Шкода Румстър“, л. а. „Дачия Докер“, го охлузва като причинява видими щети по задна броня и заден десен калник и напуска произшествието.

Въз основа на съставения протокол за ПТП, свид. Д. А. съставил впоследствие спрямо въззивника и АУАН №443749 от 10.01.2023 г., в който възпроизвел посочените в ПТП обстоятелства.

Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №20-0442000038 от 30.01.2023 г. срещу въззивника Г. Г., с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушенията, за които, на основание чл.185 ЗДвП наложил наказание „глоба“ в размер 20.00 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП наложил наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС за срок един месец.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, основно от приобщения и неоспорен официален документ - Протокол за ПТП рег.№2346 от 10.01.2023 г. както и от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на свид. Д. А., а също и от останалите приобщени документи – НП №20-0442-000038 от 30.01.2023 г., АУАН №443749 от 10.01.2023 г., справка за нарушител/водач Г. Г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. и Етапна епикриза за Г. Г. от 16.05.2023 г., ведно с документ за аудиометрично изследване на слуха за Г. Г..

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета 2 от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

В частта относно твърдяното нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, процесните АУАН и НП не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В частта относно твърдяното административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, процесното НП е съставено при допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в съществено противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма. С посочената част от оспореното НП въззивникът е наказан на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП , според която разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Но описание на такова нарушение не се съдържа в процесното НП. В неговата обстоятелствена част нарушението е описано по следния начин: "Водачът напуска ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР". Това изпълнително деяние изпълва фактическия състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б."в" ЗДвП, според който, водачите на пътни превозни средства, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напуснат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания. Словесното описание на нарушението по т.2 от процесното НП не кореспондира с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на деянието.

Констатираното противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което е поставено в невъзможност да разбере, в извършването на какво конкретно противоправно деяние е обвинено. В тази част НП е процесуално незаконосъобразно, което е самостоятелно основание за отмяна.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените доказателства установяват категорично факта на причиняване от въззивника, като водач на л. „Дачия Докер“, рег.№* на процесното ПТП от 23.11.2022 г. с причинени незначителни материални щети при преминаване покрай паркирания л. а.

3

„Шкода Румстър“, рег.№* на ул. „*“ до №45 в кв. Аспарухово, гр. Варна, което обстоятелство въззивникът изрично и последователно потвърждава. В този смисъл, твърдяното нарушение на общата разпоредба по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, състоящо се в причиняване на имуществена вреда на друго превозно средство, е правилно и категорично установено. Също така, правилно наказващият орган е приложил и общата санкционна разпоредба по чл.185 ЗДвП като е наложил предвиденото наказание глоба във фиксирания минимален размер. При така изтъкнатите съображения, в частта относно нарушението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, оспореното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По същество, неоспорено и изрично потвърдено от въззивника е и обстоятелството, че той не е спрял и не е установил последиците от настъпилото ПТП. Но такова поведение следва да се третира като неизпълнение на задължението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, само когато водачът е възприел настъпилото съприкосновение между двата автомобила, а доказателства в тази насока не са налице. Напротив – липсват каквито и да е фактически данни, които да удостоверяват, водачът да е възприел произшествието или да изключват вероятността, водачът да не е възприел съприкосновението. Противно на това, приобщените доказателства установяват категорично, че съприкосновението между двата автомобила е било действително минимално като се изразявало само в леко охлузване с ограничен периметър в по-трудните за възприемане задно-странични части на двете превозни средства и неговото настъпване определено не е било неизбежно за възприемане от водача, като при това, включително възможността на въззивника да възприеме слухово това съприкосновение, е била силно ограничена по обективни причини – хронична тежка двустранна глухота. При така изтъкнатите съображения, съдът счита за неустановено, въззивникът да е възприел настъпването на процесното ПТП, при което същият не следва да носи отговорност за неизпълнение на задължението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и поради това, в съответната част, твърдяното нарушение не е доказано и НП се явява материално-правно неправилно и незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

При този изход на спора, предвид отправеното искане и съобразно чл.63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в частта, с която НП е потвърдено за нарушението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, за въззиваемата страна е налице основание за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че НП се потвърждава само за едно от двете санкционирани нарушения, както и че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и участието на юрисконсулт е ограничено до представяне на писмени бележки, съдът намира за съответстващо възнаграждение в рамките на 1/2 от установения минимален размер 80.00 лв, а именно – 40.00 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0442-000038 от

30.01.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, само в частта, с която, за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП , на Г. С. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна, сумата 40.00 лв (четиридесет лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН.

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0442-000038 от 30.01.2023 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, само в частта, с която, за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, на Г. С. Г., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5