Протокол № 343 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 343 гр. Варна, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20253100900580 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА А. Н. Я., редовно уведомена, не се явява, представлява се от адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано заедно от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., редовно уведомен, представлява се от адв. Н. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно призован, не се явява, депозирал е заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В., редовно призован, явява се лично, депозирал заключение.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за изготвяне и изслушване на допуснатите съдебно – автотехническа и съдебно – психиатрична експертизи.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 15922 от 18.05.2026 г. от вещото лице С. В., с която заявява, че има възможност да закъснее.

СЪДЪТ констатира, че вещото лице С. В. се явява в съдебно заседание.

1

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 14177 от 30.04.2026 г. от процесуалния представител на ищцовата страна, с която представя писмени доказателства, удостоверяващи психологическото и психиатричното състояние на А. Я..

СЪДЪТ ВРЪЧВА препис на процесуалния представител на ответното дружество.

Адв. Р.: Да се приемат.

Адв. В.: Да се приемат.

СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и допустимост

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с молба с вх. № 14177 от 30.04.2026 г. от процесуалния представител на ищцовата страна документи, както следва: Копие от Медицинско удостоверение с амб. № 104 от 31.03.2026 г.; Копие от Психологическа консултация от 27.04.2026 г.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 15034 / 11.05.2026 г. на допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.

Адв. Р.: Не възразявам да се изслуша заключението.

Адв. В.: Не възразявам да се изслуша заключението.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно – психиатрична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:

С. В. В., 48 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

Вещото лице С. В.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

СЪДЪТ констатира, че в 09:33 часа в съдебната зала влиза вещото лице Й. М..

На въпросите на адв. Р.:

В. л. В.: Според мен, в конкретния случай липсва стресогенен фактор с прекомерна заплаха. Липсват и симптоми на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР).

2

Първо трябва да отделим двете нища. Едно е ПТП –то, съвсем друго са трите операции и всичките увреждания. Да, операциите, уврежданията и последствията, те са отделен стресогенен фактор, но посттравматичното стресово разстройство, хубаво е, може би да се уточнява, че говорим за емоционална травма, това не е посттравматично, поради физическа травма.

Касае се за емоционална травма и то такава, която обикновено е склонна да разтърси всеки или почти всеки, който я е преживял. Затова има посттравматично стресово разстройство, примерно често при ветераните от войните, дори и да не са ранявани изобщо, а нямаме при футболисти, нищо, че може две години да си лекуват краката, ако са счупени в мач.

Освен всичко останало, второто нещо е, че трябва самата стресогенна ситуация да бъде ясно преживявана, запомнена и възприета, и респективно довело до това разстройство.

Третото нещо, за да имаме посттравматично стресово разстройство, трябва да имаме клиника на посттравматично стресово разстройство. Аз затова и съм писал, че при посттравматичното стресово разстройство, водещо не е тревожната симптоматика и депресивната, която тука можем да открием.

Там по– скоро е една липса на емоция. Не тревожност! Не депресия! Тъй като там клиниката е вследствие от трудното преработване на тежката емоционална травма възникнала непосредствено след стресогенното събитие.

Така, че „Посттравматично стресово разстройство“ тук е абсолютно несериозно като диагноза, нито към момента, в който е поставена, защото тя не се поставя три години и половина по – късно, нито пък в данните от преди това има данни за нещо такова.

Адв. Р.: Кое Ви дава основание да делите преживяванията на лицето от самия инцидент, с тези от болничния му престой, осъзнаване сериозността на последиците? Това в крайна сметка, не е ли резултат от едно събитие с наслагващи се фактори, които са все с негативен знак? И защо трябва да ги делим – самото събитие, като събитие с нещо след това, което настъпва, като функция от това събитие?

В. л. В.: Вероятно юридически може да са свързани закономерно, както казвате. Чисто медицински това са отделни стресогенни фактори. Едно е стреса на възникналата травма, съвсем друг е стресът от времето и от условията, при които тя ще се лекува и при които ще настъпи възстановяването на организма от травмите. Това е първо.

И второ, пак казвам за посттравматично стресово разстройство – То не се явява като резултат от дълготрайно възстановяване на даден здравословен проблем, независимо какъв е той. То изобщо не може да се яви като резултат от някакъв подобен хроничен стрес. Естеството на разстройството не е такова.

3

На въпросите на Съда:

В. л. В.: Доста ясно съм посочил в експертизата, дали има някакво клинично разстройство, с което може да се диагностицира лицето, на което съм направил експертизата. Още в първото изречение съм го посочил. Понеже са коментирани и данните от гласните доказателства, включително в обсъждането, включително съм ги извадил и в материалите по делото, включително и още в първото изречение на заключението, съм описал, че:

„Споделеното от Осв. А. Я. и данните от свидетелските показания насочват към Разстройство в адаптацията, развило се в първите месеци след инцидента….“ и де факто, това което е описано в показанията и това, което споделя освидетелстваното лице, насочват именно към разстройство в адаптацията. Това пак е от групата на реакции на тежък стрес и разстройство в адаптацията, които разстройства са в отговор на преживян някакъв стресогенен фактор, независимо остър или хроничен и се явява като реакция и като последица от преживяното. Така, че на базата на това, което тя споделя и на база на свидетелските показания, ако ги приемем за достоверни, може да се приеме, че първите месеци е било налице това разстройство.

На въпросите на адв. Р.:

В. л. В.: Първите месеци след инцидента. След това психически, така или иначе настъпва една адаптация. Аз отново ще цитирам, че към настоящия момент също се установява тревожно депресивна симптоматика.

Понастоящем обаче, тя е комплексно изводима, както от продължителните последици за здравето, така и от предстоящи хирургични интервенции, така и от съдебното производство, ако щете, което все още продължава. Т.е. това е една група от фактори, които няма как, няма механизъм, за да кажем, че всичко е само от този стрес и другите нямат нищо общо. Но към настоящия момент, въпреки, че е налице тази тревожна депресивна симптоматика, тя не достига до клинични изяви на психично разстройство. Към момента не можем да кажем, че тази жена има психично разстройство. Да, тя продължава да има здравословните проблеми в резултат на инцидента. Да, продължава да има трудности в ежедневието, вероятно с гримиране, обличане, ресане и т.н., но тя няма психично разстройство.

Адв. Р.: Как коментирате обстоятелството, че тя има един стрес, установен чрез гласните доказателства, ангажирани по делото, свързани с пресичане по пешеходни пътеки, неудобство при возене в автомобил? Това не са ли класически симптоми на повторно преживяване и избягване на тази ситуация и репродуктиране? И в крайна сметка, това не са ли основни диагностични критерии за ПТС?

В. л. В.: Не, не са! За науката не са. Пак Ви казвам: За да 4 диагностицирате „Посттравматично стресово разстройство“, това не е ей така, защото сме чували посттравматично стресово разстройство. Защото ето има травма, има и разстройство, значи то е посттравматично стресово. Пак Ви казвам: Това е комплекс от фактори, които трябва да са налице. При интензивността на травмата, емоционалното състояние, това не са Флашбеци.

Нормално е човек, когато преживее нещо негативно, естествено е да има негативни спомени, като и да се присеща за това преживяно. Това все още не прави „Посттравматично стресово разстройство“.

На въпросите на адв. Р.:

В. л. В.: Според МКБ-10, разстройството в адаптацията обикновено продължава до шест месеца, с изключение на протрахираната депресивна реакция и може да продължи до две години. От събитието до сега са изминали повече от три години. Тя продължава да има сериозни негативни изживявания, последици, които накърняват нейната психична сфера, защото все още са налице и уврежданията. За мен към настоящия момент, пак казвам: Психично разстройство при нея, клинично изявено, няма! Тя продължава да си има соматичните проблеми, които са следствие от произшествието и да тези соматични проблеми продължават. И трудните движения, и предстоящите операции, естествено, че носят негативни емоции и преживявания. Но те не достигат на степента на клинична изява на психично разстройство. Нормално е, когато на човек му се случва нещо лошо или когато има някакъв обективен проблем, да се чувства зле. Това е нормално психологично, но не е психично разстройство.

Адв. Р.: Нямам други въпроси към вещото лице.

На въпросите на Съда: