Решение № 160 от 29.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500255 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул. “Христофор Колумб“ № 43, чрез юрисконсулт Й. С., срещу решение № 110/10.05.2022 год. по гр.д.№378/2021 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ с които е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул. “Христофор Колумб“ № 43 да заплати на С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., ул. “А. м.“ № ** сумата в размер на 16 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди във връзка с възникнало на 29.09.2020 г. ПТП, сумата в размер на 98 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди във връзка с възникнало на 29.09.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумите считано от 15.02.2021 год. до окончателното им изплащане, и е осъдено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 с адрес гр.София 1592, р-н Искър, бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати по сметка на СлОС сумата в размер на 663,92 лева - държавна такса, и сумата в размер на 750 лева - възнаграждение на вещи лица.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е 1 неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Оспорен е като прекомерен приетия от окръжния съд базов размер за обезщетение за неимуществените вреди преживени от ищцата от 25 000 лв. Твърди се, че този размер не съответства на получените от ищцата телесни увреждания и на критерия за справедливост. Сочи се, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла леки физически увреждания, които позволяват пълно възстановяване, като най-съществено е била засегната лява очна ябълка, но неправилно с решението е прието, че оздравителният процес на окото е продължил около една година. Според въззивника доказателствата по делото сочат по-кратък период на оздравителния процес на лявото око. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че между констатираната при ищцата неврогенна слабост на пикочния мехур и ПТП е налице причинна връзка.

Твърди се необосновано кредитиране на свидетелските показания относно необходимостта от чужда помощ за ищцата три месеца след ПТП, тъй като характеристиките на претърпените телесни увреждания не предполагат такива тежки последици, в какъвто смисъл са и заключенията на вещите лица.

Изложени са възражения относно степента на съпричиняване приета от окръжния съд като се сочи, че при поставен обезопасителен колан ищцата не би претърпяла най-тежката травма, поради което степента на съпричиняване не следва да е по-малко от 30 %. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за отхвърляне на исковете в тези части за главници и законни лихви, както и за присъждане на направените разноски по делото.

Въззивната жалба съдържа списък за разноските пред въззивния съд по чл.80 от ГПК.

В дадения срок е постъпил отговор от въззиваемата С. А. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. З., чрез процесуален представител адв. Р. М. - *АК.

Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Твърди се правилност на решението в частите в които съдът е определил вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания в резултат на ПТП, съобразяване на определения базов размер на обезщетението за неимуществени вреди с конкретните обстоятелства за протеклия при ищцата възстановителен период и останалите критерии при определяне на справедливо обезщетение. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства в този смисъл, като се сочи обоснованост на решението при тяхната преценка. Сочи се, че свидетелските показания са в пълно съответствие с останалите доказателства по делото, поради което правилно са били кредитирани от окръжния съд. Изложени са съображения, че неправилно съдът е приел съпричиняване на вредоносния резултат от 20 % поради неустановено поведение на ищцата, което да е допринесло за този резултат, поради което жалбата се явява неоснователна и в частта, с която се иска увеличаване на процента на съпричиняване. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, срещу акт на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е 2

ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди с правни основания чл. 432 от КЗ и по претенции за законни лихви.

В открито съдебно заседание с депозирано писмено становище въззиваемата е направила искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителните му части.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е допустимо. Преди предявяване на исковете, на 29.10.2020 год., ищцата е заявила претенциите си за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред застрахователя. Не е спорно по делото, че на 08.03.2021 год. застрахователят е изплатил обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата от процесното ПТП в размер на 3500 лв.

При проверка за правилност на решението в обжалваните части, въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.

По предявените от С. А. С. против ЗД „Евроинс” АД искове за заплащане на обезщетение да претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди, до размерите до които е сезиран за произнасяне въззивния съд - 16 500 лв. за неимуществените вреди и 98 лв. за имуществените вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 15.02.2021 год. до окончателното им изплащане, в резултат на ПТП на 29.09.2020 год. настъпило по вина на застрахован водач на МПС в ответното дружество по застраховка „ГО“ на автомобилистите, от събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2020 год., на път Н-66, при км. 52+300, до бензиностанция „СТАЗА“, водачът Г. М. Д. на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат”, с peг. № СТ 3414 ВА, движейки се с несъобразена скорост с атмосферните условия, навлязъл в платното за насрещно движение и ударил движещия се там лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с peг. № СТ 0611 РН, управляван от Р. А. В., при което нарушил правилата на ЗДвП и реализирал ПТП. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП, като на водача Г. Д. бил издаден АУАН № 271480/29.09.2020г. Вината за ПТП е на застрахования при ответника водач Г. Д. Ищцата С. А. С. 3 пътник на задна седалка в лек автомобил марка и модел „Форд Галакси“, с peг. № СТ 0611 РН е пострадало от процесното ПТП лице. Безспорният към момента механизъм на ПТП се установява от заключението на вещо лице У. прието от окръжния съд по делото. Вещото лице сочи че няма данни към момента на ПТП ищцата да е била с поставен предпазен колан.

Вещите лица С. - патоанатом и специалист съдебна медицина и Д. специалист по очни болести, по приетата от окръжния съд съдебномедицинска експертиза изготвена на базата на твърденията на ищцата в исковата молба и събраните по делото доказателства - включително свидетелски показания на доведените от ищцата за разпит свидетели, и медицинска документация, сочат, че данните са за получена от ищцата автомобилна травма: -контузия в областта на лявото око, изразяваща се в комоцио на лява очна ябълка, довело до частичен вътреочен кръвоизлив в стъкловидното тяло /хемофталм/, в резултат на което е била намалена остротата на зрението с лявото око;-контузия на гръдния кош, изразяваща се в изразена палпаторна /при натиск с ръка/ и функционална /при движения на снагата и дълбоки дихателни движения/ болезненост, без клинични и от образните изследвания данни за фрактури на костни структури, участващи в изграждането му, както и без травматични изменения на белодробния паренхим;-контузия на предна коремна стена с наличие на леко изразена палпаторна /при натиск с пръстите на ръка/ болезненост в областта на ляво подребрие;-контузия на шийния, гръдния и поясния сегменти на гръбначния стълб, без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на прешлени от тези сегменти, както и за отпадна неврологична симптоматика;-контузия на левия крак в областта на неговата подбедрица без клинични и от образните изследвания данни за фрактура на костни структури, участващи в изграждането й,-неврогенна слабост на пикочния мехур, установена от лекар специалист акушергинеколог на 28.10.2021 г. и предписано медикаментозно лечение.

Веднага след произшествието ищцата С. С. е била транспортирана със специализиран транспорт до Спешно отделение при УМБАЛ „Проф. Ст.

Киркович" АД - Стара Загора. След проведени предварителни прегледи, изследвания и консултации е била хоспитализирана в Клиника по гръдна хирургия при горепосочената болница. Там в продължение на три дни са й били извършени редица лабораторни, физикални, инструментални и образни изследвания, въз основа на които е било приложено описано в медицинските документи налични по делото лечение и след „овладяна медикаментозно болкова симптоматика" е била дехоспитализирана на 02.10.2021 г. в 12,00 часа с препоръки за ограничаване на физическата активност за 30 дни. По време на болничния й престой ищцата С. С. е била лекувана медикаментозно с Рингер, Аналгин, Лидол, Урбазон, Манитол, Натриев хлорид, Витамин С и Дицинон.

Първият очен преглед на ищцата е проведен на 06.10.2020 год., на който е установено влошено зрение с лявото око. Последвало е лечение и на 4 следващия преглед на 17.10.2020 год. е проведено лазерно лечение след което зрението на лявото око все още е било влошено. Терапията е продължила с лекарства. При преглед на 24.11.2021 год. е констатирано, че зрението на двете очи е било изравнено.

Увреждането на лявото око е довело до трайно отслабване на зрението на ляво око за срок по-голям от 30 дни, но не по-дълъг от 24.11.2021 г., когато е установено възстановяване на зрението с травмираното око и изравняването му с това на другото око. Травмата на лявото око не е била съпроводена с търпенето на болка, поради факта, че засегнатите очни структури не притежават болкова инервация. Страданието на ищцата С. се изразява във временното отслабване, замъгляване на зрението със засегнатото око, което с времето се е подобрявало и е възстановено. Травмата на лявото око не е изисквала нужда от чужда помощ при осъществяване на ежедневните битови дейности на ищцата С. С.

Контузиите гръдния кош и гръбначния стълб, без данни от медицинските документи за фрактура на ребра и прешлени са довели до затрудняване движенията на снагата за срок от около 15-20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията получени от ищцата С. С. са били от такъв характер, който е позволил възстановяването й от тях да е в рамките на 30 дни. Получените от нея телесни увреждания са сравнително леки от медицинска гледна точка и са от такъв характер, който позволява пълното възстановяване на пострадалата от тях. Поради травмите в областта на гръдния кош и гръбначния стълб, затрудняващи движенията на снагата, е възможно в началния период ищцата да се е нуждаела в известна степен от чужда помощ при осъществяване на ежедневните си битови дейности. Тази нужда е продължила няколко дни и постепенно с времето е преминала.