Решение № 4419 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4419 гр. София, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110144533 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД от Н. Ф. Ч. срещу ЮЛ осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 231.54 лв. /118.40 евро/, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит № ********* от 03.07.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен договор за паричен заем № *********/03.07.2025 г. за сумата от 700 лв. при уговорен ГПР от 49,7%, лихвен процент в размер на 40,97%. По силата на договора се дължи и такса от 165.41 лв. за бързо разглеждане. Твърди, че заемът е погасен, като ищецът бил заплатил сума в общ размер на 931.54 лв. В исковата молба се поддържа, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като действителният ГПР надхвърля посочения в договора процент и е над максимално допустимия съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че възнаграждението за допълнителна услуга е следвало да се включи в ГПР, като противното е заобикаляне на закона и на изискванията за точно посочване на финансовата тежест на кредита. Според ищеца неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до недействителност на целия договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната оспорва предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По делото е представен договор за кредит № ********* от 03.07.2025 г., сключен между ищеца и ответника, съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 700 лв., със срок на връщане от 30 дни, при лихвен процент по заема 40.97 %, годишен процент на разходите на заема 49.7 %, като общият размер на задължението с включена такса бързо разглеждане на кредита възлизал на 889 лв. Предвидено е че таксата за бързо разглеждане е 165.41 лв. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

По делото са представени Общи условия на договор за кредит на ответника, действащи през процесния период, в който е посочено, че таксата бързо разглеждане на кредит била допълнителна услуга, която се предоставяла при изрично искане на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставянето на отговор до 15 минути от изпращането. За заявката на допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане, която се изчислявала спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.

Представени са две платежни нареждания от 15.08.2025 г. и 28.08.2025 г. съгласно които ищецът е заплатил на ответника по процесния договор за кредит сумата в общ размер от 931.54 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят Н. Ф. Ч. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 03.07.2025 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 700 лв. със срок на връщане от 30 дни, при лихвен процент по заема 40.97 %, годишен процент на разходите на заема 49.7 %, с такса за бързо разглеждане е 165.41 лв.

Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, 2 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

По отношение на предвидената такса за бързо разглеждане на договора настоящият състав намира, че уговорената в договора такса за бързо разглеждане на кандидатура за кредит съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ищеца е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за бързо разглеждане.

Плащането на тази такса не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49.7%, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на такса за бързо разглеждане.

Следователно тази такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен 3 в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , още повече, че с включването му размерът на ГПР е различен от посочения в договора, поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия случай при включване на таксата за бързото разглеждане на кредита в заключението ГПР то същият се явява в размер на 1807.51 %. Така уговорената такса, , която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК , поради което процесния договор се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД . Още повече, че и съгласно решение от 21.03.2024 г. по д. № C-714/22 на СЕС е предвидено, че чл. 3, буква чл. 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че процесната сума е платена на ответника, както и че същата е получена от него, а в доказателствена тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата, съответно задържането й.

В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми, което е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие разпоредбите от процесния договор за нищожни. По делото не се спори, а и от представените платежни нареждания от 15.08.2025 г. и 28.08.2025 г. се установява, че ищецът е заплатил по процесния договор сума в общ размер от 931.54 лв. В случая сумата от 231.54 лв., се явява общия сбор на заплатената сума по процесния договор над дължимата му чиста стойност, доколкото при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поради което иска за сумата от 231.54 лв. се явява основателен и следва да 4 бъде уважен в пълен размер.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково производство разноски в размер на сумата от 50 лв. заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал.

2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 360 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че не следва да разглежда възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото в хипотезата на чл. 38 ЗА, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.