Определение № 143 от 16.06.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20252000600134 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Н. А. от АК-София в качеството му на упълномощен защитник на лишената от свобода Д. А. П., против определение №194/ 16.05.2025г., постановено по ЧНД №251/2025 год. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата на П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложеното й с присъда № 32 КLs 750 Js 473/2022 г., постановена на 30.11.2022 г. от Областен съд гр. Камберг на Федерална Република Германия, влязла в сила на 16.12.2022 г., призната и приета за изпълнение с решение № 710/11.10.2023 г. по ЧНД № 4088/2023 г. от описа на Градски съд – София.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на постановеното определение поради необоснованост на приетите от съда фактически констатации. Поддържа се, че осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от наложеното й наказание лишаване от свобода, поради което и същата е придобила правото на условно предсрочно освобождаване. Сочи се, че първостепенният съд не е изследвал в цялост поведението на осъдената по време на престоя й в местата за лишаване от свобода, вместо което е акцентирал върху негативните оценки за личността й, отразени в становището на началника на Затвора, и пренебрегнал наличните в досието сведения, характеризиращи П. в положителен аспект. Претендира се необоснованост на изводите на съда относно отсъствието на трудова ангажираност на лишената от свобода в живота й на свобода, във връзка с което се представя подробна информация за времето на нейната трудова заетост преди постъпването й в затвора, местата, където същата е полагала труд, и изпълняваните от нея функции. Като неотчетени от съда се сочат положителните данни за осъдената, отразени в плана за изпълнението на присъдата – мотивацията й за 1 спазване на установения ред; отсъствието на сериозни нарушения на правилата в затвора; усилията, които полага, за да избягва опасни ситуации; изразеното от нея желание да работа; изборът й за председател на груповия съвет; проявената от нея активност в груповите занимания, както и четирикратното й награждаване по различни поводи. В аспекта на горното се защитава разбиране, че при П. е постигнато поправяне в необходимата за условното й предсрочно освобождаване степен. Моли се за отмяна на акта на първата инстанция и постановяване на нов, с който осъдената П. да бъде условно предсрочно освободена.

Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от началника на Затвора – гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени от досието на осъдената данни се поддържа позиция, че на етапа от изтърпяване на наложеното й наказание, последната не е дала убедителни доказателства за своето поправяне. Сочи се, че през периода на поправителното въздействие спрямо П., рискът от рецидив е запазен в средни стойности, като понижението е минимално - от 74т на 72 т. Високи стойности се изтъква, че са регистрирани в разделите нагласи, мотивация за промяна, начин на живот и обкръжение и др., налагащо от своя страна продължаващо въздействие върху осъдената. С горните съображения се моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.

По делото е постъпило писмено становище от защитника на осъдената П. - адвокат Н. А., с изразено в него несъгласие относно инициативата на началника на Затвора да възразява срещу подадената жалба. Изтъква се, че депозираното по делото писмено възражение срещу въззивната жалба е без правно основание, в каквато връзка и се моли същото да не бъде обсъждано и съобразявано от въззивната инстанция в преценката и относно основателността на жалбата.

В представено по делото писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не способства извода за настъпила сериозна, съзнателна и цялостна положителна промяна в съзнанието, характера и поведението на осъдената П., поради което и съдът правилно е приел отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК за условно предсрочното й освобождаване. Акцентира се върху отчетените актуални стойности в оценката на риска от рецидив и вреди, като се подчертава, че снижението е незначително. С посочване на проблемните зони при П. с нужда от въздействие, се защитава разбиране, че процесът на поправяне при нея все още не е приключил, което обосновава необходимост от продължаващо въздействие в условията на затворническа среда. С горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди определението на ОС-Сливен като обосновано и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

2

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от свобода Д. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда № 32 КLs 750 Js 473/2022 г., постановена на 30.11.2022 г. от Областен съд гр. Камберг на Федерална Република Германия, влязла в сила на 16.12.2022 г., призната и приета за изпълнение с решение № 710/11.10.2023 г. по ЧНД № 4088/2023 г. от описа на Градски съд – София.

В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните по делото факти, като при тяхното обсъждане и анализ съдът е направил фактически констатации, които в по-голямата им част се споделят от настоящата инстанция. Несъгласие въззивният съд изразява единствено по отношение на приетото за установено от окръжния съд, че в живота на свобода осъдената П. не е била трудово заета, която констатация намира, че не почива на наличните в затворническото досие данни за лицето. Според споделеното от П. в рамките на провежданите с нея социални беседи, преди постъпването й в пенитенциарното заведение е упражнявала трудова дейност в различни сфери, работила като барман, сервитьор, поддържала заведение за бързо хранене, магазин за дрехи и др., а преди задържането й по изпълнение на присъдата е работила като техническа поддръжка в „Ай Би Ем“.

Сведенията в горната насока са сред отразените в докладите на затворническата администрация, поради което и няма основание същите да не бъдат отчетени сред обстоятелствата, очертаващи социалния профил на осъдената. В случая обаче споменатите факти, характеризиращи поведението на лишената от свобода П. във времето, предхождащо постъпването й в Затвора, не са от естество и с тежест, каквито защитата прави опит да им предаде, противопоставяйки се на решението на съда да остави без уважение молбата за условното предсрочно освобождаване. В този смисъл и съобразяването на същите не може да доведе до изводи, различни от приетите от първата инстанция относно отсъствието на предпоставките по чл.70, ал.1 от НК за извеждане на П. от затворническата среда.

Съдържанието на мотивите на оспореното определение разкрива надлежно изложени от съда съображения в подкрепа на изводите му за липса на изискуемите законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Съобразявайки задължителната съдебна практика - Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., първоинстанционният съд е извършил необходимия анализ на комплекса доказателства, свидетелстващи за поведението на осъдената и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на изтърпяване на 3 присъдата, отношението на последната към режимните изисквания, вътрешния ред, трудовата дейност, дисциплината и законността, като формираните на тази основа изводи се явяват обосновани и в съответствие със закона.

Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на дължимата преценка за наличие на критериите по чл.70, ал.1 от НК, първостепенният съд правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдената П. право на условно предсрочно освобождаване. Данните по делото установяват, че с приведената в изпълнение присъда № 32 КLs 750 Js 473/2022 г., постановена на 30.11.2022 г. от Областен съд гр. Камберг на Федерална Република Германия, в сила от 16.12.2022 г., Д. А. П. е осъдена за извършени в периода м. февруари 2018гг. – м. септември 2020г. общо 105 деяния, квалифицирани по пар.263, ал.1, ал.3, изр.2 №1 и №2, ал.5, пар.22, пар.23, ал.1, пар.25, ал.2, пар.53 от НК на ФРГ, съответстващи на престъпления по чл. 321, ал.2 и чл.

209, ал.1 от НК на Република България, за които й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1643 дни. Присъдата е приета за изпълнение с решение № 710/11.10.2023 г. по ЧНД № 4088/2023 г. от описа на Градски съд – София, влязло в сила на 26.10.2023г., като на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. С решението е приспаднато предварителното задържане на осъдената и времето от предаването й от властите на ФРГ на българските власти.

Осъдената П. е постъпила в Затвора – Сливен на 24.11.2023г. след осъществен трансфер от ФРГ в Р България, с начало на наказанието – 11.05.2022г. Към 16.05.2025 год. /датата на постановеното от ОС-Сливен определение/ осъдената е изтърпяла фактически три години и пет дни, от арест един месец и два дни, и от работа – четири месеца и единадесет дни.

Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от Затвора-Сливен е една година и четиринадесет дни /спр. л.23 от ЧНД № 251/25г. на СлОС/. Констатираното сочи, че въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно освобождаване е налице, в каквато насока и изводите на първата инстанция се явяват правилни.

Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне на лишената от свобода П., ОС-Сливен е извършил задълбочен анализ на комплекса доказателства от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /надлежно приобщени по делото/, свидетелстващи за поведението на последната и резултатите от пенитенциарното въздействие по време на изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в затворническото досие сведения и отразените такива в докладите, касаещи оценката на осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС и постигнатите при изпълнение на индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е достигнал до правилното заключение, че същите не свидетелстват корекционното въздействие върху П. да е способствало поправянето й в степен, която да изключва необходимостта от по-нататъшния й престой в затвора.

4

Обсъждайки отразените в докладите за периодична атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 74 точки на 72 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не свидетелстват за ефективна корекция на профила на П.. Идентифицираните при нея проблемни зони, свързани с „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“ и „Нагласи“ от гледна точка на изведените показатели в оценката на риска от вреди и рецидив, не са претърпели съществена промяна в положителен аспект. Отчетеното минимално понижение в раздел „Мисловни умения и поведение“ по данни от докладите, се дължи на уменията й да се предпазва от конфликтни ситуации, като проявеното в този аспект поведение на П. се явява крайно недостатъчно, за да се направи извод за настъпила при нея сериозна положителна промяна.

Осъдената е характеризирана като лице, което добре познава пенитенциарните механизми и изисквания на средата, позволяващо й да се ориентира с лекота в обстановката на затворническото общежитие, в което е настанена, както и в отношенията й с останалите лишени от свобода, с регистрирани прояви на прикрити стремежи към доминация и приписване на чуждите постижения като собствени. Изведена е склонност на П. към манипулативност, трайно поддържане на конформно и социално желателно поведение с цел извличане на максимални лични облаги, и привнасяне на криминални модели на поведение от живота й на свобода в условията на затвора, като е констатирано неразбиране от нейна страна на прилаганите интервенции за преодоляване на изградените манипулативни механизми на функциониране в средата. С описани конкретни прояви на П. при престоя й в местата за лишаване от свобода – посещение на чужди спални помещения в нерегламентирано време; спекулиране с име на служител с цел извличане на важна за нея информация; възползването й от заемания статут на групов отговорник за постигане на лични предимства при водене на разговори по телефона, подвеждане на инспектор СДВР с информация относно датата на проведено с останалите осъдени групово мероприятие; изразяване в скрита форма на неприязън към лица от ромски произход, е очертана също и склонността на последната към заобикаляне на вътрешните правила и неспазване на забрани. Наблюденията над поведението на П. са показали и трудности при нея да изгради и запази собствения си авторитет сред останалите лишени от свобода и персонала.