Решение № 156 от 27.06.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Плевен, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. Л.

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕ. при участието на секретаря А. Г. П. в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600415 по описа за 2024 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат М. Б., защитник на подсъдимия К. Г.

С., подадена срещу присъда № 35 от 12.03.2024 г., постановена по нохд № 2181/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия К. Г. С. за виновен в това, че:

1.На 18.06.2022 г. в гр. Плевен, се заканил с убийство на Е. А. Б. с думите „Сега ще ви убия“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание член 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода;

2. На 18.06.2022 г. в гр. Плевен, се заканил с убийство на Л. А. Б. с думите „Сега ще ви убия“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание член 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода;

3. На 18.06.2022 г. в гр. Плевен, се заканил с убийство на В. С. О. с 1 думите „Сега ще ви убия“ и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, съдът е наложил на подсъдимия К. Г. С. да изтърпи най-тежкото от наложените наказания в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание член 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на това наказание за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Г. С. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на 1262,40 лЕ., а по сметката на Районен съд-Плевен – направените по време на съдебното следствие разноски по делото в размер на 150 лЕ..

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Г. С. да заплати на частните обвинители Е. А. Б., Л. А. Б. и В. С. О. направените от тях разноски по делото общо в размер на 3000 лЕ..

Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че при провеждане на съдебното следствие основният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е лишил подсъдимия от правото му даде обяснения по обвиненията, че присъдата е необоснована, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин, а присъдата почива на недопустими предположения, че мотивите към присъдата относно фактическата обстановка не отговарят на стандарта на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като представляват препис на обстоятелствената част на обвинителния акт, че доказателствените източници не са обсъдени и анализирани обективно, всестранно и пълно, че липсват мотиви за всяко едно от наложените на подсъдимия наказания, че присъдата е основана единствено на свидетелските показания на частните обвинители, които са заинтересовани от изхода на делото. Прави се искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател К. Г. С., адвокат М. Б..

2

Прокурорът и процесуалният представител на частните обвинители Е.

А. Б., Л. А. Б. и В. С. О., адвокат В. П., изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалба и допълнението към нея, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба и допълнението към нея са, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, че съдът не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, както и че в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона т. е. вътрешното съдийско убеждение е опорочено.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 76 от 23.04.1991 г. по н. д. № 100/91 г., Военна колегия на ВС, присъдата е явно необоснована, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извода, че те са настъпили.

В разглеждания случай присъдата е обоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени от основния съд, се подкрепят от доказателствата по делото.

В мотивите към атакуваната присъда първостепенният съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо показанията на свидетелите П.И.Р., К.а М. С.а, В. К.ова С.аи И.С.Б. са 3 изключени от доказателствената съвкупност, както и защо е прието, че свидетелите В. И. П.., Р.П.П. изясняват обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване.

Неоснователно е и оплакването, че обективната истина по делото не е разкрита.

По начало, за да е нарушен принципът на разкриване на обективната истина следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях. Основно задължение на съда е да изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца.

По конкретното дело правните изводи на решаващия съд имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл. 107 НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.

Доказателствените източници да пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на възприетата фактология, респективно – за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност – основният съд е обсъдил защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото. Първоинстанционният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е предписан в тази правна норма.

Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

Основният съд е направил цялостна и обоснована оценка на доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения във връзка със събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за да изгради изводите си за вината на подсъдимия и за авторството на престъпленията, съдът се е позовал на техния действителен смисъл.

Обстоятелството, че подсъдимият отрича да е извършил деянията, а основните свидетели са пострадалите, не е пренебрегнато, а решението на 4 съда да се довери на свидетелските им показания, подкрепящи обвинителната теза, е основано на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението или да дава обяснения, каквито намери с оглед на приетата от него защитна позиция, но когато тази позиция се опровергава по един несъмнен начин – както това е в разглеждания случай, от събраните гласни и писмени доказателства и от приетите заключения на вещите лица, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянията.

Правилността на вътрешното убеждение на съда има две страни – формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото изграждане са спазени съответните процесуални правила /изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са неоснователно игнорирани, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви/. В разглеждания случай посочените процесуални правила са спазени. Поради това не е налице нарушение на принципа на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение.

Извършените престъпления и тяхното авторство са доказани по несъмнен начин от свидетелските показания на Е. А. Б., Л. А. Б., В. С. О., К.К.А, И.В.С., Н.Б.. М.., А.Е. О. и М.М.О., от съдебномедицинско удостоверение № 250/2022 г., съдебномедицинско удостоверение № 252/2022 г., съдебномедицинско удостоверение № 253/2022 г., установяващи получените от пострадалите телесни увреждания, както и от заключенията на вещите лица д-р П.Н.Т. и В.С.. Показанията на изброените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, поради което правилно са приети с доверие от решаващия съд. В тази връзка е необходимо да се посочи, че достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност – решение № 156 от 07.06.1995 г. по н.д. № 562/94 г., І н. о.

За да приеме с доверие показанията на пострадалите, основният съд е изложил конкретни и убедителни доводи за наличието на кореспонденция на 5 изложеното от Е. Б., Л. Б. и В. О. за развитието на инцидента с данни, съобщени от свидетелите Н. М.., А. О. и М.О. и констатациите в съдебномедицинската експертиза. Именно на тази основа е било възможно да се направи извод за тяхната вътрешна логичност и последователност, а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които да са оказали влияние при уличаването на подсъдимия като извършител на престъпленията.

По делото е безспорно установено, че свидетелските показания на П.И.Р. за развитието на инцидента са недостоверни. Такива по своя характер са и показанията на В. К.ова С.а, К.а М. С.а и И.С.Б.. В. С.а и К.а С.а са родственици на подсъдимия, а Б. е дългогодишен приятел на К. С. и поради това те са лица, заинтересовани от изхода на делото, което обстоятелство рефлектира и върху депозираните от тях показания. За да изключи от доказателствата съвкупност техните свидетелски показания първостепенният съд е изложил подробни и убедителни съображения. Тези съображения са правилни и законосъобразни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. Свидетелските показания на В. С.а, К.а С.а, И. Б. и П.Р. са опровергани по безспорен начин от показанията на пострадалите, от свидетелските показания на М.О., А. О. и Н. М.., както и от тези на полицейските служители Алексиев и Симеонов, които не познават подсъдимия и частните обвинители и не са заинтересовани от изхода на делото.

Свидетелските показания на В. С.а, К.а С.а, П.Р. и И. Б. прот иворечат и на правилата на формалната логика. Това е така, тъй като ако подсъдимият не е осъществил престъпленията, за които е предаден на съд с обвинителния акт, не е ясно защо пострадалите са получили травматични увреждания, защо се е стигнало до телефонно обаждане на телефон 112 от страна на Е. Б., както и до посещение на местопроизшествието от полицейски служители и екип на Спешна помощ.