Решение № 3342 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3342 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330102106 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Г. П. Б., ЕГН ****, против Община Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 вр. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 10 000 лева – обезщетение за допълнително претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, нарушен нормален ритъм на живот, продължителен оздравителен процес, причинени от закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, в резултат на падането й на непочистена от снега улица – общински път, стопанисван от ответната община, ведно със законна лихва в размер на 850 лева за периода от 03.03.2018 г. – 15.02.2022 г.; 30 лева – обезщетение за имуществени вреди – направен й тест за Ковид – 19, ведно със законната лихва в размер на 5.38 лева за периода от 12.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 2820 лева – обезщетение за имуществени вреди – за закупуване на тазобедрена протеза, ведно със законната лихва в размер на 499.77 лева за периода от 19.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 1800 лева – обезщетение за имуществени вреди – за закупуване на остеосинтеза за извършване на операция, ведно със законната лихва в размер на 318.50 лева за периода от 20.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 4 460 лева – обезщетение за имуществени вреди за закупуване на ставна протеза за тазобедрена става, ведно със законната лихва в размер на 476.97 лева за периода от 27.01.2021 г. – 15.02.2022 г.

Ищцата твърди, че на 03.03.2018 г., след приключване на работа в 16:00 часа, се прибирала с лекия автомобил, управляван от с. й, който се движил по ****, в посока от север на юг и спрял малко преди и срещу ТЦ"А", в който се намира м. за м. на ****. Ищцата слязла от автомобила и по тротоара на бул. „С.“ тръгнала към пешеходната пътека до уч.

„Д.М.“, като започнала да пресича по пътеката от запад на изток. Твърди, че по уличното платно имало натрупан и непочистен сняг, който поради ниските минусови температури бил замръзнал и хлъзгав, както и, че уличното платно не било почистено от падналия обилен снеговалеж и не било опесъчено. Твърди се, че стигайки до обезопасителния остров в 1 средата на пътното платно, се подхлъзнала и паднала; при падането си изпитала силна остра болка в десния долен крайник, вследствие на счупването му, като поради неистова болка я обляла студена пот и й прилошало.

Била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П., където било установено, че има закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, като била извършена оперативна интервенция под пълна анестезия с частична смяна на дясната тазобедрена става и поставяне на ендопротеза Тип 1, за което заплатила сумата от 1950 лева по фактура от 04.03.2018 г., както и потребителска такса от 34.80 лева по фактура от 09.03.2018 г. След изписването, ищцата изпитвала силни болки и продължава да се лекува в дома си, където провеждала лечение с медикаменти.

На 20.04.2018 г. получила усложнение и постъпила по спешност в същата болница с локална инфекция на кожата и подкожната тъкан в областта на оперативната рана.

На 21.04.2018 г. била извършена нова оперативна интервенция със спинална анестезия за овладяване на зачервяването, отока и гнойната секреция, като след изписването си ищцата продължила да се лекува в домашни условия с медикаменти.

На 30.05.2018 г. ищцата постъпила за лечение в МБАЛ „Св.П.“ ЕООД- П., където провела стационарна рехабилитация и физиотерапия на дясна тазобедрена става, движението, на която било силно ограничено и болезнено, както и медикаментозно лечение.

На 09.06.2018 г. настъпило ново усложнение – локална инфекция и фистула на цикатрикса с гноевидна секреция, поради което в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД били извършена нова операция с пълна анестезия за ревизия на поставената тазобедрена става.

След изписването й от болницата, ищцата отново провеждала лечение в дома си с приема на медикаменти и обезболяващи.

Твърди още, че по предявен от ищцата иск против Община Пловдив, е било постановено Решение по гр. д. № 514/2019 г. по описа на ПОС, влязло в законна сила на 24.03.2022 г., с което ответникът е осъден да й заплати 25 000 лева – обезщетените за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от травматично увреждане – закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр. П., на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва, считаното от 03.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1984.80 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 1950 лева, считано от 04.03.2018 г. и върху сумата от 34.80 лева, считано от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди, че постановеното съдебно решение обхваща неимуществените вреди, претърпени от ищцата, вследствие на болките и страданията, които тя е търпяла, както и причинените й имуществени вреди, до датата на приключване на устните състезания в първата инстанция по делото – 06.06.2019 г.

Твърди наличие на ексцес от същата злополука, настъпила на 03.03.2018 г., вследствие на допълнителни неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищцата, поради получени усложнения.

По – конкретно се сочи, че на 12.05.2020 г., след настъпило усложнение, е била насочена и е постъпила за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р С. К.“ АД, гр. С. З., в Ортопедичен комплекс при Клиника по ортопедия и травматология. Твърди, че причината за постъпването й е провеждане на лечение за ревизия на раната и ставата, вследствие на инфектиране на раната и поява на секреция след отстраняване на ендопротезата.

На 22.05.2020 г. й била извършена оперативна интервенция под интубационна анестезия; извършена е ревизия на ставата и раната; поставената й ставна протеза е 2 отстранена; почистен е бедрения канал от костния цимент; отворения канал на бедрената кост е фиксиран със серклажи; поставени са й антибиотични перли.

Твърди, че престоява в болницата от 12.05.2020 г. до 27.05.2020 г., когато е изписана.

При престоя си в болничното заведение, се твърди, че е заплатила следните суми: 30 лева – за направен й тест за Ковид19; 2820 лева – за закупуване на тазобедрена протеза и сумата от 1800 лева – за закупен консуматив за остеосинтеза за извършване на операция.

Първоначално състоянието й се подобрило, но впоследствие отново настъпили нови усложнения – невъзможност за самостоятелна походка и болка при предвижване; не е могла да се движи самостоятелно и е носена от синът й и негов приятел.

На 25.01.2021 г. е постъпила отново на лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, където е била приета за лечение в Ортопедичен комплекс при Клиника по ортопедия и травматология.

На 29.01.2021 г. й е извършена оперативна интервенция под интубационна анестизия; извършена е ревизия на тазобедрената става с ревизионно протезиране на Зиммер. Твърди, че престоява в болницата от 25.01.2021 г. до 05.02.2021 г., когато е изписана. При престоя си в болничното заведение, се твърди, че е заплатила сумата от 4460 лева – за закупуване на ставна протеза за тазобедрена става.

Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Относно претенцията за заплащане на 10 000 лева – за претърпените неимуществени вреди, ведно с претендираната лихва за забава, считано от 03.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, моли делото да бъде прекратено, поради влязлото в законна сила Решение, постановено по гр.д. № 514/2019 г. по описа на ПОС, на основание чл. 299 ГПК.

Евентуално, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като оспорва, в случая да е настъпил ексцес.

Излага съображения, че ново обезщетение не се дължи, тъй като при присъждането на първоначалното обезщетение, твърдяното в настоящата искова молба, влошаване на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда при определяне размера на справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед неоснователността на главния иск, счита, че следва да бъде отхвърлен и предявения иск за заплащане на законна лихва върху претендирания размер на обезщетение, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Евентуално, прави възражение за тригодишна погасителна давност за претендираната законна лихва, за периода от 03.03.2018 г. - 15.02.2019 г.

Излага още, че претенцията за изплащане на законна лихва е неоснователна и поради това, че тя не се претендира за периода, за който се твърди да е настъпило усложнение след увреждането, а се претендира за период, считано от датата на увреждането.

На следващо място оспорва и претенциите за заплащане на обезщетения за претърпените имуществени вреди в общ размер на 9110 лева, ведно с претендираната лихва за забава, като неоснователни и недоказани, доколкото, счита, че в случая не е настъпил ексцес. Освен това излага съображения, че същите са неоснователни, доколкото не била уточнена причината за това влошаване, както и поради това, че ищцата не била достигнала по-висок процент инвалидност от първоначално определения й при първоначалното разглеждане на делото. Оспорва и, че описаните нови операции са в пряка и непосредствена връзка с претърпения инцидент от 03.03.2018 г.

Оспорва размерите на предявените искове относно: сумата за 30 лева – за направен 3 тест за Ковид 19, в която връзка твърди, че няма отношение и не е в пряка причинно – следствена връзка с твърдяното усложнение в здравословното състояние на ищцата; сумата за 2820 лева – за закупуване на тазобедрена протеза, тъй като в представеният в тази връзка медицински формуляр за заплащане на изискуема такса от УМБАЛ „ Проф. д-р С. К.“ АД – гр. С.З., от 19.05.2020 г. не представлявало доказателство за реално заплащане на сумата; сумата за 4 460 лева, тъй като не било уточнено какво е наложило и необходимо ли е било изобщо извършването на този разход.

В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване за твърдяното усложнение и настъпилия през 2018 г. инцидент, той като ищцата със своето поведение била допринесла за настъпването на твърдяното усложнение.

Искането е да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Първият, основен спорен по делото въпрос, с оглед релевираните от ответната община, възражения, е дали предявения в настоящото производство, иск за неимуществени вреди е допустим, предвид влязлото в законна сила решение по гр.д. № 514/2019 г. по описа на ОС – Пловдив.

Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен, поради следното:

С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 514 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, Община Пловдив е осъдена да заплати на Г. П. Б. сумата от 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания от травматично увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр.

П., на 03.03.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането 03.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът приема, че предявените в настоящото производство обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД искове, са процесуални допустими.

В конкретния случай се касае за репариране на нововъзникнали вреди, след провеждане на производството, по което са били разгледани вредите в резултат на падането на ищцата на непочистена от сняг и лед улица в гр. П., на 03.03.2018 г. Под „ексцес” се разбира влошеното здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от съда при първоначалното разглеждане на спора.