Решение № 1182 от 08.07.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1182

Враца, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700236 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл АПК /Административно-процесуалния кодекс/ във вр. с чл. 186, ал. 4 ЗДДС /Закон за данък върху добавена стойност/.

Образувано по ЖАЛБА на „Т.Л.“ ЕООД, с ЕИК **, седалище и адрес на управление:*** с представляващ В.Х., чрез * А.П.Х. *** , против ЗАПОВЕД за налагане на ПАМ /принудителна административна мярка/ № ФК-253-0224068/02.04.2026г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ /Централно управление/ на НАП /Национална Агенция за приходите/. С оспорената заповед е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - атракционен автомат на самообслужване „пушер“ находящ се в ***, пл.***, стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186,ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, за което се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В с.з. оспорващото дружество не изпраща представител. От процесуалния му представител - * Х. е депозирана писмена молба по хода на делото и съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваната ПАМ, като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения при издаването й, за което се излагат съображения. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ** Д.М. моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалвания административен акт. Излагат се доводи в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Административен съд – Враца, като прецени събраните по делото доказателства /на л.8-31 от делото/ и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало във вр. с извършена проверка на обект на дружеството - атракционен автомат на самообслужване „пушер“ находящ се в ***, пл.***, стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ** на дата 05.03.2026г. от органи по приходите, за което е съставен Протокол от извършената проверка /ПИП/ сер.“АА“ № 0224068/05.03.2026г. /л.28/, в който са отразени констатациите от проверката.

На същата дата на оспорващото дружество е съставен и АУАН /Акт за установяване на административно нарушение/ № F874686/05.03.2026г. /л.26-27/ за това, че при извършена проверка на 05.03.2026г. в 10.10 часа на обект атракционен автомат на самообслужване „пушер“, находящ се в ***, пл.*** , стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД е констатирано, че проверявания обект се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП ФУВАС. Към датата на проверката автомата на самообслужване е включен в ел. захранване и е в работен режим. Извършена е контролна покупка от проверяващ на 2бр. игри по 0.50 евроцента на обща стойност 1 евро платена в брой, при което не се установило визуализиране на фискалния бон, тъй като на автомата на самообслужване няма монтирано ФУВАС. При проверката автомата за самообслужване е отключен от лицето П.В.Л., **. Извършено е преброяване на наличните парични средства в автомата, за което е направен опис и е установено, че има налични 25 евро, които са от извършени продажби на услуги от автомата на самообслужване, за които няма фискални бележки, поради липса на ФУВАС. Прието е, че същото е в нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на АУАН е издадено НП /Наказателно постановление/ № 882892-F874686/02.04.2026г. /л.24-25/, с което на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. §5, ал.1 ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в РБ, на „Т.Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3067,75 евро.

С оспорения акт ЗАПОВЕД /л.8-9/ за налагане на ПАМ /ЗНПАМ/ № ФК-253-0224068/02.04.2026г. издадена от Началник отдел „ОД“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена ПАМ -запечатване на търговски обект - атракционен автомат на самообслужване „пушер“ находящ се в *** , пл.*** , стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е посочено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ осъществява търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за вграждане в автомати за самообслужване от датата на започване на дейността на обекта-м.08.2025г. Извършена е контролна покупка от проверяващ на 2бр. игри по 0.50 евроцента на обща стойност 1 евро платена в брой, при което не се установило визуализиране на фискалния бон, тъй като на автомата на самообслужване няма монтирано ФУВАС. При проверката автомата за самообслужване е отключен от лицето П.Л., ** . Извършено е преброяване на наличните парични средства в автомата, за което е направен опис и е установено, че има налични 25 евро, които са от извършени продажби на услуги от автомата на самообслужване, за които няма фискални бележки, поради липса на ФУВАС. Установено е, че заплатените суми не се отразяват на ФУ, кочан с ръчни касови бележки или друг документ за отчитане на продажбите. Прието е, че същото е в нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4,т.1 ЗДДС, което се явява основание по см. на чл.186, ал.1,т.1,б.“б“ ЗДДС за прилагане на ПАМ. За нарушението е издадено НП № 882892-F874686/02.04.2026г. с наложена имуществена санкция в размер на 3 067,75 евро. По отношение на срока на наложената ПАМ е посочено, че е взета предвид тежестта на нарушението-осъществяване на търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за обекта и последиците от същото - неотчитане на 100% от приходите от извършените продажби. Продължителния период на осъществяване на дейността в обекта от м.август 2025г., както и наличието на сума в размер на 25 евро, които са от извършени и неотчетени продажби от автомата на самообслужване, поради липса на ФУВАС. Така изложеното налага да се осигури защитата на държавни интереси, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, което благоприятства разрастването на причиняването на вреди на фиска поради липса на ФУ в обекта. Отделно от това е посочено, че нарушението не е изолиран случай, като същото по вид нарушение са съставени и други АУАН на 05.03.2026г., които изрично са посочени по номер и дата на издаване. Прието е, че изложеното налага извод за явно изразена последователност в поведението на лицето да не спазва данъчното законодателство и укриване на 100% от реализираните обороти. Изложени са подробни мотиви по отношение на срока.

Във вр. с компетентността на органа издал процесната ПАМ е приложена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп.Директор на НАП /л.18/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, което не се оспорва от страните от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от юридическо лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката /л.10гръб/ оспорената заповед е получена от упълномощено лице на адресата на 29.04.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 14.05.2026 г. в ТД на НАП-Пловдив, като е подадена чрез куриер „Спиди“ на 13.05.2026г./л.12/, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В изпълнение на задълженията по чл.168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП в кръга на делегираната му компетентност, съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп.Директор на НАП и не е нищожна на това основание. Оспореният административен акт е в установената форма, има изискуемото от чл.59, ал.2 АПК съдържание, съдържа фактически и правни основния и при издаването му не са нарушени административно-производствените правила. В заповедта е посочено подробно в какво се изразява констатираното нарушение, нарушените правни норми, както и че във вр. с нарушението е съставен АУАН и издадено НП. Изложени са и подробни мотиви относно срока на действие на мярката. В тази насока не се споделят възраженията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения и не спазване на изискванията на чл. 59, ал.2,т.4 АПК.

При издаване на оспорваната ЗНПАМ няма допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 т. 1, т. 2 или т. 3 от АПК - не е налице липса на компетентност, не е налице неспазване на установената форма и няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство. Безспорно е по делото, че към датата на проверката 05.03.2026г. оспорващото дружество е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване, без да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ, което се потвърждава от доказателствата по делото. Деянието е съставомерно по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. По силата на чл.7, ал.1 от наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Видно от данните по делото дружеството е започнало дейност от м.август 2025г. /който факт не се оспорва/, като към момента на проверката дружеството не е имало регистрирано фискално устройство за въпросния обект, който да отчета оборотите от извършените продажби. С оглед на горното съдът намира, че от формална страна са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тази насока също не се споделят възраженията на оспорващия.

При издаване на оспорваната ЗНПАМ няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146 т. 1, т. 4 от АПК - наличие на противоречие с материално-правни разпоредби.

Въпреки изложеното съдът, намира, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие на целите, предвидени в чл.22 ЗАНН и при нарушение на принципа на пропорционалност. Издадената ЗНПАМ не изпълнява функциите, предвидени в чл.22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Доколкото запечатването на търговския обект за 7 /седем/ дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта, което е след установяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено адм.наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл.12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл.186, ал.1,т.1,б.“б“ ЗДДС е довършено и преустановено.