Решение № 275 от 12.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Плевен, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20224430200688 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно Постановление №22-0938-000305/25.03.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г. на ИЛ. Д. Д. от гр.Плевен, ж.к“****“ №***, вхВ, ет9, ап.26, ЕГН ********** за извършено от него нарушение на чл 150а ал1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв на осн.чл 177ал1т2от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, които го обжалва в срок, като издадено в нарушение на закона и на съществени процесуални правила.

Жалбоподателят се представлява от адв.Д.-АК-гр.Плевен, които твърди че са налице неточно и непълно изписани законови разпоредби, както в АУАН, така и в НП, които са му вменени в нарушение, което изключително затруднява правото му на защита, изразяващо се да научи какво конкретно нарушение е извършил, за да може да организира адекватно и пълно защита си.

За ответника – ОД на МВР- гр.Плевен,сектор ПП не се явява и не ангажират становище .

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В град Плевен улица Цар Самуил до Професионална гимназия по електроника и химични технологии "Проф. Асен ЗЛАТАРОВ" с посока на движение кьм улица Александър Стамболийски като водач на лек автомобил 1

Ауди А8 с регистрационен номер *****, извършва следното : 1. Управлява горепосоченото МПС без да притежава валидно СУМПС ( след направена справка с ОДЧ и служба за граничен контрол, се установи, водачът притежава СУМПС образец Великобритания номер *****, но водачът не е напуснал територията на Република България от 13.11.2021 г до момента на проверката а именно - 13.02.2022г - в срок от три месеца ) е извършил:

'

1. УПРАВЛЯВА

МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, БЕЗ ДА

ПРИТЕЖАВА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ВАЛИДНО ЗА

КАТЕГОРИЯТА, КЪМ КОЯТО СПАДА УПРАВЛЯВАНОТО ОТ НЕГО

ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО.,с което виновно е нарушил/а чл.150А ал. 1 от ЗДвП.

Нарушителят е написал в АУАН,че няма възражение.Актът е съставен в присъствие на нарушителят и му връчен срещу подпис. Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното НП.

В съдебно заседание адв.Д. заявява че не отричат фактическата обстановка, но че са допуснати съществени процесуално нарушения при издаването на АУАН и НП,изразяващи се в нарушение на материалният закон.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, настоящият състав констатира допуснато нарушение на процесуалните правила.

АУАН и НП е издадено в противоречие на материалните и процесуалните норми. В АУАН серия *****/ 13.02.2022 г. е отразено, че виновно жалбоподателят е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗдВП - „За да управлява моторно превозно средство водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство , да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“.

В санкционната разпоредба, която АНО е приел, че следва да бъде приложена, е за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗдВП - „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по 2

Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната“.

От издадените АУАН и НП се налагат следните изводи, а именно, че:

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една, от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да ангажира защитата си и да ангажира доказателства относно констатираното административно нарушение.

Съответно посочения АУАН и НП са отразени различни обстоятелства и съответно нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, наказуемото постановление, следва да съдържа фактическите и правни за издаването си - описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.

Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено и следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да си кореспондират взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма се припокриват. В настоящия процесен случай е очевидо, че такова съответствие е налице, както бе отразено по-горе, поради което жалбоподателят е поставен пред невъзможност или затруднение в защитата си, поради обстоятелството, че не му е станало наясно в извършването на какво точно по вид административно нарушение е обвинен.

Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина нарушителят и за което е санкциониран да бъде описано точно прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното нарушение текстово и цифрово в АУАН/ в конкретният случай в АУАН е изписано текстова нарушение по чл162ал1от ЗДВП, а административно наказващият орган го е квалифицирал по чл150а ал 1 от ЗДвП/ и в наказателното постановление е приповторено.

Констатираното несъответствие е съществено процесуално нарушение което води до незаконосъобразност, а оттам и до отмяната на издаденото НП.Причина за това е накърняване правото на защита жалбоподателят, тъй като е лишен от правото да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи е съществено процесуално нарушение, водещо до порочност на НП, което следва да бъде отменено.

Съдът извършва контрол за законосъобразността на постановлението в рамките на тези фактически и правни основания, посочени в НП, като проверява дали посочените в него факти действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях, по силата на съответстваща им 3 правната норма, разпоредените правни последици, в случая следва ли да бъде направен извод за наличие на съставомерни деяния и основания за налагане на санкция. Съдът намира,че посочените по-горе процесуални нарушения, не са от нарушенията, които да могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадии на административно наказателното производство. Същите са довели до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото ми на защита. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на защита и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Поради изложеното настоящият състав приема, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено .

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му представител.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд;

Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд;

Решение № 5246 от

30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и др.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните обстоятелства:

- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и съдействие - 05.05.2022 г. е в сила нова редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100 лева;

- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно открито съдебно заседание. По делото са налице доказателства,че жалбата не е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена от наказаното лице .Освен това към нея е представено пълномощно.

4

. Констатира се, че процесният случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон.

По делото са проведено едно открито съдебно заседание и са разпитани двама свидетели. Изложени са обстойно доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно постановление, като и представена подробна жалба която подържа.

- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е глоба в размер на 100лева.

С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 300 лева.

Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.

Водим от изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№22-0938000305/25.03.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция-гр.Плевен упълномощен с 8121з-1632/12.03.2021г на И.Д. от гр.Плевен, ж.к“****“ №***, вхВ, ет.9, ап.26, ЕГН ********** за извършено от него нарушение на чл 150а ал1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Плевен,Сектор Пътна полиция-гр.Плевен на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 38 от ЗАдв да ЗАПЛАТИ на И.Д. от гр.Плевен, ж.к“****“ №***, вхВ, ет9, ап.26 ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5