Решение № 155 от 04.11.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

Номер 155

30.10.2020 г.

Град гр. В*

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В*

I-ви въззивен граждански състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

ВА* А. В*

АН* М. П*

В* Й. М*

В* В. У* като разгледа докладваното от А* М. П* Въззивно гражданско дело № 20201300500378 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР-В* против Решение по гр.д.

№1778/19г. на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Ц. П. , с ЕГН ********** от гр.В*, ул. «Т* Т*» № 32 следните суми:

-сумата от 3637,75 лв./главница/, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 01.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането ;

- сумата от 451,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3637,75 лв.,считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение до 01.07.2019 г..

-сумата от 516,22 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска.

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: крайните правни изводи на първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесните служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били подкрепени с доказателствен материал. Поддържа се, че бил неправилен изводът на Съда за субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която наредба е нормативен акт издаден по приложението на нормите на КТ, поради което не може да намири приложение при наличието на служебно правоотношение между страните по делото. Подържа се, че на 01.01.18г. е влязла в сила нормата на чл.9г от НРВПО, съгласно която отработените часове на работника или служителя, който в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на роботното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в 1 дневни. Впоследствие по силата на параграф 3 от ПМС №131/05.07.18г. в чл.9г от Наредбата думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличени-т.е. отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневните броят им със сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9б. от НРВПО. Иска се да бъде взето предвид, че за периода от 01.01.18г. до 17.07.18г. е действало правилото на чл.9г. от НРВПО, съгласно което извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни.

При сумарно изчисляване на работното време отработените часове /фактически отработените часове, към които се прибавят часовете получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143% се определя в края на отчетния период и се съпоставя с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен инзвънреден труд и съответно –тогава става дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се и направените по делото разноски. В случай, че съдът не уважи жалбата се иска да бъде намалено поради прекомерност възнаграждението за адвокатска защита.

Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

На първо място се поддържа, че правилно и законосъобразно PC- В** е приел, че исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Изложил е подробни мотиви в тази насока, като е направил пълен анализ на нормативната уредба касаеща тези взаимоотношения.

На следващо място, се сочи , че правилно и законосъобразно ВРС е определил размерите на исковите претенции, позовавайки се изцяло на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните.

С оглед на изложеното молят съда да приеме въззивната жалба за неоснователна, а постановеното Решение за правилно и законосъобразно.

По делото е постъпила и въззивна частна жалба от Е. Ц. П. против определение о т 11.08.20г. , с което е допуснато изменение на Решение № 237 от 26.03.2020 г. по гр.д.

№1778/19г. на ВРС, в частта за разноските, като подържа, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, което да отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

Ответната страна оспорва същата, счита я за неправилна и моли Съда да я остави без уважение като неоснователна.

2

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по исковата молба на Е. Ц. П. , с ЕГН ********** от гр.В**, ул. «Т** Т**» № 32 против ОД на МВР-В** . Твърди се от ищеца, че от 1996 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. В*, обл.В*. Сочи, че през последните три години, работи като младши инспектор в Отделение Охрана на обществения ред- РУ на МВР В*, като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Поддържа, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд. Твърди, че през целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 24 часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По конкретно: един ден на работа /24 часа/ след което три дни почивка.

Сочи, че тъй като през целия исков период е работил на 24 часови смени, то дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 и ли 8 и излага, че общо положеният от него нощен труд за целия исков период е в размер на 3736 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 4270,25 часа, от които след приспадането на 3736 часа се получава общо извънреден труд в размер н а 534,25 часа, за който счита, че му се дължат общо 3637,75 лева или по 9.61 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата. Твърди, че по силата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определял като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Сочи, че за периода от 0 1.07.2016г. до 30.06.2019г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано. Излага, че през всеки един месец от исковия период /с изключение на този, в който е бил в отпуск/ е полагал извънреден труд. При сумарното му изчисляване положеният от него извънреден труд за всяко едно тримесечие е около 40 часа. Общо за исковия период, около 534 часа, за който труд му е изплащано допълнително възнаграждение.Твърди, че за всеки отработен час нощен труд, ответникът му е изплащал добавка от 0.25 лева. Уточнява, че относно претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в общ размер от 451,17 лева, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на депозиране на исковата молба /01.07.2019 г./. След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на 3 ищеца сумата в размер на 3637,75 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 0 1.07.2016г. до 30.06.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 01.07.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата,както и сумата в размер на 451,17лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на задълженията до 01.07.2019 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- В**. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа,че ищеца е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 0 1.07.2016г. до 30.06.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото възнаграждение на ищеца, както и графици за отработени смени.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.. ищецът е отработил 3736 нощни часове. Вещото лице е посочило, че при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 534,25 часа. В заключението е отразено , че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 3637,75 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период, изчислен по периоди на възникване/ по тримесечия/ до 01.07.2019г., възлиза на 451,17 лв.