Решение № 14305 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14305 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110150064 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. З. П. и В. З. Г. за заплащане на следните суми в условията на разделна отговорност при равни квоти, както следва:

1/ С. З. П. – сумата от 1752,11 лева (895,84 евро), представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2025 г., до изплащане на вземането, сумата 355,38 лева (181,70 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2025 г., сумата 31,43 лева (16,07 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2025 г., до изплащане на вземането, сумата 8,64 лева (4,42 евро) , представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 01.09.2025 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3293/2025 г. по описа РС Пазарджик;

2/ В. З. Г. – сумата от 1752,11 лева (895,84 евро), представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ***, абонатен № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 1

ГПК – 09.09.2025 г., до изплащане на вземането, сумата 355,38 лева (181,70 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2025 г ., сумата 31,43 лева (16,07 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г ., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2025 г., до изплащане на вземането, сумата 8,64 лева (4,42 евро), представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 01.09.2025 г .

За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3293/2025 г. по описа РС Пазарджик.

След постъпили в срока по чл. 414 ГПК възраженията от длъжниците, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот през процесния период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Д.“ ООД (с предишно наименование „Бруната България“ ООД). Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С определение от 04.03.2026 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото (на 30.11.2025 г.) ответник – В. З. Г., е конституиран наследникът му по закон – С. З. П..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. З. П., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва да са налице облигационни отношения между страните поради липса на приложение № 1 към договора между ищеца и ФДР, както и поради липса на договор между ищеца и ЕС. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност при твърдения, че приложимата такава е тригодишна. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

2

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника и с наследодателя на ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника, респ. за наследодателя на ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените квоти, както и настъпило наследственото правоприемство.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетата по делото Заповед № РД-41-1184 от 18.10.1985 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (л. 13) и Удостоверение за идентичност на адрес, издадено от СО, район Възраждане (л. 14) се установява, че процесният недвижим имот, находящ се на адрес: *** (*), ***, е определен в обезщетение на Р.В.И. (сама) и син Г.. С влязлата в сила заповед по чл. 100 вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.) посочените лица се легитимират като съсобственици на посочения имот, съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ, с която законодателят изрично е прогласил вещноправният ефект на заповедта по чл. 100 ЗТСУ, а именно придобиване правото на собственост по силата на самата заповед. ЗТСУ предвижда възможността да бъде направено прехвърлЯ.е правата на обезщетения и върху лице, включено в кръга на посочените в чл. 102 ЗТСУ членове от семейството или роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията за придобиване на имота. Заповедта по чл. 100 вр. чл. 102 ЗТСУ (отм.) има за правна последица преминаване собствеността върху конкретно определения в имотно обезщетение обект на името на Р.В.И. (сама) и сина й Г.. От справка за предоставЯ.е на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 21) се установява, че сина на Р.В.И. – Г. З. Г., е починал на 28.06.2009 г. и е оставил единствен наследник по закон майка си Р.В.И. (чл. 6 ЗН). От справка за 3 предоставЯ.е на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. (л. 20) се установява, че Р.В.И. е починала на 23.07.2017 г. и е оставила наследници по закон децата си С. З. П. (дъщеря) и В. З. Г. (син). От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот (л. 10-12) се установява, че на 17.04.2025 г. (т.е. след процесния период) С. З. П. и В. З. Г. като съсобственици на процесния имот при равни квоти от по 1/2 ид.ч. са дарили процесния имот на трети за спора лица, като са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху дарения имот. С оглед на гореизложеното С.

З. П. и В. З. Г. се легитимират като съсобственици на процесния имот през процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. при квоти от по 1/2 ид.ч.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца, от една страна, и длъжниците – С. З. П. и В. З. Г., от друга, през процесния период – от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от КЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период длъжниците да са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Ответникът В. З. Г. е починал в хода на делото (30.11.2025 г.), като видно от Удостоверение за наследници от 14.01.2026 г., издадено от СО, район Възраждане, наследници по закон на починалия ответник са – С. З. П. (сестра) и Я. З. З. (еднокръвен брат). Видно от приетото по делото съдебно удостоверение от 29.05.2026 г. в особената книга на СРС под № 1075/29.05.2026 г. е вписан отказ от наследството на починалия в хода на делото В. З. Г. от страна на Я. З. З.. Предвид вписания отказ от наследство на В. З. Г. от страна на Я. З. З., който отказ не е оспорен от страните, спрямо последния не е настъпило материално правоприемство на оставеното от В. З.

Г. наследство, а с това не е настъпило и процесуално правоприемство. С оглед разпоредбата на чл. 53 ЗН и на основание чл. 227 ГПК с определение от 04.03.2026 г. на мястото на починалия в хода на делото ответник – В. З. Г., е конституиран наследникът му по закон – С. З. П., която по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 8, ал. 1 вр. чл. 53 ЗН) отговаря за задълженията на своя наследодател към ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 4 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Възражението, че между страните по облигационното правоотношение липсва сключено индивидуално споразумение, не може да се възприеме като основателно с оглед предмета на делото. Съгласно Закона за енергетиката между страните по договор за продажба на топлинна енергия могат да се уговорят индивидуални условия, но това е предвидено като възможност за купувачите да предложат с писмено заявление различни условия, в случай че не са съгласно с обнародваните общи условия. В конкретния случай не са налице нито твърдения, нито доказателства за това, ответниците да са направили подобно предложение за продажба на топлинна енергия при различни условия.