Решение № 4194 от 21.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4194 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. К.А като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110204679 по описа за 2025 година

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 21.11.2025 година

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 13-ВИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесета и пета година, и в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря А.К.а като разгледа докладваното от съдията а.н.д. №4679 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните 1 работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. Х. С., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-163/05.03.2025 г., издадена от полицейски орган при 09 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) по отношение на В. Х. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Задържане за срок до 24 часа“.

В депозираната жалба се излагат съображения, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че жалбоподателката не е била запозната с причините, поради които тя е била задържана. В подкрепа на изложеното се навежда, че посочените в процесната заповед фактически и правни основания за задържането на жалбоподателката са несъстоятелни.

В съдебно заседание жалбоподателката В. Х. С., редовно призована, чрез своя процесуален представител моли процесната заповед за задържане да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи се, че в приобщената по делото докладна записка не се споменава името на жалбоподателката. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

За органа издал процесната заповед за задържане, в съдебно заседание се явява процесуален представител, който пледира за потвърждаване на издадената заповед за задържане като законосъобразна и правилна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 3384зз-163/05.03.2025 г., издадена от С. Я.

А. – полицай при 09 РУ-СДВР, по отношение на В. Х. С., ЕГН **********, била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание било вписано „данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал.

1 от НК – придобиване, държане и разпространяване на наркотични вещества. Задържана на 05.03.2025 г. в 18.30 часа в хх В заповедта било посочено също, че жалбоподателката е задържана в помещение за временно задържане на 09 РУ-СДВР. Заповедта за задържане е била връчена срещу подпис на жалбоподателката.

След задържането на жалбоподателката, на същата е бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у нея били установени следните вещи: 1 бр. черна дамска чанта с надпис „coveri world”, 1 бр. розов портфейл- съдържащ лична карта с № хх 1 бр. карта за метро, 1 бр. карта „ИзиПей“ с № хх 1 бр. банкова карта към банка „ДСК“ с № хх 1 бр. синджир от сив метал, монети на стойност 3.20 лв., 2 бр. банкноти с номинал 20 лв., 1 бр.

2 банкнота с номинал 10 лв., 1 бр. слушалки със слот за зареждане – розов цвят, 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон 14 про макс“ ИМЕЙ 1-хх и ИМЕЙ 2-хх. В протокола за личен обиск жалбоподателката посочила както това, че установените вещи са нейна собственост, така и това че няма претенции.

На 05.03.2025 г., в 18:30 часа, на жалбоподателката срещу подпис била предоставена декларация за правата на задържаното лице. Жалбоподателката посочила, че не желае адвокатска защита по неин избор и за нейна сметка или служебен по Закона за правната помощ, както и направила отказ от другите предоставени права.

Жалбоподателката е била освободена на 06.03.2025 г., в 15:20 часа.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че според разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, изложени в депозираната жалба, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Атакуваната заповед за задържане е писмена, както изисква чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Тя съдържа задължителните реквизити по чл.

74, ал. 2 от ЗМВР - посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал процесната заповед; отбелязани са данни, индивидуализиращи жалбоподателката ( нейните три имена, ЕГН и постоянен адрес); вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на жалбоподателката да обжалва пред съда законността на нейното задържане, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от нея, правото да бъде информирана за основанията за задържането на разбираем за нея език (правото на преводач, в случай, че жалбоподателката не разбира български език), правото, че при нейното задържане не могат да бъдат ограничавани други нейни права, освен правото 3 на свободно придвижване, а също и правото на медицинска помощ и обаждане. В полицейската заповед е посочено и правното основание за нейното издаване - чл. 72, ал. 1, т.

1 от ЗМВР, която норма предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В оспорваната заповед са посочени и фактически основания за задържането на жалбоподателката - „данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – придобиване, държане и разпространяване на наркотични вещества. Задържана на 05.03.2025 г. в 18.30 часа в хх Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, съгласно които процесната полицейска заповед не съдържа фактическите и правните основания за задържането на жалбоподателката за срок от 24 часа.

По правната си същност полицейското задържане представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Задържането не следва да бъде произволно, а да бъде оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. Съдът счита, че в настоящия e налице нарушение на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. В първата точка на чл. 5 от ЕКЗПЧОС са изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е изчерпателно, поради което следва да се тълкува ограничително, а не разширително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1 от ЕКЗПЧОС изисква на първо място задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде спазен редът, посочен в националното законодателство. В конкретния случай действията, извършени от полицейските служители, са били предприети по подозрение за извършено престъпление, но не от жалбоподателката В. Х. С., а от друго лице, като не са представени каквито и да е материали, касаещи нейната съпричастност с посоченото в заповедта деяние. Такива данни не са събрани и след като жалбоподателката била задържана за срок от 24 часа с процесната заповед. От доказателствения материал не се установяват и индиции в насока предпоставките на чл. 5, т. 1, б. "с" от ЕКЗПЧОС, а именно, че задържането е „с цел да се осигури явяване пред компетентния, съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление“. Съдът констатира, че жалбоподателката е била задържана незабавно, преди извършеното на 05.03.2025 г. претърсване на апартамент, находящ се в хх, като липсват данни, че същата впоследствие е нямало да се яви пред компетентните органи, планира да се укрие или да извърши друго престъпление.

В заключение, настоящият съдебен състав счита, че задържането на жалбоподателката за срок от 24 часа с процесната полицейска заповед не допринася за постигането на предвидените в закона цели и представлява необоснован акт на принуда спрямо жалбоподателката чрез засягането на нейната свобода. Нещо повече, от приобщения 4 по делото доказателствен материал не е възможно да бъде установена каква е била конкретната цел за издаването на атакуваната заповед за задържане и постановеното с нея задържане на жалбоподателката за срок от 24 часа. Предвид изложеното, процесната заповед, макар и издадена в предвидената от закона форма от компетентен орган в кръга на неговата служба и съдържаща изискуемите от закона реквизити, не е съобразена с предпоставките, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и с целите предвидени в ЗМВР, като същевременно се явява несъобразена и с чл. 5, т. 1, б. "с" от ЕКЗПЧОС, поради което тя се явява незаконосъобразна.

С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателката и адвокат Е. К. от САК, личен адв. № хх, в който е посочено, че адвокатът ще окаже безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С оглед това и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) в полза адвокат Е. К. следва да бъде присъдена сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за прекомерност от страна на представителя на ответната страна се явява неоснователно.

Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3384зз-163/05.03.2025 г. на полицейски орган в 09-РУ СДВР, с която В. Х. С., ЕГН **********, е задържана за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адвокат Е. К. от САК, личен адв. № хх, сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.