Определение № 24229 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24229 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513183 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Л. А. срещу определение № 43367/19.10.2025г., постановено по гр.д.№ 36839/25г. на СРС, 80 с-в, с което съдът е върнал молбата на жалбоподателя за постановяване на мерки за домашно насилие срещу М.Г.Т., и е прекратил производството по гр.д.№ 36839/25г.

Частния жалбоподател С. А. прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното определение и моли въззивния съд да го отмени. Изразява несъгласие с разбирането на първоинстанционния съд, че описаните от него в молбата му по чл.18 от ЗЗДН фактически действия на ответницата Т. изразяващи се в отказа й да му предостави телефонния номер на сина му, не представляват акт на домашно насилие. Посочва, че това действие на ответницата да ограничи контактите му с детето представлява акт на психическо насилие над жалбоподателя и над децата му и ограничава правото му на личен и семеен живот.

Софийски градски съд, като обсъди доводите, изведени в частната жалба и като прецени данните по делото, установи следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, и следва да бъде разгледана по същество.

СРС е бил сезиран с молба по чл.18 от ЗЗДН, подадена от С. Л. А., сега частен жалбоподател, срещу М.Г.Т.. В молбата е посочено, че на 4.06.2025г., около 13.00ч. в гр.Варна, в сградата на ДСП Варна, отдел „Закрила на детето“ М.Т. е осъществила домашно насилие срещу молителя и срещу неговия син М. С.ов А.. В присъствието на служители на социалната служба, М.Т. съобщила на частния жалбоподател, че синът им М. има друг номер на мобилния си телефон, различен от известния му и отказала да го съобщи на жалбоподателя. Навел е довод, че майката М.Т. е отговорна за комуникацията между него и 1 детето му и е длъжна да осигурява такава, а нарушението на това задължение се явява акт на психическо насилие. Намира това поведение на майката за пряка и непосредствена заплаха за психичното здраве на децата му, поради което е поискал от съда да издаде заповед за незабавна защита със срок на действие 18м. в негова полза и на двете му деца С. и М., да задължи М.Т. да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и гнева, да насочи него и децата към специализирани програми за защита, помощ и подкрепа, да постанови предаването на децата в режим на лични отношения в защитена среда под надзор на психолог, а в случай на неизпълнение, да определи временно местоживеенето на децата при него за срок от 12 м., и да забрани на М.Т. да приближава него и децата в жилищата им, по месторабота или на местата за социални контакти и отдих за срок от 12 м.

Към молбата по чл.18 от ЗЗДН частният жалбоподател е представил изпълнителен лист от 4.10.2024г., издаден по гр.д.№ 7953/24г. на РС Варна, видно от който, по посоченото гр.дело са постановени привременни мерки и е определен режим на лични контакти на децата С. А. и М. А. с баща им да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 в събота до 18.00ч. в неделя в приспиване при бащата на територията на община Варна.

Представена е заповед за незабавна защита от 10.09.2024г., издадена от СРС по гр.д.№ 52637/24г. в полза на С. А. срещу М.Т., от която не става ясно какъв е констатирания акт на домашно насилие. Представен е и протокол за среща проведена на 4.06.2025г. между страните по делото и представители на ДСП Варна за изготвяне на протоколи от преглед на оценката на случаите и плановете на действие и нови планове за действие по случаите на децата М. и С. А.и.

Първоинстанционният съд е разпоредил на молителя, сега частен жалбоподател да уточни акта на домашно насилие, от който навежда оплаквания. В изпълнение, последният е посочил, че майката на децата е сменила сим картата на детето М. на 8.07.2025г. в периода 8.30 – 12.00ч., за да ограничи възможността на бащата да контактува със сина си, и на срещата им със социалните работници е отказала да предостави новия телефонен номер на бащата. В допълнителната молба частният жалбоподател посочва, че в плановете за действие по случай на дете в риск, какъвто е М., от 22.11.2024г. на ДПС Варна , е изрично указано, че М.Т. е длъжна да осигурява контакт между бащата и децата с видеовръзка и др.

Жалбоподателят се е оплакал, че не може да чуе детето М., защото му е сменен номера.

С определение № 43367/19.10.2025г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал молбата на частния жалбоподател, като е приел, че твърденията му не обуславят право на защита по реда на ЗЗДН. В мотивите си съдът е приел, че твърденията в молбата по чл.18 от ЗЗДН изразяващи се в отказ на ответницата по молбата да предостави телефонен номер на детето М. и и изявленията й досежно режима на лични контакти на децата с бащата, не съставляват осъществен от майката противоправен насилствен акт в някоя от формите, посочени в чл.2 от ЗЗДН, не очертават непосредствена опасност за живота и здравето на молителя или на децата и не подлежат на мерки за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН.

Въззивният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанцинния съд, изведени в обжалваното определение.

Отказът на майката да предостави на бащата телефонния номер на техния син не може да се квалифицира като домашно насилие, и по-конкретно като форма на психическо насилие.

Идентичен е извода и досежно начина, по който майката е обяснила на децата режима на лични отношения с баща им. Касае се за отношения родители-деца, които следва да се решат във воденото между страните дело за родителски права пред брачния съд в РС Варна.

Безспорно е, че ограничаването на контактите между детето и родителя му поставя в риск развитието и благосъстоянието на детето, но тези отношения не се решават по реда на ЗЗДН, а по реда на СК. Възраженията и оплакванията, изложени в молбата по чл.18 от ЗЗДН по същността си са оплаквания от нарушаване на режима на лични отношения и следва да се преценят и решат от съда, който решава отношенията между родителите и децата. Именно този съд има близка комуникация със АСП ДСП Варна и би могъл да предприеме поисканите в молбата по чл.18 от ЗЗДН мерки, като насочи страните и децата към специализирани услуги, да промени режима на лични контакти, като добави нови начини за комуникация или да определи нов режим, вкл. и да промени местоживеенето на децата. По реда на ЗЗДН интересът на частния жалбоподател, респ. на децата му, не може да бъде защитен.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Л. А., ЕГН **********, срещу определение № 43367/19.10.2025г., постановено по гр.д.№ 36839/25г. на СРС, 80 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на РС Варна по гр.д.№ 7953/2024г., ГО, 49 с-в, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3