Присъда № 20 от 09.12.2022, Окръжен съд - Сливен

М

О

Т

И

В

И към присъда № 20/09.12.2022 г. по НОХД № 478/2021 г. на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура - Сливен обвинителен акт п.д.№ 73/21г. от 20.12.2021г. против Г. Я. К. гр.С.З. за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.

Г. Я. К. е привлечен към наказателна отговорност затова, че на 02.12.2020г., на път III-5503, в землището на с.Р., общ.Н.З. при управление на МПС, лек автомобил марка „БМВ“, модел „316 И“ с peг. № ********, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, а именно: чл.21 ал.1 от ЗДвП, като управлявал със скорост от 109 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място и по чл.20 ал.1 от ЗДвП - като не изпълнил задълЖ.ето си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост причинил смъртта на Т. С. Т., на 35 години от гр.Н.З. което деяние е извършил в пияно съС.ие - престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен поддържа обвинението против подсъдимия Г. Я. К. по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК в съответствие с направеното в с.з. на 10.11.2022г. изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК, а именно, че подсъдимият на 02.12.2020г. на път ІІІ-5503, в землището на с. Р., общ. Н.З., при управление на МПС, лек автомобил „БМВ“, модел „316И“ с рег. № ********, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата, а именно: чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като управлявал със скорост 109 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място и по чл. 20 ал.1 от ЗДвП - като не изпълнил задълЖ.ето си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост причинил смъртта на Т.

С. Т., на 35 години от гр. Н.З. което деяние е извършено в пияно съС.ие - с концентрация на алкохол в кръвта 0,94 промила – престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр. чл.

342 ал.1 от НК.

Прокурорът намира, че това обвинение, така както е изложено и обосновано в обвинителния акт /като фактически обстоятелства/ респ. изменено в с.з. на 10.11.2022г. е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства вкл. по отношение на квалификацията му, поради което и настоява подсъдимият Г. Я. К. да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия Г. Я. К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства т.е. в размер между минималния и средния предвиден в нормата на чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК и конкретно - в размер на шест години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде ефективно, при първоначален общ режим, съобразно съответната норма на ЗИНЗС. Предлага на основание чл.343г от НК наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК да бъде в същия размер – шест години. По отношение на веществените доказателства прокурорът предлага след влизане на присъдата в сила лекият автомобил БМВ да бъде върнат на собственика му - подсъдимия, а лекият автомобил Киа да се върне на ОД на МВР – Сливен. Относно направените по делото разноски се предлага същите да бъдат възлоЖ. в тежест на подсъдимия.

В настоящото наказателно производство на основание разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК в качеството на частни обвинители бяха конституирани СТ. Т. Т. и Р. ИВ. Т., ЗВ. Н.

Т. и П. СТ. К. – първите двама родители, а третата и четвъртата съответно съпруга и сестра на пострадалия /починал/ Т. С. Т... Същите, лично и чрез упълномощените си повереници, 1 поддържат повдигнатото от прокуратурата против подсъдимия Г. Я. К. обвинение вкл. и след изменението на същото по реда на чл.287 ал.1 от НПК, настояват той да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Частните обвинители, чрез своите повереници, настояват за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде в максималния предвиден в закона размер - петнадесет години. Претендират се и направените от частните обвинители разноски по делото.

В това наказателно производство не бяха конституирани граждански ищци, тъй като не беше предявени граждански искове против подсъдимия Г. Я. К. от страна на родителите, съпругата и сестрата на пострадалия /починал/ Т. С. Т..

Подсъдимият Г. Я. К., лично и чрез упълномощения си защитник, в с.з. принципно не оспорва обвинението, че при управление на МПС е нарушил правилата за двиЖ.е е по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия, но изразява несъгласие с правната квалификация на извършеното деяние и в частност, че същото е извършено в пияно съС.ие, както и с това, че единствено неговото поведение е допринесло за възникването на ПТП и резултата от него – смъртта на пострадалия. Във връзка с последното се обосновава тезата, че произшествието, което се е случило на 02.12.2020г. и в резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия се дължи не е само и единствено по вина на подсъдимия, а е резултат от комплекс от грешки, нарушения и пропуски част, от които са и на полицейските служители, които са изпратени на първото ПТП, а други касаят правомощията на компетентния общински или държавен орган по стопанисване на пътния участък, на който се е случило ПТП. Навеждат се доводи, че полицейските служители, които са били изпратени да работят по първото ПТП не са изпълнили задълЖ.ята си произтичащи от нормите на инструкция № 8121З-749/2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното двиЖ.е, както и на тези на ЗДвП и неговия правилник за прилагане – спрели са на забранено и неподходящо /близо до завой/ място, не са обезопасили и сигнализирали в достатъчна степен мястото на произшествието и с това си поведение са допринесли за настъпването на второто произшествие, в резултат на което е пострадал Т. С. Т.. По отношение на обвинението, че подсъдимият е управлявал автомобила в пияно съС.ие се навеждат множество аргументи в подкрепа на извода, че това обвинение не е доказано по несъмнен начин. В тази насока се сочи, че действително подсъдимият е изпил една чаша бира известно време преди произшествието, но приетата по делото от страна на държавното обвинение концентрация /първоначално 0,75 промила, а впоследствие – 0,94 промила/ се оспорва с аргументи относно допуснати нарушения на процедурата по вземане, съхраняване, предаване и особено изследване на кръвната проба. Сочи се и съдебна практика, според която нарушаването на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол води до невъзможност тази концентрация да бъде установена по надлежния ред т.е. този предвиден в Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, което води до недоказаност на това обвинение респ. до оправдаване на подсъдимия по него. Навеждат се и доводи за съществуване на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които мотивират прилоЖ.ето на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Настоява се за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, че е управлявал МПС, нарушил е посочените правила за двиЖ.е и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия, но да бъде оправдан по обвинението, че е бил в пияно съС.ие. Мотивира се искане за определяне на наказание лишаване от свобода в минималния или под минималния размер, изпълнение на което да бъде отложено за изпитателен срок в максимален размер. Алтернативно се обсъжда и възможността наложеното наказание да бъде търпяно ефективно, но се аргументира тезата, че в този случай размерът на това наказание следва да бъде значително намален. Възразява се на искането за присъждане в полза на частните обвинители на направените от тях разноски за адвокатски хонорари и се настоява това искане да не бъде уважавано.

2

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. Я. К. роден на ******* в гр. Т., общ.Т., обл.Х.. Българин е и е български гражданин. С поС.ен адрес в гр.С.З., ул.“Ц.И.А.**. Има завършено средно образование. Женен е. Не е осъждан реабилитиран е по право.

Подс. Г.К. е правоспособен водач на МПС от 13.08.1999г. и притежава валидно свидетелство за управление на МПС № 281720146, категории С, М, В, АМ и ТКТ. Като водач на МПС е санкциониран многократно /18 пъти/ с наказателни постановления за допуснати нарушения на правилата за двиЖ.е по пътищата. В периода 2010г. - 2017г. седем пъти е глобяван с фиш за извършени нарушения на ЗДвП. През 2017г. и 2018г., на основание чл.171 т.1 от ЗДвП, временно е било отнето свидетелството му за управление на МПС поради незаплащане на дължимите глоби.

През 2020г. подсъдимият К. работел като монтьор по поддръжка в Т.***. Тъй като започнал ремонт на къщата на майка си - свид. А.С. в гр.Т., той често оставал след работа при нея.

На 02.12.2020г., около 17.30 часа, подс. Г.К. се прибрал от работа в дома на майка си в гр.Т.. Малко по-късно двамата вечеряли, при което той употребил алкохол. Въпреки това, около 20.00 часа подсъдимият решил да предприеме пътуване до гр.С.З. с личния си автомобил марка „БМВ 316 И“ с peг. № СТ 8167 СМ, за да се види със семейството си.

Той потеглил сам с автомобила си от гр.Т. към гр.С.З., като преминал последователно през с.Г.м., с.Г.т., с.С., с.П., с.Е., с.С. и по път III-5503 се отправил към с.Р., общ.Н.З..

Времето било студено, ясно, пътната настилка била мокра и хлъзгава, видимостта била нормална за тъмната част на денонощието.

Междувременно, около 19.30 часа, по същия път, между с.Р. и с.С., общ.Н.З. непосредствено преди ляв завой по посоката му за двиЖ.е, настъпило пътнотранспортно произшествие - лек автомобил с водач лицето Т. Т., който напуснал пътното платно и се преобърнал странично в лявата канавка. По този повод със служебен полицейски автомобил марка „Киа Сиид“ с per. № *** на място пристигнал дежурен полицейски екип от РУ на МВР - Н.З. в състав свид. ИВ. Т. СТ. – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ и постр. Т. С. Т. – младши автоконтрольор в група „Пътен контрол“.

Водачът на служебния автомобил постр. Т. Т. спрял полицейския автомобил на срещуположната страна - на десния банкет, успоредно на самокатастрофиралия автомобил.

Предната част на автомобила била насочена към с. С., общ. Н.З., като левите му гуми застъпвали дясната граница на платното за двиЖ.е, гледано в неговата посока.

Полицейските служители напуснали служебния автомобил, оставяйки включени габаритните светлини и сините сигнални светлини, монтирани върху тавана на автомобила, след което започнали да изпълняват служебните си задълЖ.я, свързани с изясняване на обстоятелствата около възникналото ПТП.

За пътнотранспортното произшествие с участието на Т. Т. последният уведомил приятеля си свид. В.В., който от своя страна уведомил приятелите си – свидетелите Л.М., И.И. и Е.А., които около 20.30 часа с лек автомобил пристигнали на място, за да окажат помощ. За кратко те спрели зад полицейски автомобил.

В 20.40 ч. свид. Л.М., която била водач на автомобила, потеглила по посока към с.

С., общ. Н.З., за да вземе свид. В.В., който се придвижвал пеш от с.Е. към мястото на 3 произшествието. Свидетелите И.И. и Е.А., както и полицейските служители, останали на мястото на произшествието, като били навън, около полицейския автомобил.

Свид. Л.М. с автомобила си пресрещнала свид. В.В. между с.Е. и с.С., качила го, направила обратен завой и двамата се отправили обратно към мястото, където останали техните приятели. Малко преди с.С. техният автомобил бил застигнат и изпреварен от л.а.

„БМВ“, който се движел с много висока скорост.

Около 21.00 часа, движейки се от с.С., общ.Н.З. към с.Р., общ. Н.З., подс. Г.К. наближил с управлявания от него автомобил „БМВ“ района на произшествието, движейки се в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП със скорост от около 109 км/ч. Подсъдимият управлявал автомобила си в дясната пътна лента по пътното платно, което в този участък било двупосочно, с по една лента за двиЖ.е, разделени с непрекъсната разделителна линия. В зоната на десния завой спрямо посоката му за двиЖ.е, поради превишената и несъобразена с пътните условия скорост и допускайки нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, изискващ от водачите на ППС да контролират непрекъснато превозното средство, което управляват, подс. Г.К. загубил управление и навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и левия за него банкет. При линейното си преместване напред автомобилът, управляван от подсъдимия се завъртял частично около вертикалната си ос, в посока на часовниковата стрелка и масивно, челно се ударил в полицейския автомобил „Киа Сиид“ със скорост от около 81 км/ч.