Определение № 775 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901533 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. А., Ц. А. К. и Е. А. К., против решение № 759/06.06.2023 г. по в.гр.д. № 93/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 18/15.04.2022 г. по т.д. № 39/2020 г. по описа на Окръжен съд – Видин в частта за отхвърляне на иска на М. А. А. против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” (НББАЗ) за горницата над присъдените 84 000 лева до 180 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му А. А. К. при ПТП, настъпило на 03.11.2019 г., при управление на товарен автомобил “Мерцедес”, модел – Актрос, и в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на Ц. А. К. в размер на 10 000 лева и Е. А. К. в размер на 20 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А. А. К. при горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху съответната сума, считано от 05.03.2020 г. до окончателното й плащане.

Въззивното решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Счита се, че при определяне на заместващото обезщетение по отношение на М. А. въззивният съд неправилно е приложил критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Релевира се, че определеното и присъдено на същия обезщетение в размер на 84 000 лева, след редуциране с 30%, е силно занижено и несправедливо, като същото не кореспондира с реалния обем на търпените вреди от смъртта на баща му.

Допълва се, че от събраните по делото доказателства се установява както изключителната близост между този ищец и починалия му баща, така и силните по интензитет неимуществени вреди, които е търпял вследствие 1 смъртта на родителя му. Изразява несъгласие с отчетеното от въззивния съд обстоятелство, че ищецът М. А. имал свое собствено семейство и не живеел в общо домакинство с починалото лице, както и с приетото поради това обезщетение от 120 000 лева. Изтъква се, че фактът, че този ищец е създал собствено семейство наскоро не би следвало да се отчита при определяне на дължимото обезщетение, като същото не влияе по никакъв начин на чувството му на привързаност, силната емоционалност, тъгата и мъката по загубата на единствен родител. Оспорва се изводът на въззивната инстанция по отношение на претенциите на Е. К. и Ц. К., че не може да се обоснове по категоричен начин наличие на изключителна емоционална връзка, надхвърляща нормалната за такива роднини. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че починалото лице и неговите брат и сестра са били в изключително близки отношения, често са се виждали и са си помагали взаимно, а отношенията между тях са се основавали на дълбока взаимна привързаност, подкрепа, оказвана постоянна грижа и контакт.

Добавя се, че между Е. К. и брат му е съществувала силна връзка и чувство на привързаност, като първият е преживял изключително тежко смъртта на родственика си. Сочи се, че въззивната инстанция не е отчела всички релевантни обстоятелства, обуславящи размера на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, нито е анализирала подробно естествено на отношенията между тях и почивалото лице с оглед определяне на търпените морални вреди, поради което не е намерил правилния паричен еквивалент.

Изложени са доводи за неправилно приложение от въззивния съд на института на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото е прието, че починалият А. К. е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, тъй като е управлявал необорудван съгласно ЗДвП велосипед, без светлоотразяващи елементи отстрани на колелата и без светлоотразителна жилетка. Посочва се, че не е доказано при пълно и главно доказване възражението на ответника за съпричиняване. Аргументира се, че от събраните по делото доказателства е установено, че единствената причина за настъпването на ПТП с летален изход за А. К. са действията на виновния водач Д.Ч., който е бил длъжен и е имал възможност да избере скорост, която би му позволила да спре пред всяко предвидимо препятствие на пътя, като той не е изпълнил това задължение, доколкото е управлявал със скорост, която не му е позволила да спре при възникване на опасност в рамките на осветената от фаровете зона при движение на къси светлини и съответно не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Счита се, че поради това без правно значение за настоящото производство се явява допуснатото нарушение на правилата за движение от страна на починалия, тъй като причина за настъпването на ПТП са действията, респ. бездействията на водача. Акцентира се, че след като ударът е бил предотвратим за водача на товарния автомобил при движение със съобразена за конкретните пътни условия скорост, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия по чл. 51, ал.

2 ЗЗД. Изтъква се, че дори да се приеме наличие на съпричиняване, то не би 2 следвало да е повече от 10%, доколкото поведението на починалото лице – нарушение на правилата за движение по пътищата, е формално и не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 и съответно т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Наличието на собствено семейство (съпруг/а и низходящи), както и живеенето в отделно домакинство от това на починал единствен родител, изключва ли наличието на силна емоционална връзка, отношения на близост, привързаност и подкрепа и основание ли е за присъждане на по-ниско по размер обезщетение?

2. При определяне на справедливия размер на заместващо обезщетение за неимуществени вреди търпени по повод смъртта на родител, следва ли съдът подробно да аргументира кои с а конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определи обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ?

3. Загубата на единствен родител , отгледал те от ранна детска възраст, обуславя ли присъждането на по-високо по размер обезщетение , респ. води ли до извод, че между ищеца и починалия му родител е била налице още подълбока емоционална и духовна връзка, привързаност и близост?

4. Следва ли при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на единствен родител, да се взема предвид възрастта на скърбящия, който в началото на своя житейски път е останал без нито един родител, респ. същото основание ли е за присъждане на по-високо по размер обезщетение?

5. Какви следва да бъдат извънредните житейски ситуации, които обуславят правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на починал брат или сестра?

6. Честите контакти, съвместните пътувания, взаимната помощ и подкрепа между братя и/или сестри, обуславя ли извод за наличие на силна емоционална връзка помежду им, респ. правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра?

7. Как се разпределя съотношението, с което всеки един от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния ре зултат?

8. При определяне степента и размера на съпричиняването при настъпило ПТП, от значение ли са вида и характера на нарушенията на всеки един от участниците в движението?

9. Длъжен ли е съдът при произнасяне по възражение за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да съпостави тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по ЗДвП както от страна на делинквента, така и от страна на пострадалия, за да установи действителния 3 обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, респ. спрямо това да определи степента на принос от пострадалия, съразмерно на която се намалява обезщетението?

10. Констатираното нарушение по отношение на пострадалия на конкретна правна норма на ЗДвП, достатъчно ли е за да обуслови наличие на съпричиняване, без установяване на причинно-следствена връзка между извършеното нарушение и настъпилите вре доносни последици?

11. При определяне степента и размера на съпричиняването при настъпване на ПТП, формалното нарушение на ЗДвП основание ли е да се приеме съпричиняване от страна на един от участниците в ПТП?”.

Поддържа се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 179/29.01.2016 г. по т.д. № 2143/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 60117/01.02.2022 г. по т.д. № 667/2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 108/21.10.2020 г. по т.д. № 1287/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 39/14.04.2022 г. по т.д. № 647/2021 г. на ВКС, II т.о., р ешение № 78/10.07.2014 г. по т.д. № 1982/2013 г. на ВКС, решение № 169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, решение № 117/08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. на ВКС, решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС II т.о. (основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касация Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди и съответно отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че с влязла в сила на 26.07.2021 г. Присъда № 58 от 19.10.2020 г. по НОХД № 141/2020г по описа на ОС-Видин, Д.Ч., гражданин на РТурция, е признат за виновен, в това че на 03.11.2019 г. около 19,45 часа на главен път Е-79, при километър 29+600, при управление на МПС -товарна композиция от влекач марка “Мерцедес”, модел - Актрос с турски peг. табели № 06BIBQ96, с прикачено към него полуремарке марка “Кроне” с турски peг. № табели № 06BIB039, и движение от гр. Видин в посока към гр. Димово, обл. Видин, в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, респ. чл. 20, ал. 1 4

ЗДвП - при управление на МПС не е контролирал превозното средство, което е управлявал, и при застигане на попътно движещия се велосипедист А. А. К. от с. Ружинци, обл. Видин, го блъснал в задната част и по този начин допуснал настъпването на ПТП, и по непредпазливост причинил смъртта на велосипедиста, като деецът, след деянието, е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - обадил се на телефон 112 и повикал помощ - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б” във вр. с чл. 343, ал. 1, б. “в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. “б” във вр. с чл. 343, ал. 1, буква “в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, е осъден, като му е наложено наказание “лишаване от свобода ” за срок от 8 (осем) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.

343г НК съдът е наложил на подсъдимия наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година и 6 месеца. В мотивите на присъдата е прието, че е налице съпричиняване за ПТП и настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия - велосипедиста А. А. К., който е нарушил следните разпоредби на ЗДвП (редакции към момента на процесното ПТП): чл. 79, т. З и 4 ЗДвП и чл. 80, т.1 ЗДвП - не е използвал изправни устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.