Решение № 50 от 02.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. В.Т., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.ина Д.

Членове:

Радка Цариградска

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Т.ина Д. Въззивно гражданско дело № 20224100500725 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 860 от 19.07.2022 година по гр. д. № 2909/2021 год. РС-В.Т. е уважил предявения от Т. Г. против М. С. и И. Д. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и е обявил за относително недействителен по отношение на ищеца договор за дарение на недвижим имот от 23.09.2021г., нот. акт № 160, том четвърти, рег. № 5169, дело № 487 от 2021г. на нотариус З.Н. с район на действие РС С., с който Д. дарила на С. подробно описаните в решението поземлени имоти. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. С. и И. Д. чрез адв. И. А..

Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и не са обсъдени всички относими, допустими и своевременно събрани доказателства. Правните извод не са резултат от съвкупен анализ на доказателствата. Предвид това моли съда да постанови решение, с което решението на районния съд да бъде отменено и предявения иск да бъдат отхвърлен като неоснователни.

Претендира присъждане на разноски.

По реда и в срока по чл. 263 от ГПК от ищеца Т. Г. чрез адв. К. Н. е подаден писмен отговори на въззивната жалбата. Оспорват жалбата като неоснователна. Намира жалбата за бланкетна и без посочени конкретни нарушения при постановяване на решението. Считат решението за правилно. Излага подробни правни изводи и доводи относно основателност на 1 предявения иск. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото.

Страните не са направила искания за събиране на нови доказателства и не представя нови такива.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно предвидените в чл. 269 от ГПК правомощията въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при неговото постановяване, което да обуславят недопустимост на решението. Решението не страда от пороци, които да водят до неговата недопустимост и поради това следва да разгледа въззивната жалба и делото по същество и да извърши проверка относно правилността на атакуваното решение.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. е предявен от Т. Л. Г. иск против ответниците М. Й. С. и И. Й. Д. с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, чрез който се претендира да бъде прогласен за относително недействителна сделката – договор за дарение, сключен на 23.09.2021 година между ответниците, с която сделка И. Й. Д. дарява на М. Й. С. ¼ идеална част от следните недвижими имоти – 1. НИВА с площ 6145 кв.м. с идентификационен номер *** по ККР; 2. НИВА с площ 7575 кв.м. с идентификационен номер ***; 3. НИВА с площ 18257 кв.м. с идентификационен номер *** и ЛОЗЕ с площ 762 кв.м. с идентификационен номер ***, всички находящи се в село С., община С.. Излагат се твърдения в исковата молба, че ищецът е кредитор на ответницата И. Д., тъй като по между им е сключен договор за заем на пари в размер на сумата от 2500 лв., която ищецът бил внесъл по банкова сметка на каса в „УниКредит Булбанк“ АД в гр. С. на 04.03.2020г. Тази сума пари била изтеглена от ответницата Д.. Ответницата не е върнала посочената сума пари, включително и след многократни обаждания от ищеца. Твърди, че на 23.09.2021г. Д. е дарила на първия ответник М. С. ¼ идеални части от описаните по-горе земеделски имоти. Ответницата не притежавала друго имущество. Ищецът твърди, че с така извършената разпоредителна сделка ответницата Д. го е увредила. С оглед безвъзмездния характер на сделката не е необходимо доказването знанието на другата страна по сделката.

Ответниците С. и Д. не са представили писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание пред първата инстанция се представляват от адв. И. А., който от името на доверителите си оспорва предявения иск и наличието всички елементи от фактическия 2 състав на отменителния иск.

В хода на въззивната проверка нови факти и нововъзникнали факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

От събраните по делото в хода на първоинстнационното производство доказателства се установяват следните относими към правния спор факти, които се възприемат и от настоящата въззивна инстанция:

Между ищецът Т. Г. и ответницата И. Д. е сключен договор за заем, по силата на който Г. предоставя на Д. парична сума в размер на 2500 лв. срещу задължението на Д. да върне заетата сума. Това се установява от приетото като доказателства копие от вноска бележка от 04.03.2020 година

, от която е видно че Г. е превел по банкова сметка на ответницата Д. посочената сума пари, като е посочил основание на превода – договор за заем. Съгласно определение от открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2022 година на основание чл. 155 ГПК първоинстанционният съд е обявил за служебно известен факта, че с влязло в сила неприсъствено решение № 189 от 15.02.2022 година по гр.д. № 3035/2021 година РС В.Т. ответницата Д. е осъдена да заплати на ищеца Г. сумата от 2500 лева , представляваща дадена парична сума по договор за заем от 04.03.2020 година.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том IV, рег. № 5169, дело № 487 от 2021 година на 23 Септември 2021 година ответницата Д. е дарила на ответника М. С. притежаваните от нея ¼ идеални части от следните земеделски земи: 1.

НИВА с площ 6145 кв.м. с идентификационен номер *** по ККР; 2. НИВА с площ 7575 кв.м. с идентификационен номер ***; 3. НИВА с площ 18257 кв.м. с идентификационен номер *** и ЛОЗЕ с площ 762 кв.м. с идентификационен номер ***, всички находящи се в село С., община С..

Предвид установената фактическа обстановка, възприета като безспорна и от двете инстанции, не се оспорва от страните по делото.

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД, съгласно който круедиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо нето действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, то договарящият с длъжника също трябва да е знаел за увреждането. Следователно при безвъзмездните сделки такова знание у третото лице не се изисква. За да е налице основателност на този иск следва да бъде установено в хода на процеса, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата Д., извършени от нея разпоредителни действия в полза на другия ответник С., увреждане интересите на кредитора, както и знание у длъжника, че разпоредителното действие уврежда кредитора, без да е необходимо доказване на такова у насрещната страна – приобретателя по сделката, по отношение на процесната сделка с оглед безвъзмездния характер на дарението.

Безспорно в хода на делото е установено, че ищецът е кредитор на ответницата Д. – вземането произтича от договор за заем между ищеца и Д., и макар да не е необходимо това вземане да е установено с влязло в сила съдебно решение, то е налице и такова, което го 3 установява. С други думи вземането на ищеца не е отречено по съдебен ред, а е потвърдено.

Ето защо съдът приема, че към датата на сключване на договора за дарениуе, чиято относителна недействителност се иска да бъде прогласена на основание чл. 135, ал.1 от ГПК вземането на ищеца съществува, било е възникнало в размер на 2500 лева дадени по силата на договор за заем. По несъмнен начин е установено и увреждащото действие от страна на втория ответник – И. Д.. Същата като длъжник на ищеца, предприема и извършва разпоредително действие с притежавано имущество и го прехвърля безвъзмездно на трето лице. Както е отбелязал и районния съд в мотивите си и позовавайки се на трайната съдебна практика/изрично цитирана в обжалваното решение/, всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интересите на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Законът не поставя изискване сделката да е възмездна или безвъзмездна и в двата случая обективно е налице намаляване на имуществото на длъжника. Налице е и знание у ответницата Д., че извършвайки разпоредителното действие с имуществото си,ще доведе до намаляване на имуществото си, което по своята същност увреждащо кредитора действие, доколкото длъжникът отговаря за изпълнение на задълженията си със имуществото си. Сделката е извършена след сключването на договора за заем и знанието е всякога налично, когато разпоредителната сделка е извършена след тази дата. Имайки предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд и е постановил решение, с което е прогласил за относително недействителна по отношение на Г. Л. Г. посочения погоре договор за дарение, сключен между ответниците, по силата на който ответницата Д. е дарила на ответника С. притежаваните от нея ¼ идеални части от описаните в исковата молба и по-горе в решението земеделски имоти. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Неоснователни са наведените във въззивната жалба бланкетни възражения относно неправилност и необоснованост на решението. Напротив, районният съд е извършил цялостен и подробен анализ на доказателствата по делото, аргументирал е своите правни изводи, включително и с позоваване на утвърдената съдебна практика.

Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата/ищец по иска/ сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600,00 лв.

Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 860 от 19.07.2022 година, постановено по гр. дело № 2909/2021 година по описа на Районен съд – В.Т..

ОСЪЖДА И. Й. Д. с ЕГН **********, с адрес С., община П.Т., област В.Т., ул. П. и 4

М. Й. С. с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Д.В. ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Л. Г. адрес гр. С., област Г., ул. С.П., СУМАТА 600,00лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5