Определение № 2460 от 21.07.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2077/2025
- Вид
- Определение № 2460
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 24.10.2025
- Състав
- Таня Яворова Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 490 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2460 гр. Пловдив, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Яв. Букова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20255300102077 по описа за 2025 година
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност с определение рег. № 6771/22.05.2025 г. на Районен съд – Пловдив по гр. д. № 20255330109166/2025 г. по молба подадена погрешно в Софийски окръжен съд и заведена във входящия му регистър с № 56476/20.05.2025 г., изходяща от С. К. А. с ЕГН **********, от ****, с която, след направено уточнение в жалба вх. № 58302/27.05.2025 г. подадена срещу горепосоченото определение на Районен съд – Пловив, се иска от съда да постанови решение, с което да установи „...нищожност на постановление за възлагане на недвижим имот“ и в частност – на изготвено от ЧСИ рег. № *** – Б. А.“ на 31.10.2023 г. постановление за възлагане на недвижим имот с идентификатор *** по изп. д. № 20199080401076/2019 г.
Искът за прогласяване на нищожността на издаденото на 31.10.2023 г. постановление за възлагане от ЧСИ *** – Б. А. по изп. д. № 1076/2019 г. е недопустим.
Постановлението за възлагане не е сделка. То е действие, акт на съдебния изпълнител и основанията, на които може да бъде атакувано, и лицата, легимирани да сторят това, са регламентирани в чл. 435, ал. 3 ГПК, като след влизането му в сила постановлението за възлагане е изпълнително основание по смисъла на чл. 498, ал. 1 ГПК, въз основа на което купувачът се въвежда във владение на имота придобит на публичната продан. Именно последната, а не постановлението за възлагане, е деривативен способ за придобиване на собственост, като съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК в случай, че възлагането не бъде обжалвано действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Следователно в действащото право не е уреден иск за прогласяване на нищожност на публична продан и на постановление за възлагане /в 1 този смисъл е и определение № 28 от 23.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 497 от 2011 г., І г. о., ГК/, а тъй като постановлението за възлагане не е сделка, то по отношение на него не са приложими основанията за нищожност на договорите уредени в чл. 26 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявеният иск е недопустим, поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната. Ето защо съдът :
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на С. К. А. с ЕГН **********, от ****.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
2