Решение № 342 от 06.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. гр. **град, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100995 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът А. Г. А. посочва, че е собственик на земеделски земи- ниви, находящи се в землищата на с. ***. Общо площта на нивите му в двете землища била в размер на 27,048дка. Заявява, че на ответника предоставил притежаваните ниви за ползване, като сключвал едногодишни договори за наем на земеделска земя. Първият договор бил за стопанската 2019-2020 година, а следващите за стопанската 2020 -2021 година, и за стопанска 2021-2022 година. Последният сключен договор бил за стопанската 2022-2023 година. Не били извършвани авансови плащания от страна на ответника. Последното плащане било в брой за наем на земеделска земя за 2021 - 2022 стопанска година. Поддържа, че Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г бил сключен с ответното дружество за срок от 1 стопанска година /2022-2023г./. Съгласно чл.2 от Договора, наемното ползване от страна на ответника на предоставените земеделски земи било от 01.10.2022г до 30.09.2023г. Твърди, че за стопанска година 2022-2023г. не получил никакво разплащане, независимо, че ответника обработил земеделските земи и е прибрал реколтата. След установяване, че на другите собственици е извършено плащане, ищецът отправил писмена покана с препоръчано писмо с обратна разписка, което писмо, видно от заверката не било потърсено и е върнато в цялост. На 01.04.2024 г. подал в РС- **град Заявление за издаване на зaповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 1081,92 лв., представляваща неизплатена годишна наемна вноска по договор №332/01.06.2022г за наем на земеделски земи за стопанска година 2022/2023г., която сума била изчислена на база от 40 лева за декар годишна наемна вноска. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.

№523/2024г., на РС- **град, по което на 02.04.2024 г. съдът издал Заповед №262 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПK. С нея на ответника било разпоредено 1 да заплати на ищеца сумата в размер на 1081,92 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024г., до окончателното изплащане на вземането, лихва за забавено плащане в размер на 236,40 лева за периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., както и сумата от 242,37 лева деловодни разноски. Заповедта била връчена на ответника, който в законоустановения срок подал възражение с твърдение, че не дължи изпълнение на вземанията по нея. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „**“ООД дължи на А. Г. А. сумата от 1081,92 лева- неплатени годишни наемни вноски по Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.202г. за стопанската 2022/2023г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава в размер на 236,40 лева за периода от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., както и деловодни разноски в размер на 242,37 лева, за които суми е издадена заповед №262/02.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№523/2024г. на РС-**град. Претендира заплащане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът „**“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените обективно съединени искове са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, поради което моли съдът да ги отхвърли, като му присъди и направените по делото разноски. Не оспорва, че между страните са сключени 4 едногодишни договора за наем на земеделска земя, като първия е за стопанската 2019-2020г. - за 27,048 дка земеделска земя в с. *** при годишно наемно плащане от 40 лв./дка. Другите три договора били за следващите три години, като параметрите им били идентични с тези, посочени в първия договор. Заявява, че рентното плащане за всяка една стопанска година било изплатено авансово от ответното дружество – в стопанската година на сключване на договора за наем, но преди настъпване на съответната стопанска година, за която се отнасял сключеният договор за наем и се дължало съответното наемно плащане. На ищеца били платени, както следва: за стопанската 2019/2020г. - сумата 1 082 лв. в брой на 13.08.2019 г. с РКО №105/13.08.2019 г., за стопанската 2020/2021 г. – сумата 1 217,20 лв. в брой на 18.08.2020 г. с РКО №147/18.08.2020 г., за стопанската 2021/2022 г. - сумата 1 325,40 лв. в брой на 03.08.2021г. с РКО №80/03.08.2021 г.; за стопанската 2022/2023 г. - сумата 2 163,80 лв. в брой на 18.08.2022г. с РКО №210/18.08.2022г. По сключените четири договора за наем на земеделска земя, отнасящи се за процесните четири стопански години, ответникът платил на ищеца сумата 5843,40 лева при полагащи му се 4327,68 лева. Не оспорва приложения към исковата молба договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г. за стопанската 2022/2023г., сключен между А. Г. А. и „**“ ООД.

Предявява насрещна искова молба против А. Г. А., в който поддържа, че за всяка една от четирите стопански години на А. била изплатена авансово рента от ответното дружество, в стопанската година на сключване на договора за наем, но преди настъпване на съответната стопанска година, за която се отнася сключения договор за наем. За въпросните стопански години на ответника по насрещната искова молба била изплатена общо сумата 5843,40 лева при полагащи му се 4327,68 лева. По този начин, поради допусната техническа грешка, на А.

2 били изплатени в повече 1515,72 лева. Поради това, за „**“ООД бил налице правен интерес от предявяване на насрещен иск против А. А. за сумата от 1515,72 лева. Иска съдът да осъди ответника по насрещния иск да заплати на „**“ООД сумата от 1515,64 лева, представляваща разликата между дължимите му по трите договора за наем на земеделска земя 3245,76 лева платените му по тях наемни вноски на стойност 4761,40 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 1515,64 лева, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба30.09.2024г. до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност, в случай, че са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от ЗЗД иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1515,64 лева, платена му без основание, ведно със законна лихва, считано от датата на неподновяване на договора за наем на земеделска земя- 01.10.2023г., до датата на плащане на сумата. Отново при условията на евентуалност иска съдът на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1515,64 лева, с която се е обогатил без правно основание за сметка на „**“ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба30.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

От страна на ответника по насрещната искова молба – А. Г. А., е депозиран отговор, в който се твърди, че в обстоятелствената й част нямало факти и обстоятелства относими към предявените при условията на евентуалност искове по чл.55 ал.1 и чл.59 ал.1 от ЗЗД. На следващо място, твърди, че насрещните искове предявени при условията на евентуалност са недопустими, тъй като между страните са налице договорни отношения, на която плоскост са уредени техните взаимоотношения. Иска производството по отношение на предявените при условията на евентуалност насрещни искове по чл.55 ал.1 и чл.59 ал.1 от ЗЗД да бъде прекратено. От друга страна счита, че предявените искове са неоснователни, като моли те да бъдат отхвърлени. Представените РКО не били първичен счетоводен документ и не можели да се ползват като доказателство по делото. Нито един от тях не носел подписа на А. А., а РКО №80/03.08.2021г. нямал въобще подпис на получател. Главният насрещен иск се основавал на допусната техническа грешка при извършване на плащанията. Заявява, че превишаване на плащанията не се дължало на грешка, а било доброволно и добросъвестно заплащане от страна на ответника на по-голяма сума от договорената в зависимост от добива и продажната цена на житото. През различните години ответникът заплащал различна цена в зависимост на взетото самостоятелно решение. Такива били плащанията не само към А., но и към другите наемодатели в същите две землища. Отрича да е получавал сумата от 1325,40 лева, за която бил съставен РКО №80/03.08.2023г. Оспорва РКО №147/18.08.2020г., тъй като в него нямало посочено основание и не ставало ясно за какво задължение е платена сумата. Твърди, че за стопанската 2019/2020г. е изтекла погасителна давност. Договорената цена от 40 лева на декар била минимална и се дължала за ползването на земеделската земя, независимо от по-лошите добиви. В чл.16 от Договора било предвидено по преценка на наемателя да се изплаща допълнително възнаграждение в натура, като в някои от представените РКО се сочело, че освен аванс се извършва и доплащане. Счита, че е неоснователно твърдението за допусната техническа грешка при плащането и иска съдът да отхвърли основния насрещен иск. Искът по чл.55 ал.1 от ЗЗД бил 3 неоснователен, защото не се касаело за неоснователно получена сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения като доказателство по делото Договор за наем на земеделска земя №332/01.06.2022г., сключен между А. Г. А., наемодател, и „**“ООД, наемател, ищецът е предоставил на ответника за временно ползване земеделска земя- 2бр.ниви в землищата на с.***, с обща площ от 27,048 дка. Уговорено е, че договора е със срок на действие от една стопанска година, като започва от 01.10.2022г. и изтича на 30.09.2023г.Наемното възнаграждение се заплаща от наемателя на наемодателя годишно за всяка от годините от срока на наема. Съгласно разпоредбата на чл.5 от Договора, земеделската земя се предоставя срещу годишно наемно плащане от 40 лева на декар наета земя, като плащането се извършва авансово при под писване на договора. В разпоредбата на чл.16 от Дговора е предвидено, че наемателят може по своя преценка да изплати на наемодателя допълнително възнаграждение в натура /олио, брашно и др.подобни/, от естество и в размер каквито прецени.

Освен горепосоченият Договор, страните са сключили още три договора с аналогично съдържание за предходните стопански години 2019г./2020г., 2020г./2021г. и 2021г./2022г.

От представените от ответника 4бр.РКО се установява, че на 13.08.2019г. „**“ООД е заплатило на А. Г. А. сумата от 1082 лева, на 18.08.2020г. е заплатило 1217,20 лева, на 03.08.2021г.- 1325 лева и на 18.08.2022г. – 2163,80 лева.

На 02.04.2024г. ищецът е подал в РС-**град Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „**“ООД. Образувано било ч.гр.д.

№523/2024г., по което на 02.04.2024г. съдът издал Заповед №262 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата разпоредил на длъжника „**“ООД да заплати на кредитора А. Г. А. сумата в размер на 1081,92 лева главница- неплатено задължение по Договор №332/01.06.2022г. за наем на земеделска земя, сумата от 236,40 лева- лихва за забава от 02.06.2022г. до 31.03.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 242,37 лева. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК в което заявил, че не дължи изпълнение на сумите посочени в издадената заповед за изпълнение. С оглед на това, за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Клани Н., съгласно сключения между страните договор за стопанската 2019/2020г. наемателят е следвало да заплати на наемодателя наемно възнаграждение в размер на 40 лева на декар или общо 1081,92 лева. Съгласно представените по делото РКО, касаещи въпросната стопанска година, по ВКО №105/13.08.2019г. са заплатени 1082 лева, а с РКО №147/18.08.2020г. са заплатени 1217,20 лева, като е посочено „ав.20/21+допл.“. Тъй като сумата във втория ордер не е разделена по отделни плащания, не може да се каже 4 категорично каква част от нея е за доплащане за стопанската 19/20г. и каква е за аванс за стопанската 20/21г. Може да се направи обосновано предположение, че с РКО №105/13.08.2019г. е платена цялата сума по договора за стопанската година 2019/2020г., а с РКО 147/18.08.2020г. е платена цялата сума по договора за стопанската 2020/2021г. в размер на 1082 лева и е доплатена сума в размер на 135,20 лева за стопанската 2019/2020г. По този начин общо плащанията на стопанската 2019/2020г. биха били по 45 лева на декар.