Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 09.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1072/2023
Вид
Решение № 24
Подписан
09.01.2024
В сила
09.01.2024
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501072 по описа за 2023 година

С Решение № 102/15.03.2023г., постановено по гр. дело № 754/2022г. по описа на Районен съд - Несебър е осъдена Е. В. А., родена на **********г., гражданин на Р. Ф., с постоянен адрес в Р. Б.: град Н., к.к. С. б., комплекс „Р. М.“, блок *, етаж *, ап. ****, код по Булстат 176592694 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, ЕИК 812115210 и адрес на управление гр. Бургас, улица „Генерал Владимир Вазов“ № 3, етаж 4, представлявано от инж. Ганчо Йовчев Тенев, сума в размер на 192, 29 лева, представляваща половината от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 384, 58 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 16.10.2018г. до 27.01.2021г., за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв. Запад, комплекс „Романс Марин“, сграда „Марин“, блок А, етаж 6, ап. А601, с идентификатор ***, за които са издадени фактура № 0038984277/ 25.09.2019г. за сумата в размер на 310, 50 лева с включен ДДС и фактура № 0041391602/25.02.2021г. за сумата в размер на 74, 08 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до 1 изплащане на вземането и сумата в размер на 47, 22 лева, представляваща мораторна лихва, начислена общо за периода от 26.10.2019г. до 07.07.2022г.

С цитираното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД иск за осъждане на В. Д.

М., родена на **********г., граждани на Р. Ф., да му заплати сума в размер на 192, 29 лева, представляваща половината от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 384, 58 лева с включен ДДС – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 16.10.2018г. до 27.01.2021г., за обект, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, кв.

Запад, комплекс „Романс Марин“, сграда „Марин“, блок А, етаж 6, ап. А601, с идентификатор ***, за които са издадени фактура №

0038984277/25.09.2019г. за сумата в размер на 310, 50 лева с включен ДДС и фактура № 0041391602/25.02.2021г. за сумата в размер на 74, 08 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2022г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 47, 22 лева, представляваща мораторна лихва, начислена общо за периода от 26.10.2019г. до 07.07.2022г., като неоснователен.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, чрез главен юрисконсулт Десислава Златева. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд в отхвърлителната част, като се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат уважени изцяло.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че В. М. не се явява задължено към въззивното дружество лице за заплащане на претендираните от него суми за ползваните в имота ВиК услуги. Навеждат се доводи, че водният оператор разполага с възможността да потърси изпълнение на задълженията, независимо, че не е налице предпоставката по чл. 59 от ОУ. Подчертава се, че въззиваемата е съсобственик на водоснабдения имот, като обстоятелството, че другият собственик е подал заявление пред оператора и партидата се води на негово име, се явява 2 ирелевантно в конкретния случай. Посочва се, че водният оператор може да заведе партидата служебно, без подаване на заявление на основание чл. 60 от действащите Общи условия. В жалбата се навеждат доводи, че безспорно се установява по делото, че В. М. е потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 2 от ОУ за предоставяне на В и К услуги. Излага се становище във връзка с приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. Твърди се, че предоставените ВиК услуги се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Развиват се съображения, че между страните възниква облигационна връзка, по силата на която въззивното дружество се задължава да доставя, пречиства и отвежда води до процесния обект, а потребителят - да заплаща стойността за ползваните услуги. Заявява се, че в случая, всеки от съсобствениците има качеството ,,потребител“, поради което следва да заплаща цената на предоставените услуги (независимо от това, кой от съсобствениците е титуляр на партидата и на чие име са издадени фактурите).

С жалбата се претендира да бъде отменен атакувания съдебен акт в обжалваните му части и да бъде постановено ново решение на настоящата инстанция по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Отправено е искане за присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивното дружество чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което изразява становище, че депозираната въззивна жалба следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която претенциите на ищцовото дружество са отхвърлени и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат уважени и по отношение на другия ответник – В. М..

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от В. Д. М., родена на **********г., гражданин 3 на Р. Ф., чрез назначения й особен представител - адв. Димитър Вълчев БАК, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Посочва се, че въззиваемата не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги, поради което не дължи процесните суми.

Претендира се първоинстанционното потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена. решение да бъде

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез назначения й особен представител депозира писмено становище, в което посочва, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно и субективно кумулативно съединени иска от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.

Бургас против Е. В. А. и против В. Д. М., с които се претендира всяка една от ответните страни да заплати сума в размер на от по 192, 29 лева, представляваща ½ от дълга и съответстваща на притежаваните от всяка една от тях вещни права върху имота и дължима за доставена, отведена и пречистена вода за периода от 16.10.2018г. до 27.01.2021г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на от по 47, 22 лева, дължима от всека една от ответните страни за периода от 26.10.2019г. до 07.07.2019г., както и законната лихва върху всяка една от сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че двете ответници са съсобственици в недвижим имот, представляващ водоснабден обект – апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес – гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс Романс Марин, сграда Марин, бл. А, ет. 6, ап. А601, с идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с абонатен номер 4

741463. В исковата молба се посочва, че в полза на ответниците е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост по отношение на недвижимия имот, но ответниците не са заплатили своевременно задълженията за отчетените количества доставена, отведена и пречистена вода – общо – сума в размер на 384, 58 лева за периода от 16.10.2018г. до 27.01.2021г.

Ответната страна по предявените искове – И. С. М. чрез назначения му особен представител – адвокат Табакова депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който оспорва качеството на потребител на ответника, оспорва предоставянето на услугата от ищцовото дружество, както и оспорва сочените като дължими суми, потреблението на съответстващото количество, начина на отчитане на водомера, както и представените фактури, тъй като не са доказателство за предоставена услуга и потребление.

За да отхвърли предявения иск спрямо ответната страна В. Д. М., първоинстанционният съд е приел в своите мотиви, че e следвало да бъдат издавани отделни фактури за всеки от потребителите, в които те да бъдат изрично посочени като задължени лица за съответната част от сумата, пропорционално на квотата им от правото на собственост и след като това не е сторено,в отношенията им с водния оператор другият съсобственик, който не е отправял искане за откриване на партидата, респ. и той да бъде титуляр следва да не се третира като абонат на доставяната услуга и няма качеството на потребител, независимо, че притежава дял от съсобствеността.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт № 152 от 25.09.2013г., нот. дело № 2723/2013г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър е видно, че ответниците по делото – Е. В.

А. и В. Д. М. са придобили правото на собственост по отношение на следния 5 недвижим имот – апартамент № А601 с идентификатор ***, находящ се сграда „Марин“, изградена в степен на завършеност „груб строеж“ в комплекс „Романс Марин“, к.к. Слънчев бряг, състояща се от шест етажа, построена върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, като всяка една от тях е придобила ½ ид.ч. от правото на собственост по отношение на описания недвижим имот.

По делото не се спори, че на 29.09.2016г. едната от съсобствениците – Е. В. А. е депозирала пред „ВиК“ ЕАД със седалище гр.

Бургас заявление за откриване на партида за монтиране на водомер в имота, вследствие на което за имота е разкрита партида с абонатен номер 741463.

По делото е представена Справка – извлечение за имот, с партида с абонатен номер 741463 и титуляр на партидата – Е. В. А., от която е видно, че за периода от 16.10.2018г. до 27.01.2021г. са отчетени конкретни стойности на доставена, отведена и пречистена вода, както и стойности, отчетени вследствие на разпределение на разходваното количество вода. Към справката са представени и съответните фактури за отчетените количества вода за процесния период от време.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 25.01.2023г., от неоспореното заключение на която е видно, че в процесния имот има открита партида - 741463 при ВиК ЕАД и е регистрирано едно измервателно устройство, което е монтирано в санитарния възел на апартамента и се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползването на мобилен компютър. В заключението е посочено, че изразходваното количество вода, преминало през измервателното устройство за посочения в петитума на иска отчетен период е 83 куб.м. и от разпределение – 47, 39 куб.м. – тоест – общо – 130, 39 куб.м.