Решение № 1497 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202972 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 12645719 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който С.

Д. П., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро /100.00 лв./, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, С. Д. П., оспорва процесния ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като се претендира за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Претендират се и разноски.

От фактическа страна се установява следното:

Н а 06.12.2025 г. в 11:32 часа в град Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3, посока юг, към Митница Пловдив, е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ********, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 1250b77, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 74 км/ч., след отчитане на 1 толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 24 км/ч. По делото е установено, че собственик на горепосоченото МПС е С. Д. П.. Именно на последния за така констатираното нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в размер на 51,13 евро /100.00 лв./.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

Горната фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението), за превишаване на разрешената скорост в населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба в размер 100 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред. В тази връзка не се споделят доводите за липса на коректно описание на нарушението.

2

При извършената служебната проверка Съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото доказателства (Справка АИС АНД) се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен по установения за това в закона ред.

Налице е и посочване на всички задължителни реквизити на ел. фиш.

Съгласно чл. 189 ал. 4 ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е описано, посочени са и координати, които отговарят на конкретна точка от земната повърхност и позволяват установяването с точност на мястото на извършване на нарушението. Непосочването на издателя на електронния фиш, както и неговата длъжност и съответно неполагане на подпис от същия не представляват нарушение на административно процесуалните правила при провеждане на административното производство по установяване на подобно нарушение и налагане на санкция. В ЗДвП не е предвидено, че издателят на електронния фиш следва да се посочи като длъжност и да положи подпис, за да се преценява авторството на постановения административно наказателен акт. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изискуем реквизит в тази насока е единствено данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Що се касае до датата, според § 6, т. 63 ДР ЗДвП, "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и 3 обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Идентично определение, дава и нормата на § 1 ДР ЗАНН. Посочените, в цитираните норми характеристики на електронния фиш, предпоставят неговата валидност не само без подпис, но и без посочване на дата на издаване. Фишът материализира обработени данни, получени от техническо средство, като датата на издаване не е предвиден с процесуална норма елемент. Това е така, защото последиците от издаването му са свързани с датата на връчване. Съществени елементи са датата и мястото на извършване на нарушението, както и фактите, въз основа на които се прави извод, че е извършено. По този начин правото на защита е гарантирано. Гарантирана е и възможността да бъде извършена преценка за законосъобразността на този акт. Горното обосновава извода, че липсата на изрично посочване на датата, място и автор на ел. фиш, не обуславят неговата порочност.

Правилно е било преценено и че за процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесното МПС към датата на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства, нито твърдения, че процесното МПС е било управлявано от лице различно от жалбоподателя, установено при спазване на процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност в самия ел. фиш. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай такава декларация не е представена нито в срока за обжалване, нито до момента на приключване на съдебното следствие, което евентуално да доведе до отпадане на отговорността на жалбоподателя. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно именно той е бил привлечен към отговорност.

В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, 4 представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Същото е коректно посочено и в обжалвания ЕФ с наименование по вид и № (АТСС ARH CAM S1 № 1250b77), което обуславя и несонователността на възражението в този смисъл.

Техническото средство е преминало през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението.

Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите признаци на деянието: на 06.12.2025 г. в 11:32 часа в град Пловдив, бул.

„Кукленско шосе“ срещу № 3, посока юг, към Митница Пловдив, е било извършено нарушение за скорост с лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ********, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 1250b77, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от 74 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 24 км/ч. Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която се явява коректната правна квалификация.

Посочени са и правните признаци на нарушението: при разрешена скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 24 км/ч. Горното обуславя и неоснователността на възражението за некоректно описание на нарушението, респ. за несъответствие на мястото на извършване на нарушението, доколкото точно обратното се установява от приобщените по делото доказателства – Снимка към ЕФ и Протокол за използване на АТСС.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложената по административната преписка фотоснимка. В тази връзка 5 следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения толеранс от 3 км.ч. като от измерената скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно пълно съответствие.

Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането, от която е видно и посоката на засменане.

В електронния фиш изрично е посочено и коректното основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.

1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен размер, което препятства възможността за ревизирането му.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

При отчитане на ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че присъденият размер следва да тангира към минималния възможен според актуалната редакция на чл. 27е НЗПП, а именно 70 евро.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ІV н. с.