Определение № 2743 от 01.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2743 гр. София, 01.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Н.а

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902577 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу решение № 220 от 03.06.2024 г. по в. т. д. № 53/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 422 от 08.11.2023 г. по т. д. № 276/2023 г. на Пловдивски окръжен съд Община Пловдив е осъдена да заплати на „Запрянови - 03“ ООД, гр. Асеновград сумата от 151 821, 03 лв., представляваща стойността на допълнително извършени непредвидени СМР във връзка с изпълнение на договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 4ДГ1211/01.10.2014 г. и договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 14ДГ126/18.02.2014 г. и анекс № 14ДГ1261/29.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 46 221, 08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2016 г. до 17.10.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд не е взел предвид направените 1 възражения и представените доказателства при преценката си доколко извършените допълнителни дейности са функционално свързани с общия инвестиционен проект, както и че ищецът не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че процесните СМР са част от договорите, по които претендира плащане. Оспорва извода на решаващия съд, че са били налице форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в проливен дъжд, които са довели до необходимост от извършване на СМР. Счита, че атакуваният акт в частта за присъдената стойност на тези СМР противоречи на материалния закон – чл.

258 ЗЗД и чл. 263 ЗЗД, както и на уговорките на страните по процесните договори. Навежда доводи, че невключването на извършените СМР в КСС се дължи на пропуск на изпълнителя, от което следва, че не са нито допълнителни и непредвидени, нито съпътстващи. Излага аргументи, че дори процесните СМР да са били необходими, това не е основание да се приеме, че е налице договорно правоотношение и за тях с оглед забраната на чл. 43 ЗОП /отм./. В допълнeние към касационната жалба се поддържа, че изпълнителят не е представил необходимите документи и оригинални фактури, за да бъде извършено плащането, поради което Община Пловдив не е била в забава.

Касаторът навежда доводи, че решаващият състав на въззивния съд не е обсъдил кои от допълнителните СМР, осъществени от ищеца, са били наложени от изменението на инвестиционния проект и кои са били необходими за изпълнението на проекта в частите му, незасегнати от изменението. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК, приложено към касационната жалба, и допълнителното изложение, приложено към допълнителната жалба, касаторът поставя следните въпроси:

1. „Може ли съдът да приеме за доказани факти или обстоятелства, които не могат да бъдат безспорно установени въз основа на събраните по делото доказателства; ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то следва ли да се приеме, че за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи осъществяването му, съответно че се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му?“; 2. „При договор за строителство (изработка по смисъла на ЗЗД) носи ли възложителят при проливен дъжд по време на строителството риска от случайно повреждане/изместване на съоръжения и 2 инсталации, които следва да се вложат в строежа, още повече при бездействие на изпълнителя да отправи предупреждение веднага?“; 3. „Длъжен ли е съдът при спор относно задълженията между страните по договор да проведе тълкуване на волеизявленията на страните в договорните правоотношения, свързани с предмета на спора, за да достигне до обективната, действително изявена в договора воля на страните?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и да посочи значението им за разрешаване на спора с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита?“; 5. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и да вземе становище по всички правнорелевантни и своевременно отправени възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?“; 6. „Дължи ли се обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при условие, че съгласно договора, вземането на изпълнителя по договора става изискуемо от момента на представяне от негова страна на посочените в договора документи, включително оригинална фактура, а такава не е представена?“; 7. „Допустимо ли е изменение в съществени параметри на поръчката предвид изричната забрана на нормата на чл. 43 ЗОП /отм./, в т.ч. цената след сключване на договора по ЗОП поради извършени допълнителни СМР, невключени в КСС към договора, но предвидени в инвестиционния проект? Преклудира ли се възможността на строител по договор за обществена поръчка, сключен при действието на ЗОП /отм./, да иска допълнително възнаграждение след сключване на договора за СМР, които са му били известни и са били част от инвестиционния проект към момента на възлагане на договора за обществена поръчка? Дължи ли се допълнително възнаграждение, извън посоченото в договора за обществена поръчка и предложено на изпълнителя при участието му в процедурата по възлагане на обществена поръчка, за невключени СМР в количественостойностната сметка към договор, сключен съгласно Закон за обществените поръки /отм./, когато същите СМР са били известни на изпълнителя, т. к. са предвидени в инвестиционния проект?“; 8. „По какъв начин следва да се определят единичните цени на допълнителни видове СМР, непредвидени в КСС по договор за обществена поръчка? Доколкото ЗОП урежда с императивни правни норми реда, по който се определя цената на обществената поръчка, а именно – в резултат на проведена процедура по 3 възлагане на обществена поръчка, която цена се инкорпорира в договор така, както е предложена в процедурата, то приложим ли е на основание чл. 45 ЗОП /отм./ чл. 326, ал. 2 ТЗ?“ Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по въпроса по т. 1 – с решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т. 2 – с решение № 167 от 16.02.2010 г. по т. д. № 409/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 55 от 29.01.2014 г. по т. д. № 1466/2013 г. на ВКС, I т. о.; по въпроса по т. 3 – с решение № 66 от 03.06.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 55 от 13.05.2024 г. по т. д. 355/2023 г. на ВКС, II т. о., решение № 50132 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1847/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 66 от 03.06.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 55 от 13.05.2024 г. по т. д. 355/2023 г. на ВКС, II т. о., решение № 50132 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1847/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 60028 от 16.08.2021 г. по т. д. № 2787/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 26.05.2020 г. по т. д. № 982/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1698/2019 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 4 – с решение № 50075 от 21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 60081 от 18.06.2021 г. по т. д. № 1037/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 323 от 27 09.2012 г. по гр. д. 408/2011г. на ВКС, I г. о., решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г. о.; по въпроса по т. 5 – с решение № 69 от 22.06.2022 г. по т. д. № 878/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 31.05.2021 г. по гр. д.

№ 1561/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 47 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 1464/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 17 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2015 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т. 6 – с решение № 43 от 02.08.2017 г. по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г. о.; по въпросите по т. 7 – с решение № 95 4 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 60211/2016 г. на ВКС, III г. о. Касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпросите по т. 1, 3, 4 и 8. Поддържа също, че е налице основанието по чл.

280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба „Запрянови - 03“ ООД е подал отговори на касационната жалба и на допълнението към касационната жалба, в които изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба и допълнението към нея са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че първоначално между страните по делото е бил сключен договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 14ДГ126/ 18.02.2014 г. с предмет СМР по изпълнение на Обособена позиция № 2 „Реконструкция на езерото и изграждане на подземен обществен паркинг“, на стойност 4 947 388, 45 лв. с ДДС, която съгласно договора е окончателна и не подлежи на промяна, с изключение на случаите, посочени изрично в ЗОП, а към него е бил подписан анекс №14ДГ126 1/29.08.2014 г., поради изменение в инвестиционните намерения на възложителя. Констатирал е, че с оглед изменението на инвестиционния проект, допълване на разрешението за строеж и изменението на количествено- стойностните сметки /КСС/, е изменена цената за цялостното изпълнение на договора – на 1 077 020,46 лв. без ДДС. Отчел е, че на 01.10.2014 г. между страните е сключен договор ВG161РО001/1.4- ***-S-02 рег.№ 14ДГ1211/01.10.2014 г. на стойност 524 375,04 лв. за ОП №2, като на същата дата е сключен още един договор №14ДГ 1210/01.10.2014 г. на стойност 293 154, 29 лв. с ДДС, като предметът на последния е изпълнението на допълнителни, непредвидени в основния инвестиционен проект СМР във връзка с изпълнение на дейностите по проект „Изграждане на зЕ. и достъпна градска среда в град Пловдив“ във връзка с 5 реконструкция и обновяване на „Цар Симеоновата градина“.

Въззивният съд е констатирал, че на 17.03.2015 г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт обр.

15), с който строежът е предаден от изпълнителя на възложителя, а на 30.11.2015 г. е съставен Протокол за установяване годността за ползване на строеж „Цар Симеонова градина“ – реконструкции и обновяване на зелени площи, обслужваща социална и техническа инфраструктура, съществуващи водни площи, находящ се в УПИ I – парк, кв.130, ЦГЧ – гр. Пловдив, с което обектът е въведен в експлоатация. Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза решаващият състав на въззивния съд е приел, че СМР по тротоара на ул. „Авксентий Велешки“ са предвидени за изпълнение по инвестиционния проект, част Геодезия, част Вертикална планировка, но дейностите не са описани в КСС; СМР, надвишаващи количества по част Електротехническа по двата договора, са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект, както и в КСС 1, т. 22, 27 и 33, но представляват допълнителни количества, които се явяват необходими и присъщи за функционалното предназначение на обекта. Посочил е, че сградата, от която се управляват пеещите фонтани, не се запазва, поради което демонтажът се явява необходим за достигане на функционалното предназначение на обекта, като съпътстващо СМР. В решението е изложено, че: по част „Геодезия доставката и монтажът на настилка“ – са налице бетонови елементи за паркинг 8 см, положени върху разтвор 3 см, които не са описани в КСС, но са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект; по част „Хидроизолации“ дейността по полагане на защитен слой от екструдиран пенополистерол с дебелина 3 см по стени не е описана в КСС, но е предвидена за изпълнение в инвестиционния проект, част Хидроизолации R14; по част „Вентилация“ - дейностите по доставка и поставяне на жалузийни решетки също са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект; по част „Архитектура“ относно Сух фонтан, Мост 1 и Мост 2 СМР не са описани в КСС, но са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект, като всички тези работи са необходими за достигане на функционалното предназначение на обекта. За част „Архитектура“ относно остров – технологични помещения дейностите по гипсова шпакловка на стени и тавани, направа на циментова замазка по стълбища и стълбищни площадки и направа на циментова замазка с дебелина 8 см в санитарен възел е отразено, че не са задължителни и са 6 въпрос на архитектурно решение. Съдът е изтъкнал, че по част „Архитектура“ относно градинска чешма - извършените дейности не са описани в КСС, но са предвидени в инвестиционния проект, поради което също са необходими за достигане на функционалното предназначение на обекта. Досежно извършени СМР по повдигане на резервоар по части „Конструкции и Хидроизолации“ в решението е отразено, че една част са описани в КСС, други – не, но необходимостта от изпълнение на тези СМР е възникнала вследствие на въздействие на проливен дъжд (изместване на съоръжението), като е възпроизведено експертното заключение, че работите се явяват необходими за отстраняване на компрометираните части от строежа.