Протокол № 282 от 09.04.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 282 гр. Смолян, 09.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова

Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100993 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

ЗА ИЩЕЦА „**“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален представител в съдебно заседание. Чрез юриск. А. Г.е постъпило становище с вх. № 1878/11.03.2026 г.,

ЗА ОТВЕТНИЦАТА Р. И. П. се явява назначения й особен представител адв.

С. М..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. А., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост с отбелязване от връчителя, че вещото лице отказва да получи призовката поради служебни ангажименти.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ. М. – Оспорвам исковата молба. Написал съм отговор подробно и възражение, като считам, че възраженията на ищеца са неоснователни. Не възразявам по отношение на доказателствени искания на ищеца.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото.

Производството е образувано по чл. 422 от ГПК, като се иска на основание чл.

1

415 от ГПК да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. И. П. с ЕГН **********, че дължи на “**” ЕООД с ЕИК **, сумата от 1224.95 лв., от които: 1000 лв. главница по предоставения кредит, 214.35 лв. договорна лихва за периода от 29.11.2023 г. до 23.11.2024 г.; 10.60 лв. - лихва за забава от датата на забавата: 23.11.2024 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 104/2025 г. на Районен съд – Смолян.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2023 г., дружеството сключва, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 463886. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: **** На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за Писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилагаме по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. В случай на оспорването му и съгласно Решение №410/16.04.2013 по дело №1150/2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК.

В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставяме и справка в МВР, откъдето е видно, че личната карта е валидна и не са налице данни същата да е открадната. Предоставяме снимка от Вайбър профила на ответника, от която е видно, че номерът, с който профилът във Вайбър е регистриран съвпада с този, с който е кандидатствано за кредит. Проведен е и видео разговор, с цел допълнителна идентификация. Предоставяме снимка и запис от видео разговора.

По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит 2 от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на

1000 лв. /хиляда лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена а именно: по касово на каса на „Изипей“ АД.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1000 лева, е дължимо на 12 вноски, първите 11 са в размер на 83.33 лв., а последната е падеж 23.11.2024 г. е 83.37 лв. Към датата на депозиране на исковата молба, кредитополучателят не е правил плащания, с които да погаси част или в цялост претендираното вземане за главница. Поради което същата е дължима в цялост, съгласно исковата претенция.

При изплащане на вноските по кредита, клиентът трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Длъжникът по договора не е осъществявал плащания, а вноските са падежирали, поради което същата се явява изискуема. За това претендираме договорна/възнаградителна лихва за целия период на договора, а именно за периода 29.11.2023 г. до 23.11.2024 г. в размер на 214.35 лв.

Кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 23.11.2024 г. Той не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит. От Съответно, считано от 23.11.2024 г., ответникът е изпаднал в забава.

Крайната дата на претендираната лихва — 20.12.2024 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на депозиране на заявлението в съда. С оглед горното претендираме вземане за законна лихва в размер на 10.60 лв. за периода 23.11.2024 г. до 20.12.2024 г.

Прилагаме справка от калкулатор на законна лихва.

Ищецът по делото е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Вследствие е депозирано пред Районен съд Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 104/2025 г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът ни е указал да предявим установителен иск, за да докажем вземането си, след като довнесем дължимата държавна такса. Поради това за нас се поражда правен интерес да заведем настоящето дело.

Към датата на депозиране на искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 1224.95 лв., от които: 1000.00 лв. главница по предоставения кредит, 214.35 лв. - договорна лихва за периода от 29.11.2023 г. до 23.11.2024 г.; 10.60 лв,- лихва за забава от датата на забавата: 23.11.2024 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

3

С постъпилия отговор по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответницата, исковата молба се оспорва и по основание и по размер. Посоченият в исковата молба договор е нищожен, тъй като не е спазена процедурата и формата за сключването му. По делото не е представено нито едно доказателство за изпълнена процедура посочена в раздел II Кандидатстване за кредит и раздел III. С|ключване на договора за предоставяне на кредит и на общите условия-неразделна част от него,, за да се приеме, че е бил сключен от разстояние валиден договор за кредит. Не е представена заявката за кредит, нито доказателства за изпращане и получаване на същата. Не са представени доказателства за изпращане и получаване на Договор за предоставяне на кредит от разстояние и изразено съгласие за сключването му според процедурата посочена в Общите условия. Представен е Договор за предоставяне на кредит № 463886 от 29.11.2023 год., който те е подписан и на която има отбелязване „Вярно с оригинала“. Липсват доказателства, че този договор е идентичен на проекта на договор, за който се твърди, че е бил изпратен на ответника с предложение за сключване. Оспорва се представеното копие на договора. Липсват доказателства, че ответникът е въвел цифровия код, за да удостовери съгласието си за сключване на процесния договор. Липсва постигнато съгласие между страните за сключване на процесния Договор за предоставяне на кредит № 463886 от 29.11.2023 год. със съдържанието , с което е представеното копие от него.За да е налице такова съгласие, то неговото съдържание следва да обхваща всички главни елементи на договор за кредит, след които е сумата, която кредитополучателя следва да върна по този договор.

В представеното на хартиен носител копие на оригиналния Договор за предоставяне на кредит № 463886 от 29.11.2023 год в чл.2 ал.1 е посочена сумата, която ще се предостави на кредитополучателя е 1000 лв. По този размер може да се приеме ,че е постигнато съгласие, тъй като не са предвидени други действия от която и да било от страните, което действие да повлияе и промени същия. Може да се приеме също ,че е постигнато съгласие по същите причини и по отношение на срока на договора от 360 дни - чл. 2 ал.1 , т. 2.1, договорната лихва от 40.15 % - чл. 2 ал.1 , т. 3, лихвен процент при отказ от договора 0.11% - чл. 2 ал.1 , т. 3.1. Що се касае до сумата, която кредитополучателя трябва да върне, което е един от най- съществените елементи на договора за заем, по който следва да има постигнато съгласие, за да се счита, че той е валидно сключен , действителен е и поражда правни последици, в процесния договор са посочени ДВЕ суми - 1214.35 лв.по чл.2 ал.1 т.4 и 1613.17 лв.по чл.2 ал.1. т.

4.Т.е.предвидени са алтернативно две различни суми, и коя от тях ще е дължима и ще се счита неразделна част от договора е обяснено в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 и 2 от договора. Според тези текстове окончателната сума, която да се счита уговорена за връщане(постигнато съгласие по този въпрос) и която да се счита неразделна част от неговите условия, с което се финализира окончателно фактическия състав по сключване на валиден договор за кредит се определя в срок от пет дни от сключване на договора. Т.е. този последен елемент, по който трябва да се постигне съгласие, за да има валиден сключен договор за кредит се появява)настъпва)на петия ден от сключване на договора. Договорът е бил подписан(сключен) видно от приложеното копие на 29.11.2023 г. под условие по отношение на чл.2 ал.1 т.4 и т.4.1 ,,защото към онзи момент не е бил изтекъл предвидения в чл.3 ал.1 пет дневния срок. Едва с настъпването му в зависимост от това дали кредитополучателят е набавил обезпечение на кредита или не, за една от двете суми се постига съгласие и та вече може да се счита за неразделна част от подписания договор. До този момент не е ясно за каква сума за връщане на кредита са се договорили страните Това рефлектира и върху погасителен план, който се изготвя на база- та на тази сума за връщане, по която е 4 постигнато съгласие, и които погасителен план да стане неразделна част от договора.