Решение № 4116 от 17.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4116 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110139055 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Р. С. И. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 520,01 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.12.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ........................., аб. № .........., ведно със законна лихва за период от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 120,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 20.04.2022 г., 14,13лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,25 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 20.04.2022 г.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 425055/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се ........................., аб.

№ .......... като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за уважаване на претенциите.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за изтекла погасителна 1 давност. Оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди, че не е титуляр на вещно право на ползване на посочения в исковата молба имот, че не е извършена доставка на топлинна енергия и че ако е извършена такава отчитането й било некоректно. Прави възражение за неравноправност на клаузите на чл. 32 и чл. 33 от приложимите за процесния период Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Нелбо инженеринг ООД счита, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими нормативни изисквания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 25055/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представените по делото писмени доказателства –нотариален акт №.... за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, нотариален акт за продажба на недвижим имот от 03.11.1997г. и декларация за отказ от вещно право на ползван, се установява, че за процесния период Р. С. И. е била титуляр на вещно право на ползване върху жилищния имот, за който се претендират вземанията. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството й на ползвател на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 2 изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Нелбо инженеринг ООД" ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение относно договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение. Това е така, тъй като по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, 3 потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ, то това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период не е имало отоплителни тела, по данни на ФДР имало щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдавана от сградната инсталация, съгласно НТ. Според експертизата в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на кубатурата на сградата. СТЕ сочи, че изчисленията на ФДР са в съответствие с Наредба от 01.06.2004 г. Вещото лице е посочило, че са му представени свидетелства от метрологични проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж.

Топломерът е преминал метрологични проверки през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри от ФДР. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва 4 принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?