Решение № 19 от 01.03.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Гълъбово, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря А. ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело № 20235550100098 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа искова молба на В. Ж. Д., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК Стара Загора, срещу „В.к.“ АД /правоприемник на „В.к.“ ООД, ЕИК ****/, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55 от ЗЗД .

Ищецът твърди, че между него и „В.к.“ ООД с ЕИК ****, в качеството си на кредитодател бил сключен Договор за паричен заем Standart 30 № **** от 14.05.2021 г. Договорът бил сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, ответникът се задължил да предостави заемни средства в размер на 2400,00лв. /две хиляди и четиристотин лева/ на В. Д., а той от своя страна се е задължил да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 5 от договора, годишен лихвен процент на заема от 40.32% /четиридесет цяло и тридесет и два процента/, а съгласно т. 8 от същия член на Договора, годишният процент на разходите бил 49.49% /четиридесет и девет цяло четиридесет и девет процента/. Твърди, че уговореният срок на договора бил 15 месеца. Страните се били съгласили кредитодателят да изплати уговорената заемна сума на кредитополучателя чрез системата за разплащане на Изипей след като се прихванат насрещни изискуеми вземания, които имат страните помежду си във връзка с Договор за заем № ***** от 13.10.2020 г. Твърди се, че по последния договор са били дължими от ищеца към „В.к.“ ООД парични 1 средства в размер на 1949,20лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и двадесет стотинки/. Твърди, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от този, който е посочен в договора за заем от „В.к.“ ООД. Съгласно договора се дължала „такса за експресно разглеждане на заявка за парични заем“ съгласно чл. I. ал. 3 от последния, в размер на 1762,95лв. /хиляда седемстотин шестдесет и два лева и 95 стотинки/, както и “неустойка” по смисъла на чл. 5, ал. 2 от договора в случай, че длъжникът не предостави в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция.

Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че Договор за паричен заем Standard 30 № **** от 14.05.2021 г., сключен между „В.к.“ ООД, с и В. Ж. Д., с ЕГН ********** е изцяло недействителен.

Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че Договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г., сключен между „В.к.“ ООД с ЕИК **** и В. Ж. Д., с ЕГН ********** е изцяло недействителен. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорите не са изяло недействителни, моли да се постанови по отношение и на двата договора, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Твърди , че видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,32% (четиридесет цяло и тридесет и две на сто) годишно. Като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. В процесния случай задълженията по договора за кредит били необезпечени, но договорената лихва надхвърляла четирикратния размер на законната лихва за претендирания период, с което клаузата, уговаряща размер й била нищожна. Отново в условията на евентуалност, моли да се постанови, че уговорената неустойка в чл. 5, ал. 2 от Договорите е нищожна. С така уговорената неустойка, според ищеца се цели единствено постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело №1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Последната се равнявала на ½ от размер на целия предоставен заем, като по никакъв начин уговорената неустойка не обезщетява кредитора за претърпените от него вреди, нито служи за обезпечение на задължението по договора за кредит, а още по-малко го санкционира, предвид факта, че няма увреждащо действие за кредитора към момента на реализиране на фактическия състав по въпросната клауза.

Твърди се, че единствената цел, която се преследва с тази разпоредба е свръхпечалба на Заемодателя. Отново в условията на евентуалност, моли да се постанови, че уговорената клауза, с която се уговаря възнаграждение за дължима „такса за експресно разглеждане“ в чл. 1, ал. 3 от Договора е 2 недействителна.Излага съображения, че разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Смята, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса била уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така, моли настоящата съдебна инстанция да осъди „В.к.“ ООД, с ЕИК **** да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на 100,00лв. /сто лева/ от В. Ж.

Д., с ЕГН ********** на „В.к.“ ООД с ЕИК **** във връзка с Договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г. Моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите, посочени в молбата. На основание чл. 190 от ГПК, моли съдът да задължи ответната страна да представи подписано копие на договор за паричен заем Standard 30 №***** от 13.10.2020 г., както и подписани от доверителя ми погасителни планове по договор за паричен заем Standard 30 № ***** от 13.10.2020 г. и по договор за паричен заем Standard 30 № **** от 14.05.2021 г. Моли да бъдат приети като писмени доказателства: договор за паричен заем Standard 30 № **** от 14.05.2021 година - заверено копие; пълномощно; договор за правни услуги - заверено копие. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „В.к.“ АД, чрез адв. Н. от МАК, в който твърди, че към настоящия момент договорът е изтекъл, а заемателят не е изплатил задълженията си по договора. Към момента бил платил 200 лв., с която сума били погасени, както следва следните суми: 117,53 лв. - такса за експресно разглеждане на документи; 72,47 лв. - неустойка; 10 лв. - разходи за събиране на просрочени вземания. Възразява срещу главния иск на ищеца за обявяване на целия договор за нищожен/недействителен, както и срещу предявените при условията на евентуалност претенции за обявяване на клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, т.5 и чл. 5 от договора за нищожни. Твърди, че възнаградителната лихва е компонент на ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитора, с оглед и прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, като единственото условие е същата, наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че след като посочените законови разпоредби са действали към момента на сключването на договора и договорения с него ГПР не надвишавала 50%, поради което била в рамките на допустимата граница, то договорната клауза за възнаградителна лихва и ГПР не била нищожна.

Подписвайки договора при посочените параметри, ищецът според ответника е преценил възможностите си, поради което не било налице накърняване на добрите нрави. Излага съображения, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен 3 процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, било спазено. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на договорената неустойка според ответника разпоредбата на чл.4 от договора, ищецът се бил съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. Твърди, че за кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. По отношение на искането за прогласяване на нищожност на клаузата за предоставена услуга за експресно разглеждане на документи, ответникът твърди, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна искането за ползване на посочената услуга създавало за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение намирала свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „В.к.“ ЕООД, чрез адв. Н. от МАК, е предявил срещу ищеца В. Д. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК. Излага идентични обстоятелства като в отговора на исковата молба досежно сключения между страните договор за кредит и усвоената от ответника по насрещния иск сума в размер на 2400 лв. Твърди, че с подписване на договора ищецът се задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 323.84 лв„ в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката.

Както изрично било посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди сключването му на заемателя е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изискванията за Закона за потребителския кредит (ЗПК). Твърди, че заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР 49,48 % и общ размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане на документи – 4857,60лв. Твърди, че заемополучателят В. Ж. Д. е заплатил сума по договор за паричен заем № ****/14.05.2021 г., както следва: на 29.06.2021 г. е заплатена сума в размер на 200,00 лева, от която със сума от 10,00 лева са погасени начислените разходи за събиране на просрочени вземания; със сума от 190,00 лева частично е погасена първа погасителна вноска. Твърди, че към 4 момента на депозиране на исковата молба заемателят дължал на заемодателя обща сума в размер на 6042,85 лева (шест хиляди и четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки), от които главница 2400,00лв., договорна лихва – 694,65лв. за периода 13.06.2021 г.. - 07.08.2022 год., неустойка – 1102,78 лв. неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до изтичане вноски от 13.06.2021 год. - 07.08.2022 год. /датата на изтичане на договора/, такса експресно разглеждане на документи – 1645,42лв. неизплатен остатък, разпределен по оставащите вноски до приключване на кредита, 200,00лв. разходи за събиране на просрочени задължения, С оглед гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. Д. да му заплати сумата от 3075,32лв. (три хиляди и седемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки), от които: 2280,64лв. – част от главница по Договора за паричен заем „Standard 30“ № ****/14.05.2021 г. (частичен иск от 2400 лв.); 614,01лв.