Решение № 134 от 10.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602643 по описа за 2023 година С Присъда №223 от 20.10.2023г. постановена по НОХД№305/23г.

Пловдивският районен съд – 17 н.с. е признал подсъдимият В. С. Л. за виновен в това, че на 13.09.2022 г., в с. С., обл. Пловдивска, на ул. ***, е държал огнестрелно оръжие - 1 бр. едноцевна ловна пушка марка „HAKAN“, със сериен номер ***, калибър 12x70. и боеприпаси за огнестрелно оръжие 54 бр. заводски снаражени ловни патрони калибър 12x70, от които 35 бр. марка „Arsenal“, със сачми № 6; 1 бр. марка „SAGA“, със сачми № 3; 2 бр. марка „SAGA“, със сачми № 1; 10 бр. марка „Arsenal“, със сачми № 4/0 и 6 бр. със ударен възпламенителен капсул, но без да са възпроизвели изстрел, без да има за това надлежно разрешение по ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.339 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл.66 ал.1 от НК, наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия е било отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът е приспаднал на основание чл.59 от НК от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, 1 разпоредил се е с иззетите веществени доказателства и направените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв.Д.,защитник на подсъдимия Л., в която се излагат бланкетни оплаквания за нейната неправилност и незаконосъобразност,както и за допуснати от първия съд нарушения на процесуалните правила.Прави се искане присъдата да бъде отменена, като въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована със събраните по делото доказателства и пледира да бъде потвърдена, а подадената въззивна жалбата отхвърлена, като неоснователна.

Подсъдимият Л., лично и със защитникът си адв.Д., поддържа подадената въззивна жалба с наведените в нея оплаквания и искания.Защитата при пренията развива допълнителни аргументи за липса на субективна съставомерност в действията на подсъдимия, който не е знаел, че огнестрелното оръжие се намира в дома му след смъртта на покойния му баща, в който смисъл са, както неговите обясненията,така и показанията на неговата майка и съпруга.

Въззивният съд, като обсъди направените с въззивната жалба оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Районният съд е установил от фактическа страна, че на 13.09.2022 г., полицейски служители от РУ Труд при ОД на МВР - Пловдив получили оперативна информация, че в дома на подсъдимия В. Л.,находящ се в с. С., обл. Пловдивска, на ул. ***, в нарушение на ЗОБВВПИ се съхранявали огнестрелно оръжие - ловна пушка, и боеприпаси за огнестрелно оръжие ловни патрони.

Във връзка с получения сигнал около 07:30 часа, на 13.09.2022г., св.

П.И. (*** към ***) и колегата му св. П.Т. (***) извършили проверка в частния дом, намиращ се в с. С., обл. Пловдивска, на ул. ***, в който подсъдимият В.

Л. живеел със съпругата си и със своята майка. В хода на проверката подс. Л.

,след като бил уведомен за причината за посещението от страна на полицейските служители им казал, че на тавана в дома си, в дървен сандък, съхранявал ловна пушка и патрони за нея.Подсъдимият Л. отвел полицейските служители до таванското помещение и в частност до въпросния дървен сандък, който бил заключен с катинар и верига. Там горе в таванското помещение подсъдимият отключил катинара с ключ, който имал в себе си, а при отварянето на сандъка в него били намерени ловна, едноцевна пушка марка „HAKAN 44 , със сериен номер ***, калибър 12x70, която била 2 прегъната па две, и общо петдесет и четири броя ловни патрони 12-ти калибър, които се намирали в хартиени кутии.

Предвид намерените предмети изброени по -горе полицейските служители веднага подали сигнал до ОДЧ.На място бил изпратен дежурният екип, който извършил претърсване и изземване при условията на неотложност.

При извършеното действие по разследване били описани и иззети горепосочената ловна пушка и всички налични общо 54 бр. ловни патрони, 12-ти калибър.

За намерените вещи подсъдимият Л. обяснил, че били останали след смъртта на баща му, който починал преди около две години.

От заключението на химическата експертиза е установено, че по протривката от канала на цевта на ловната, едноцевна пушка марка „HAKAN“, модел „TS870“, калибър 12, със сериен номер ***, било установено наличие на смазка, черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен барут.Според експертизата с нея е бил възпроизведен изстрел.

От заключението на съдебно балистичната експертиза, е установено, че представените за изследване- 1 бр. ловна пушка марка „HAKAN“, със сериен номер ***, калибър 12x70, представлявала едноцевно, гладкоцевно ловно оръжие. Същата била технически изправна и годна да произведе изстрели със стандартни патрони калибър 12x70 и да порази жива сила. По частите и механизмите й не било установено наличието на доработки и други манипулации. Същата представлявала огнестрелно оръжие по смисъла на чл.

4, ал. 2 от ЗОБВВПИ.А ,съответно представените за изследване 54 бр. ловни пагрони, обект на експертизата, били калибър 12x70, заводски снаражени ловни патрони, от които 35 бр. марка „Arsenal“, със сачми № 6; 1 бр. марка „SAGA“, със сачми № 3; 2 бр. марка „SAGA“, със 2 сачми № 1; 10 бр. марка „Arsenal“, със сачми № 4/0 и 6 бр. със ударен възпламенителен капсул.

Същите били годни да се използват по предназначение, да произведат изстрели и да поразят жива сила.

Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, които са обсъдени,както поотделно така и в своята съвкупност.

Неоснователни са възраженията на защитата, с които се твърди, че подсъдимият Л. не е бил наясно,че пушката на покойния му баща се съхранява на тавана в дома му, като в подкрепа на тезата му са и показанията на неговата майка и съпруга.

Районният съд е подложил на внимателна оценка всички събрани по делото гласни доказателства и е дал убедителен отговор кои от тях не приема, а други цени с доверие.В показанията си полицейските служители – свидетелите П.А.И. и П.Г.Т.,дадени на съдебното следствие пред районния съд, както и тези прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на досъдебното производство, същите са описали ясно и точно поведението на подсъдимия при посещението им в дома му.Свидетелят П.И. е казал, че 3 след като са попитали подсъдимия дали има огнестрелно оръжие в дома си той отговорил положително, съгласил се да им съдейства и ги е завел на тавана в къщата, където с ключ отключил един сандък, в който имало ловна пушка и боеприпаси. Подсъдимият потвърдил пред тях, че огнестрелното оръжие е било на баща му, който е починал и никога не е вадил пушката от там.Свидетелят П.Т. по идентичен начин е разказал, че когато съобщили на подсъдимия за какво отиват в дома му той ги завел на тавана отключил катинара на сандъка,в който имало ловна пушка и патрони и заявил, че същата е останала от баща му.Показанията на тези свидетели, които са основани на преките и непосредствените им възприятия и с които възпроизвеждат личните си възприятия, са последователни, кореспондират по между и с протокола за претърсване и изземване, при което действие по разследване са били иззети ловната пушка и боеприпасите от дървения сандък посочен от подсъдимия.

Тези доказателства опровергават в пъ лна степен обясненията на подсъдимия дадени на съдебното следствие, в които е посочил, че е чувал за пушката, но не я е виждал, като и че е попитал майка си къде се намира и тогава завел полицаите на тавана.Свидетелката Д. Л., майка на подсъдимия, при разпита си е заявила, че пушката е била на съпруга й и никой друг не е знаел за нея, нито се е интересувал.След това е заявила,че не е знаела къде се съхранява тази пушка, но преди да почине съпругът й го попитала. Когато дошли полицаите тя казала на сина си къде е пушката и ключа за сандъка.Показанията на свидетелката Л. и обясненията на подсъдимия в тази им част се явяват опровергани от показанията на свидетелите И. и Т., като никой от тях не съобщава да е имало разговор между подсъдимия и неговата майка в деня на проверката още повече, че свидетелката Д. Л., както самата тя е заявила, е трудно подвижна, не се е качвала на тавана, не е знаела къде точно се съхранява пушката, не е споменала нищо за сандък или пък за друга вещ.

В контекста на изложеното правилни са изводите на първия съд, че с оглед възрастта на тази свидетелка и здравословното й състояние същата не е знаела, виждала и не се е интересувала от подробностите за оставената от мъжа й пушка.

По изложените съображения съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата за липса на знание у подсъдимия, че в дома му се съхранява огнестрелно оръжие и боеприпаси и това е така, защото обективните му действия сочат на противното - непосредствено след разговора с полицейските служители, той им съдействал, като ги е завел на тавана, лично той е отключил сандъка. Отделно от това и в обясненията си дадени на съдебното следствие подсъдимият не отрича, че е знаел за наличието на тази пушка – твърди, че е виждал пушката, която първоначално стояла под спалнята на родителите му,както и че двамата са имали спречквания по повод на оръжието, тъй като майка му била против.

Основателно е възражението на адв.Д., че районният съд в мотивите си в заключение се е позовал и на обясненията на подсъдимия дадени в хода на 4 предварителната проверка на 13.09.2022г., които не са доказателства събрани по реда и със средствата предвидени в НПК и съгласно константата съдебна практика и доктрина същите не могат да бъдат ценени като годен доказателствен източник.Допуснатото нарушение не е съществено, доколкото съдът е анализирал всички събрани по делото доказателства и е основал вътрешното си убеждение въз на тях и не е поставил тези обяснения на подсъдимия в основата на присъдата си.

При правилно установената фактическа обстановка по делото районният съд е направил законосъобразен и съответстващ на закона извод, че с деянието си подсъдимият Л. е реализирал от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК.В мотивите към атакуваната присъда са обсъдени обективните и субективните признаци на посочения престъпен състав, които се споделят от въззивния съд, който не намира за нужно да ги преповтаря в настоящия си съдебен акт.

При определяне на наказанието районният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия чистото му съдебно минало,много добрите характеристични данни, липсата на констатирани каквито и да е противообществени прояви до момента, градивното му процесуално поведение и съдействието на досъдебното производство,трудовата му ангажираност,добрата семейна и социа лна среда, в която живее.

Законосъобразно е становището на първия съд, че изброените смекчаващи вината обстоятелства се явяват многобройни по смисъла на чл.55 от НК и обосноват извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление,което се явява в размер на две години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко на степента на обществена опасност на деянието и дееца.Наложеното от районния съд наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода се явява напълно справедливо и съответно на данните за личността на подсъдимия и извършеното от него деяние.