Решение № 104 от 17.05.2024, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Сливница, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20221890100741 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.341 и сл.ГПК – първа фаза – по допускане на делба.

Образувано е по предявен иск от И. Г. срещу И. А. Т., Б. Х. Б. и А. Х. Б., с който е поискано да се допусне до делба недвижим имот- УПИ 1-първи, пл.№470, квартал 26 по плана на гр. Божурище, с кадастрални данни поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Божурище, ***, с обща площ от 783 кв.м, както и на намиращите се в имота сгради с идентификатори, както следва: ***, *** и двете с адрес гр. Божурище, ***, както и сгради с идентификатор ***, ***, *** и трите с адрес гр.

Божурище, ***.

Ищцата сочи, че заедно с ответниците са наследници по закон на А. Т. Д., ЕГН**********/починал на 29.06.2005 г./, както и на И. Т. Т., ЕГН ********** /съпруга на А. Д., която е починала на 12.09.1992 г./ Сочи се още, че след смъртта на двамата, те са оставили като наследници И. А. Т./ответник/, П. А. М., ЕГН ********** и Г. А. Т., ЕГН**********. Твърди се, че на 01.10.2016г. е починала П. А. М., която е оставила като свои наследници по закон Б. Х. Б. и А. Х. Б./ответници по делото/. Сочи се, че на 24.11.2018 г. е починал и Г. А. Т., който е оставил за своя наследница ищцата- И. Т.. В исковата молба се сочи, че А. Т. Д. е придобил недвижим имот- УПИ 1-първи, пл.№470, квартал 26 по плана на гр. Божурище, с кадастрални данни- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Божурище, ***, с обща площ от 783 кв. м, по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот №40, том №8, дело №1347/1968 г. и н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация №153, том №9, дело №1852/1968 г.

Имотът е бил придобит по време на брака със съпругата му И. Т. Т., като след закупуване на 1 имота в него са били построени процесните сгради. Сочи се, че с н.а. за покупко- продажба №6, том №2, дело №453/1987 г. А. Т. Д. и И. Т. Т. продават ½ идеална част от имота на И.

А. Т.. Твърди се, че делбата следва да се допусне при следните квоти:-1/3 ид.ч. от сгради с идентификатор ***, ***, ***, ***,

*** да бъдат за И. Г. Т., заедно с 2/12 ид.ч. от УПИ с идентификатор ***;- 1/3 ид.ч. от сгради с идентификатор ***, ***,

***, ***, *** да бъдат за И. А. Т., ведно с 2/12 ид.ч. от от УПИ с идентификатор ***, към които да се прибавят и притежаваните от него ½ ид.ч.- по 1/6 ид. ч. от сгради с идентификатор ***, ***,

***, ***, *** да бъдат за Б. Х. Б. и А. Х. Б., ведно с по

1/12 ид.ч. от УПИ с идентификатор ***.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от И. А. Т., с който не се оспорват твърденията в исковата молба, че страните по делото се явяват наследници по закон на А. Т. Д. и И. Т. Т.. Не се оспорва и иска в частта, касаеща сгради с идентификатор №***, ***., *** и посочените дялове за всеки от сънаследниците. Твърди, че с н.а. за покупко- продажба №6, том №2, дело №453/1987 г. А.

Т. Д. и И. Т. Т. са му продали ½ идеална част от УПИ с идентификатор ***, която част представлява 384 кв. м., находящи се в северозападната част на парцела. Сочи, че след продажбата ответникът е бил заградил тази реална част от парцела с ограда, местоположението на която не е променяно и до днес. Твърди, че е собственик и владее реалната част с ясното съзнание за това, непрекъснато, явно и безспорно. Навежда твърдения, че владяната от него реална част отговаря на изискванията на закона- чл.54 ППЗТСУ и чл. 19 ЗУТ, поради което счита, че я е придобил на основание давностно владение към 01.01.2011 г. и представлява оградената от него северозападна част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 384 кв.м. Сочи, че в подкрепа на неговите твърдение е и факта, че имотът на ответника, заедно с двете сгради намиращи се в него са с различен административен адрес от другите три сгради посочени в исковата молба.

Ответникът твърди, че през годините редовно е заплащал своите данъчни задължения за имота, като с изложените съображения, счита, че до делба следва да бъде допуснато единствено ½ ид. ч. от поземления имот. Ответникът сочи, че сграда с идентификатор *** и *** са негова лична собственост, поради което не следва да бъдат допускани до делба. Сочи се, че е изградил със собствени средства и труд жилищна сграда с идентификатор ***, за което е било учредено право на строеж от неговия баща А. Д.. При условията на евентуалност сочи, че е придобил собствеността върху сградата на основание давностно владение, която следва да е изтекла през 1980 г.

Твърди, че за процесната сграда се е снабдил и с титул за собственост- н.а. №102, том №3, дело №864/1995г. на нотариус при СлРС. Сочи, че след построяването на сграда с идентификатор ***, баща му А. Д. е построил сграда с идентификатор ***, за която са относими приложените към исковата молба документи.

Ответникът сочи, че сграда с идентификатор *** е била изградена от него, като през 2011 г. е била придобита от него по давност. Сочи, че на 01.06.12 г. е било извършено 2 преустройство на сградата, като около 15 метра са били отредени за вход и стълбище към втория етаж. При условията на евентуалност сочи, че сградата е придобита в сегашния и вид към 01.06.22 г. на основание давностно владение. Оспорва се твърдението на ищцата, че тя не е допускана до югоизточната част на имота и намиращите се в нея сгради.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Б. Х. Б. и от А. Х.

Б..

С Определение от 05.12.2023 г. като страни в производството са конституирани А. И.

Т. и Р. И. К., които не са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС.

Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първата фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи наличието на тези условия.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 40, том VIII, дело № 1347/05.04.1968 г. /л.10/ А. Т. Д. е закупил УПИ от 768 кв.м., находящ се в село Божурище, съставляващ парцел VIII-15, кв.16 по плана на с. Божурище, при съседи: река, М.Н. и наследници на С.Ц..

Видно от Нотариален акт № 153, том XI, дело № 1852/1968 г. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация от 24.04.1968 г. /л.11/ е признато правото на собственост на А. Т. Д., придобито по силата на дворищна регулация, върху празно дворно място от 84 кв.м. от имот с пл.№ 16, придадено към собствения му парцел VIII-15 от кв.16 по плана на с. Божурище.

Видно от скица на имота /л.21/, описаният в посочените по-горе нотариални актове недвижим имот представлява УПИ I – 470, кв.26 по плана на гр. Божурище от 1984 г. и е с площ от 773 кв.м.

От представената по делото скица на поземлен имот по действащата КККР на гр.

Божурище /л.22/ се установява, че процесният УПИ с идентификатор *** е идентичен с УПИ I – 470, кв.26 по плана на гр. Божурище от 1984 г.

Между страните не е спорно, че посочените по-горе нотариални актове са сключени през време на брака на А. Т. Д. с И. Т. Т., поради което на основание чл.103, вр. с чл. 13 СК /от 1968 г. в сила от 22.05.1968 г./, съсобствеността върху имота е придобита в режим на СИО между съпрузите при равни права по 1/2 .

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1987 г. /л.12/ се установява, че А. Т. Д. и И. Т. Т. продават на сина си И. А. Т. ½ ид.ч от процесния УПИ, 3 като продаваемата част съставлява 334 кв.м. от мястото, находяща се в северозападната част на парцела, при съседи от две страни улици, А. Т., О.К..

От представена по делото Служебна бележка от община Божурище /л.170/ се установява, че И. А. Т., към момента на продажбата, е бил в брак с П. Х. Т., поради което имотът е придобит в режим на СИО при равни права между съпрузите, съгласно чл.19, ал.1 СК /от 1985 г./

В тази връзка е налице спор по делото дали И. А. Т. и съпругата му са придобили ½ идеална част от УПИ с идентификатор *** или реална част, равняваща се на 334 кв.м. от мястото, находяща се в северозападната част на парцела.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗТСУ /отм/, действаща към датата на сключване на Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1987 г., не е възможно придобиване, чрез правни сделки или по давност, на реално определени части от дворищнорегулационни парцели, какъвто е бил към момента на продажбата процесния УПИ.

Предвид това с договора за продажба не е прехвърлена реална част от поземления имот в полза на И. А. Т., а ½ ид.ч. от целия имот, а посочването на коя част конкретно се прехвърля, съдът приема, като воля за разпределение на ползването на имота.

В тази връзка следва да се разгледа, направеното от ответника И. А. Т., в срока по чл.131 ГПК, възражение за придобиване по давност на реална част от УПИ, съответстваща на предоставената му за ползване такава от мястото, находяща се в северозападната част на парцела.

С изменението на чл.59 ЗТСУ, в сила от 01.01.2001 г., се допуска придобиване чрез сделка или по давност на реално определени части от поземлен имот, при условие, че отговарят на изискванията за минимална площ и лице, определени в Правилника по прилагане на закона.

Съгласно чл.54 от Правилна за прилагане на ЗТСУ минималните размери за площ и лице на поземлените имоти са в зависимост от вида на населеното място – град или село, в което се намират. В случая Божурище има статут на град, считано от 15.08.1997 г., съгласно Решение на Министерски съвет /л.228/, поради което по отношение на поземлените имоти, находящи се в него е приложима разпоредбата на чл.54, ал.1, пр.1 ЗТСУ, като минималният размер на площ и лице за обособяване на самостоятелен обект, който може да е предмет на прехвърлителна сделка, респективно да се придобива по давност, е най-малко 14 м. лице и 300 - 1000 кв.м. повърхност.

От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза /л.213/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесния УПИ е разделен, чрез материализирана на място ограда, на две част – северозападна и югозападна, като всяка една от тези части отговаря на минималните размери за площ и лице съгласно нормата на чл.54, ал.1, пр.1 ППЗТСУ, тоест е възможно всяка една от тези части да се придобие по давност. Северозапната част е с площ от 391 кв.м и с лице 17.75 м. от към ул. „Ген Гурко“ и 24.27 м. от към ул. „Любвн Каравелов“, а югозападната част е с площ от 391 кв.м и с лице от към ул. „Ген. Гурко“ – 17.85 м.

От разпита на свидетелката В.Н.М. /протокол от о.с.з. от 12.03.2024 г. л. 237/, доведена от ответниците се установява, че познава наследодателите на страните, а именно А. Т. Д. и И. Т. Т. и техните деца от 1967 – 1968 г., доколкото живеели в едно населено място – в Божурище. Първоначално А. Д. и семейството му живеели на квартира, но през 1968 г., съпругът на свидетелката, в качеството на кмет на село Божурище им предоставил мястото на ул. „Гурко“ и ул. „Любен Каравелов“ /ъглово място/ с площ от около 800 – 900 кв.м/ да си застроят. След придобиване на мястото веднага запознал строежа на къщата откъм „Любен Каравелов“ и „Гурко“. Това място било дадено на И. от неговия баща А., за да си построи къща за своето семейство, което и било споделено на свидетелката от самия 4

А.. Строежът продължил около 2 години, извършвал се от И. с негови средства и за нуждите на неговото семейство. От построяване на къщата в нея живее И. и неговото семейство.

Майка му и баща му са живели в неговата къща до момента, в който не е построена къщата откъм ул. „Гурко“. Построяването било около 10 г. след построяването на къщата на И., след което родителите се изнесли да живеят в новопостроената къща. В тази къща, на ул.“Гурко“, живеел и другият син на А. и И. – Г.. След построяването на тази втора къща И. построил и оградата, която разделя двете части на имота, както и допълнителните постройки в тази част - гараж. Свидетелката установява, че оградата разделя двете части на имота и до днес, като не е променяна през времето. Установява, че в къщата са правени подобрения, пристройки и надстрояване от И.. Свидетелката лично е възприела тези обстоятелства, видяла е кога е започнал строежа и кога е завършил, доколкото живее в непосредствена близост до процесния имот имала е приятелски взаимоотношения с наследодателите на страните и е посещавала имота редовно, два – три пъти в седмицата.