Решение № 5701 от 03.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5701 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100507285 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - ДИРЕКЦИЯ "УПРАВЛЕНИЕ на СОБСТВЕНОСТТА и СОЦИАЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ" / ДУССД/ - МВР, с Булстат 129010157, чрез процесуален представител юрисконсулт К.Г., с надлежно учредена представителна власт, срещу решение №6777 от 15.04.2024г., постановено по гр.дело №29141/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ДУССД - МВР, с Булстат 129010157, срещу "ДАВИТ ЕК" ЕООД, ЕИК 131022120, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че "ДАВИТ ЕК" ЕООД дължи на Д У С СД - МВР следните суми: сумата от 800 0 лв., представляваща договорна неустойка по чл.14 от договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд115/29.10.2020г. поради забава при изпълнението на заявка с рег.№462/25.10.2021г. за автомобил с рег.№****, както и на заявка с рег.№52/27.10.2021г. за автомобил с рег.

№****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда - 03.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 95.55 лв., лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от 22.12.2021г. до 02.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.02.2022г. по ч.гр.дело №5503/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав; както и в частта на претендирани разноски за заповедното и исковото производство.

1

Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на първостепенния съд за недължимост от ответника "ДАВИТ ЕК" ЕООД на уговорената неустойка по чл.14 от договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г. поради забава при изпълнението на заявка с рег.№462/25.10.2021г. за автомобил с рег.№****. Поддържа се, че неправилен и в противоречие на доказателствата по делото е изводът на първостепенния съд, че в случая срокът за изпълнение на ремонта на автомобил, с рег.№****, е бил 20 работни дни, поради което не е доказана забава от изпълнителя при изпълнение на заявка с рег.№462/25.10.2021г.. Твърди се, че техническата неизправност, която е следвало да се извърши по посочената заявка не се явява ремонт на основен агрегат и по тази причина срокът за завършването му е бил до 7 работни дни от приемането на процесното МПС в сервиза на изпълнителя - "ДАВИТ ЕК" ЕООД /чл.2, ал.4 от сключения договор за обществена поръчка/, поради което следва да се приеме, че крайният срок за изпълнение на заявката по сключения договор е 03.11.2021г., като в случая автомобилът е бил върнат на възложителя - ДУССД – МВР по договора за обществена поръчка на 09.11.2021г.. В тази връзка се излага, че изпълнителят "ДАВИТ ЕК" ЕООД е просрочил с 5 дни срочното изпълнение на договора по заявка с рег.№462/25.10.2021г. и съответно дължи неустойка в размер на 0.05 % от общата стойност на договора от 1600000 лв. на ден или 4000 лв., която сума законосъобразно е начислена от възложителя - ДУССД – МВР по договора за обществена поръчка и се дължи от изпълнителя – "ДАВИТ ЕК" ЕООД. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е приел, че не се дължи от изпълнителя – "ДАВИТ ЕК" ЕООД уговорената неустойка по чл.14 от договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г. поради забава при изпълнението на заявка с рег.№52/27.10.2021г. за автомобил с рег.№****, като е кредитирал приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза в частта относно вида на ремонта на процесния автомобил, който експерта е приел, че за извършването му се налага да бъде извършен демонтаж на основни агрегати и възли, поради което срокът за изпълнение следва да бъде 20 работни дни. Оспорват се констатациите на съдебния експерт като се твърди, че ремонтът по тази заявка не е ремонт на основен агрегат и се касае за обикновен ремонт на лекия автомобил, който следва да бъде извършен до 7 работни дни, в който случай изпълнителя – "ДАВИТ ЕК" ЕООД е изпълнил заявка с рег.№52/27.10.2021г . със забава от 5 дни и съответно дължи неустойка в размер на 0.05 % от общата стойност на договора от 1600000 лв. на ден или 4000 лв., която сума законосъобразно е начислена от възложителя - ДУССД – МВР по договора за обществена поръчка. В депозирана по делото писмена защита са изложени допълнителни аргументи относно действителността на неустоечната клауза, уговорена в чл.14 от сключения договор, като се поддържа, че същата отговаря на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката и като такава не е нищожна. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че "ДАВИТ ЕК" ЕООД дължи на Д У С СД - МВР следните суми: сумата от 800 0 лв., представляваща договорна неустойка по чл.14 от договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд115/29.10.2020г. поради забава при изпълнението на заявка с рег.№462/25.10.2021г. за 2 автомобил с рег.№****, както и на заявка с рег.№52/27.10.2021г. за автомобил с рег.

№****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда - 03.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 95.55 лв., лихва за забава върху неустоечното вземане за периода от 22.12.2021г. до 02.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.02.2022г. по ч.гр.дело №5503/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав; както и се присъдят претендирани разноски за заповедното и исковото производство. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство, както и пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като твърди, че претендираният адвокатски хонорар следва да бъде намален под минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Въззиваемата страна - "ДАВИТ ЕК" ЕООД, ЕИК 131022120, представляван от управителя К.Т.К., чрез процесуален представител адв.С. И., с надлежно учредена представителна власт, в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване на закона и след съвкупен анализ на релевантните за спора доказателства, предвид на което е обоснован правилен краен извод за неоснователност на заявените искови претенции. Твърди се, че правилно е прието от първостепенния съд, че възложените от възложителя - ДУССД - МВР със заявка с рег.№462/25.10.2021г. и заявка с рег.№52/27.10.2021г. ремонтни дейности на автомобил с рег.№**** и автомобил с рег.№**** на изпълнителя "ДАВИТ ЕК" ЕООД по сключения договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г. са извършени в договорения между страните срок, поради което начислената от възложителя неустойка не се дължи от изпълнителя и правилно са отхвърлени предявените искове. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от ДУССД - МВР, с Булстат 129010157, срещу "ДАВИТ ЕК" ЕООД, ЕИК 131022120, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените от ДУССД - МВР, с Булстат 129010157, срещу "ДАВИТ ЕК" ЕООД, ЕИК 131022120, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че "ДАВИТ ЕК" ЕООД дължи на Д У С СД - МВР следните суми: сумата от 800 0 лв., представляваща договорна неустойка по чл.14 от договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд115/29.10.2020г. поради забава при изпълнението на заявка с рег.№462/25.10.2021г. за автомобил с рег.№****, както и на заявка с рег.№52/27.10.2021г. за автомобил с рег.

№****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в съда - 03.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 95.55 лв., лихва за забава 3 върху неустоечното вземане за периода от 22.12.2021г. до 02.02.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 22.02.2022г. по ч.гр.дело №5503/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 36-ти състав.

Постановеното първоинстанционно решение в останалата отхвърлителна част е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона, както и по същество е законосъобразно, тъй като правилно са анализирани събраните по делото доказателства, съответно правилно са тълкувани и приложени материалноправни норми на закона. За да постанови първоинстанционното решение в обжалваните части, в които са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че с договор за обществена поръчка с рег.№УРИ 5785опд-115/29.10.2020г.