Решение № 250 от 22.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Враца, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20241420103179 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 139, вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Топлофикация- София” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. Б. Д., ЕГН: ********** за сумите, както следва : 5271,15лв. главница за предоставена топлинна енергия, за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **** обл. *****, общ. ******, ул.“******“ №**, вх. „**“, ет.**, ап. **, инсталация ***аб.№***, сумата от 754,86 лв. - лихва за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., сумата от 61,83 лв. – главница дължима за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 05.2021 г. до 04.2023 г.; сумата от 13,99 лв. – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г., както и законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ и 122,04 лв. държавна такса.

Ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК срещу издадената заповед, като след указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е 1 клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР.

Твърди се на следващо място, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответникът, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответникът са издадени изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както са заявени в заповедното производство. Претендира разноски.

По реда на чл.131 ГПК не е постъпил писмено отговор от ответника.

Третото лице помагач, “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление:

****, ул. ”******” № *****изразява становище за основателност на предявените искове.

С исковата молба ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред с:1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника да е депозирано възражение по чл.

414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в 2

Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 3 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а. ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал. 1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г.о./.Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.

414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Ответникът е подал възражение, в което е заявил и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е недопустимо.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.

От приетото по делото копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 106, том 3, рег. № 05134, нот.дело № 470/ 2004 г. на нотариус Михаил Воденчирски , неоспорен от ответника се установява, че С. Б. Д. на 28.12.2004 г. е придобила в собственост процесния недвижим имот, находящ се в гр. ******, ******“, ул.“******“ №**, вх. „*“, ет***, ап. **.

Това обстоятелство не е оспорено от ответника. От приетото по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, нот.дело № ***/ 2023 г. , неоспорен от ответника се установява, че С. Б. Д. е дарила на своята дъщеря С. С. Б. процесния недвижим имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. По делото не са ангажирани доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание с трето лице.По изложените съображения съдът намира, че ответникът С. Б. Д. е клиент на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.

3

Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация - София”. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приобщените към делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия. Представени по делото са общите условия на дружеството.

От заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че незаплатените суми за ТЕ, касаещи процесния период са както следва: За фактура № ******/ 31.07.2022 г за отчетен период 01.05.2021 г. 30.04.2022 г- сума в размер на 2 184,88 лева;За фактура № ****/ 31.07.2023 г за отчетен период 01.05.2022 г. 30.04.2023 г - сума в размер на 3 086,27 лева.

Общият размер на неплатената сума за процесния период е сума в размер на 5 271,15 лв.