Решение № 182 от 17.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Девня, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря СВ. ЕМ. Г. като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200156 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Дени трейд ЕООД, ЕИК:****, срещу ЕФ № 8504911053 на А – ПИ. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 2 500. 00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.

Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.

Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че 1 същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 12. 04 ч. на 02. 10. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство на възз. Дени трейд ЕООД – влекач с ДК№****, с допустима техническа маса 20 500, с брой оси 2, категория Евро 6 C, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 40 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 29. 08. 2022 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От обективна страна безспорно се установи, че в 12. 04 ч. на 02. 10. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство на възз.

Дени трейд ЕООД – влекач с ДК№ ****, с допустима техническа маса 20 500, 2 с брой оси 2, категория Евро 6 C, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 40 000, с общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Същевременно не била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, не следва да се разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят строго регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за тяхната поддръжка и ремонт, същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Налице е наложила се по абсолютно идентични случаи актуална практика на Администравен съд – Варна, а и на множество други също административни съдилища в Република България, но следва да бъде отбелязано следното:

Със създаването на чл. 189 Ж от ЗДвП е предвидена възможност за установяване на административни нарушения по този закон и ангажиране на административно - наказателна отговорност за тях по опростена процедура, основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а именно издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. По този начин специалният закон /ЗДвП/ въвеж д а особено производство по установяване и сакнциониране на административно нарушение, но не р егламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Чл. 1 от ЗАНН предвижда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административни 3 нарушения, за налагане и изпълнение на административни наказания, във всеки случай когато липсва специална уредба, каквато не е налице по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ. При тази липса относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, сроковете за образуване на АНП са съответно три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Според т. 1 от ТП № 1 / 27. 02.

2015 г. по ТД № 1 / 2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на І І колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административно – наказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно производство и е достатъчно основание за цялостна отмяна.

ЕФ по своето правно действие представлява едновременно акт с установителни /като АУАН/ и санкционни /като НП/ функции. Приемането за него на последици, различни от установените за АУАН и НП би означавало нееднакво третиране на нарушители, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронна система или констатирано от контролен орган, каквото нито е нормативно предвидено, а още по – малко оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушители чрез издаване на Е Ф цели осъществяване на едно ускорено производство по ангажиране на административно - наказателна отговорност, а ефекта от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността, нещо в което липсва всякаква правна логика.

Следва да се акцентира, че изложеното не е в противоречие с ТР № 1 / 26. 02. 2014 г. по ТД № 1 / 2013 г., където се приема, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие, 4 но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че посочените изисквания, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ, но никъде в цитираното ТР /в т. ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл. 189 Ж от ЗДвП. Подобно тълкуване е разширително и недопустимо в административно – наказателното производство, като същото по никакъв начин не допринася за п реследваната бързина с това специално производство.

В процесния случай не се спори , а и се установява от събраните по делото доказателства кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ /двете бяха конкретизирани по – горе/, т. е. безспорно е налице изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Горното е достатъчно основание за цялостна отмяна, доколкото е процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:

Чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията на чл. 10 Б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187 А, ал. 1 от ЗДвП съгласно който, при установяване на такова нарушение в отсъствие на нарушител, каквото е процесното, се дава възможност освен на собственика, да се ангажира отговорността на ползвател или водач. В чл. 187 Ж, ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП се уточнява кога се налага Имуществена санкция и кога Глоба. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените могат да издават ЕФ. Следователно, за да бъде издаден такъв за процесното нарушение, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията приложима к ъ м конкретния случай/ се предвижда при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система, да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител, но за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП, не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а АУАН, респективно впоследствие издадено НП.

5

Действително чл. 189 Ж, ал. 7 от ЗДвП предвижда приложимост на чл. 189, ал.

10 по отношение на ЕФ, но това законодателно решение не е достатъчно да уреди възможност за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното, доколкото разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 167 А, ал. 4 от ЗДвП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, с помощта на която се издават и съхраняват докладите и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 В от ЗДвП. Същото важи и за тази на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която собственик / ползвател може да се освободи от административно – наказателна отговорност при индивидуализиране на лицето, извършило нарушението. Нормата на чл. 187 А, ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, а разглежда възможността за освобождаване от отговорност при извършване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП, за които са издадени ЕФ или АУАН, без да се конкретизира кое от тях за кое нарушение се отнася.

Липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 Б от ЗДП изключва такава възможност относно този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02.

2024 г., не променя горният извод на съда, напротив потвърждава го. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Безспорно за нарушения на чл.

179, ал. 3 – 3 Б от ЗДвП след 13. 02. 2024 г. може да се издава ЕФ , но не и преди това. Процесният ЕФ е издаден преди тази дата, при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изложеното, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП ЕФ е възможно да се издаде едва след 13. 02. 2024 г.