Решение № 215 от 21.04.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. П., 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220201301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ИВ. ЦВ. В., ЕГН **********, с адрес с. Л., обл. П., ул.

„****, против Наказателно постановление № 21-0340-001016 от 01.07.2021 г. издадено от Началник РУ- С. при ОДМВР- П., с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи за основателност на жалбата и отмяна на НП.

Претендира разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна- наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е представено писмено становище по същество от процесуалния му представител, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП и се иска то да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и 1 прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 21.06.2021 г., около 20,50 часа, в гр. С., на бул. „Б.“, в посока кръстовището образувано с ул. „А.С.“ към сградата на Община С., е управлявал собствения си мотоциклет „С.“ с рег. № *****, като в района на дом № 64 е подал рязко газ на мотоциклета, в резултат на което предната гума загубила сцепление с пътната настилка и мотоциклета продължил да се движи само на задната гума и се преобърнал заедно с пътника на него, като по този начин е използвал пътища отворени за обществено ползване за други цели.

Горното било установено от полицейски служители на РУ- П., при извършената от тях проверка по повод подаден сигнал на тел. 112 от граждани. За горното на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 960150/24.06.2021 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр.В акта жалбоподателят вписал, че имал възражения срещу така направените от актосъставителя констатации и отказал да подпише същия.

Въз основа на съставения АУАН на 01.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя В. на 06.08.2021 г. Жалбата против НП била подадена от него чрез надлежно упълномощен адвокат чрез АНО до съда и била входирана в деловодството на РУ- С. на 10.08.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Фактическата обстановка по делото съдът възприе въз основа на събраните доказателства- показанията на актосъставителя св. Н.С. и свидетелите Г.М.- свидетел при съставяне на акта и установяване на нарушението, С.Ч.- пътник на мотоциклета, З.С., М.К. и ЕМ. Г.- и трите очевидци на инцидента. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени и веществено доказателства. Съдът възприема и приобщените по делото писмени и веществено доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в 2 присъствието на нарушителя и свидетели-очевидци. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед на това, че актосъставителят Н.С. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в РУ- С. и съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност (виж заповед на л.13-14). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.8 от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник РУ- С. при ОДМВР- П..

Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, което е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС.

Посочено е, че водачът е използвал път отворен за обществено ползване за друга цел- а именно управлявал е процесното МПС-мотоциклет, като е подал рязко газ и предната гума е изгубила сцепление с пътната настилка вследствие на което мотоциклетът е продължил да се движи само на задна гума. Тоест пътят се използва за демонстриране на шофьорски умения с мотоциклет. Налице е единство между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба.

Съдът обаче намира, че с оглед на събраните доказателства и установената фактология жалбоподателят не е осъществил вмененото му административно нарушение.

От показанията на св. С.Ч.- пътникът на мотоциклета, се установи, че по време на движение на ПС, той е усетил в един момент, че телефонът му ще изпадне от джоба, поради което пуснал ръцете си от водача (жалбоподателя В.), за да прибере телефона, но в този момент изгубил равновесие и рязко се хванал отново за раменете на водача, като по този начин го дръпнал силно, при което В. кривнал движението на мотоциклета, при което ПС се обърнало и двамата паднали на пътя.

В този смисъл са й обясненията на св. Г.М.- един от полицейските служители работили по случая и свидетел на съставяне на АУАН, пред който жалбоподателят, непосредствено след случая, обяснил, че момчето, което се возило на мотора зад него, в един момент го дръпнало рязко, поради което той инстинктивно подал газ и се обърнали с мотора. Вярно е, че този свидетел заяви, че един от очевидците на случая е заявил, че моторът се е вдигнал на задна гума и това е отразено в дадените писмени обяснения пред полицаите от свидетелките М.К. и З.С.. В показанията си дадени пред съда обаче, тези две свидетелки поясниха, че само са видели падането на мотора и двете момчета. Изплашили са се и затова са подали сигнал на тел. 112. Св. С. заяви, че 3 е чула форсиране на мотора и като погледнала в посока на шума видяла че моторът се вдигнал на задна гума, след това паднал и захлупил двете момчета, но не е разбрала причината за това форсиране и вдигане на една гума.

Св. К. също посочи, че е чула шума от мотора и когато погледнала в посока на шума, видяла че момчетата падат заедно с мотора. Силно изплашена за тях позвънила на тел.112. Заяви, че не е видяла моторът да се вдига на една гума, а само как се обръща и момчетата падат с него.

В този смисъл са и показанията на св. ЕМ. Г., която също е подала сигнал на тел.112. тя посочи, че е чувайки шума от мотора е насочила вниманието си към него и е възприела как мотора се изправя на задна гума след което пада заедно с двете момчета. Вярно е, че в сигнала на тел.112 възприет чрез предявяване на ВД- СД-диск чрез възпроизвеждане на аудиофайла в него, св. Г. е заявила, че водачът е вдигнал мотора на задна гума, но тя поясни, че в уплахата и стреса е заявила така, но всъщност е видяла само че мотора се вдига и пада настрани с момчетата, като не е видяла и не знае причината за вдигане на мотора на задна гума.

Не на последно място в своите показания св. Н.С.- актосъставителя, заяви, че непосредствено след инцидента при разговора си с водача на мотоциклета, последният бил ядосан, че моторът му се счупил и обяснил „пуснах мотора, ударих се“. Заяви също така, че от данните събрани от очевидците на случая установил, че водачът подал рязко газ на мотоциклета и понеже ПС било мощно, вследствие на подадената рязко газ предната гума на мотоциклета загубила сцепление с пътната настилка, вдигнала се нагоре и вследствие на това мотоциклетът се преобърнал и паднал на задната си част, като продължил да се пързаля по пътното платно.

Видното от Протокола за ПТП и приложените към него снимки се установява, че по мотоциклета са налице побитости следи и деформации вследствие на падане на пътното платно и плъзгане по асфалтовата настилка.

С оглед на така събраните доказателства, безспорно се установяват няколко факта, а именно, че водачът е подал рязко газ на управлявания мотоциклет, вследствие на което предната гума на ПС е загубила сцепление с пътната настилка, моторът се е вдигнал на задната си гума, завъртял се е и е паднал на пътното платно заедно с водача и пътника, след което известно разстояние се е плъзгал по платното. Спорният въпрос в случая е поради каква причина водачът на мотоциклета е подал рязко газ, вследствие на което са последвали всички останали, описани по-горе действия. От показанията на свидетелите Ч. и М. се установи, че причината за това действие на жалбоподателя се дължи на реакцията на първия свидетел и неговите действия довели до внезапното подаване на газ от водача. Тези им показания не бяха опровергани от нито едно от другите доказателства по делото. Свидетелите- очевидци на случая Г., К. и С. са посочили, че само са чули шума от рязко подадената газ на мотора и са видели, че той 4 се вдига и след това пада с водача и пътника. Никой от тях обаче не можа да посочи каква е причината за това. Св. С., който е разговарял с първите две свидетелки, както и с жалбоподателя, непосредствено след случая също посочи, че вследствие на рязко подадената газ от водача на ПС, то се е вдигнало на задна гума, завъртяло се и паднало, но не можа да посочи причината за рязко подадената газ.

При това положение в случая не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя, че същият умишлено е подал рязко газ на мотоциклета с цел да го изправи на задна гума и така да продължи неговото движение. Житейски абсурдно е това да е била неговата цел, при положение, че на мотоциклета не е бил сам, а с пътник.

Разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП по своето съдържание изисква умишлено виновно поведение на дееца, т.е. същият съзнателно чрез своите действия при управление на МПС да използва пътя отворен за обществено ползване за друга цел (в случая демонстративно управление на мотоциклета). АНО не можа да ангажира безспорни и убедителни доказателства за това, че жалбоподателят е съзнателно и целенасочено е подал рязко газ на мотоциклета, за да демонстрира движение само на задната му гума. Напротив, по делото се установи, че той инстинктивно е подал газ вследствие неправомерното поведение на пътника на мотоциклета, без да цели демонстративно движение на ПС на задна гума. Вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде санкционирано.